Първата водородна зарядна станция у нас ще заработи скоро и ще предлага не само гориво

Мобилна лаборатория на енергийното бъдеще ще бъде разкрита през пролетта у нас. Тогава се очаква да бъде пусната в експлоатация първата в страната водородна зарядна станция, собственост на Българската академия на науките. Тя е част от инфраструктурата на Център за компетентност „ХИТМОБИЛ“ с водеща организация Институт по електрохимия и енергийни системи (ИЕЕС) при БАН. Ситуирана е в София, в рамките на изградената към центъра Полева лаборатория „Интегрирани енергийни системи“, но като сертифицирано преместваемо съоръжение ще може да действа и на други площадки.

Ще има къде да се зарежда и първият у нас водороден електромобил – закупеният миналата година от ИЕЕС-БАН по същия проект Hyundai Nexo, е само елемент от очаквания принос на новото съоръжение. За зарядната станция, която вече е изградена, ще се произвежда на място зелен водород и ще се извършват важни за енергийния преход изследвания и експерименти.

„Полевата лаборатория със зарядната станция  показва света такъв, какъвто трябва да бъде след само 10 – 15 години – възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), системи за съхранение на енергия и консуматори“, коментира ръководителят на лабораторията доц. Благой Бурдин от ИЕЕС-БАН.

Той уточни, че лабораторията е интегрално цяло – тя включва производство на електроенергия от фотоволтаични панели, включително следящи Слънцето конструкции; емулатор на вятърен генератор, доставящ енергия с производствен профил и характеристики на реален генератор. Към системата ще има и различни инвертори (мрежови, хибридни и  автономни), производство на водород; консумация на добитата енергия за захранване на станцията и за съхранение в различни системи, както и за подкрепа на електромобилност.

Там ще се правят прединдустриални изследвания на производството на електроенергия от ВЕИ и на водород от електролиза на вода. Учените ще тестват и съхранението на енергия в различни батерийни и водородни системи, отдаването ѝ за зарядни станции за електрически превозни средства на батерии и такива на водород, както и за осигуряване с електроенергия на  обслужващите лабораторията звена – Електронна работилница и Контролна зала.

„Идеята е да изследваме влиянието на всички тези съоръжения върху електрическите мрежи. Затова голяма част от оборудването на полевата лаборатория са уреди за електрически измервания на напрежение до 1500 волта и пиков ток до 120 000 ампера“, посочи доц. Бурдин.

Сред оборудването са устройства, които измерват параметрите на електрическата мрежа и отчитат смущенията, които й причиняват фотоволтаиците, разказа той и изтъкна: „Тази лаборатория може да работи в режим „мрежа“, но имаме възможност и за „островен режим“, така че при необходимост можем да изпитваме режими, които са недопустими за тестване в паралел с външната захранваща мрежа. Така могат да се тестват преходни процеси, отклонения извън допустимите стойности на мрежовото напрежение и ситуации преди срив на системата“, обясни специалистът. 

Изследователската програма предвижда експериментални научни наблюдения върху техническите параметри на зареждане на превозните средства и тяхното влияние върху енергийната мрежа, производствените и балансиращи мощности, което ще е изключително полезно.

Една площадка с всички налични технологии за съхранение на енергия

Полевата лаборатория със зарядната станция е илюстрация на всички налични към момента технологии за съхранение на енергия, разположени на една площадка, обобщи ръководителят на ЦК „ХИТМОБИЛ“ чл.-кор. Евелина Славчева. По думите й, тази лаборатория е уникална по своя замисъл, изпълнение и функционалност, както за страната, така и за региона.

„Енергийният преход към ВЕИ, независимо дали ни харесва или не, се случва и колкото повече се дърпаме и не отчитаме регулациите и продуктите на пазара, толкова повече ще страдаме“, каза ръководителят на лабораторията доц. Бурдин. По отношение на зарядната инфраструктура за водородни автомобили действа регламент, който задължава държавите-членки на ЕС до  2031 г. да имат зарядни водородни станции на всеки 200 км. по международната пътна мрежа и във всеки градски възел. „Изглежда далечно, но ако не започнем веднага, няма да се справим, а алтернативата са глоби, санкции и много изпуснати възможности“, подчерта Бурдин и отбеляза, че това не е само български проблем, а на цяла Европа. Предизвикателството е много сериозно и първата  българска водородна зарядна станция е важна стъпка.

Проектът „ХИТМОБИЛ“

ЦК „ХИТМОБИЛ“ обхваща широк кръг дейности от изграждането на изследователската инфраструктура за технологии и системи за генериране, съхранение и потребление на чиста енергия до трансфера на знания и осигуряване на специализирани изследователски услуги за бизнеса.

„Най-важната цел на този център за компетентност е да направи връзката наука – иновации - бизнес жизнена, активна, действаща, защото много ни призовават това да се случи, но реалните сътрудничества с българската индустрия се броят на пръсти“, отбеляза ръководителят на проекта чл. кор. Евелина Славчева. „Развитието на този център показа, че ако имаме проактивна позиция, тази връзка наистина  може да стане много по-жизнена и ефективна“, увери тя. 

Показателно е че в рамките на изпълнението на проекта, са регистрирани 7 полезни модела и са направени 4 заявки за национални патенти и една заявка за европейски уникален патент.

Общо 6 лаборатории са създадени по проекта и е закупена уникална апаратура. Първите 4 лаборатории са научни, които имат задача да правят приложно ориентирани изследвания - по батерии; по водород и горивни клетки с локация в ИЕЕС-БАН; по фотоволтаични модули и генератори - в Централната лаборатория по слънчева енергия и нови енергийни източници; по биоенергия, която е разположена в Института по инженерна химия и Института по катализ. Другите две лаборатории са от приложното поле на ИЕЕС-БАН: Лаборатория 5 „ХИТ за съхранение на енергия и електромобилност“, при създаването на която е закупен водородният електромобил и Лаборатория 6 „Интегрирани енергийни системи“ - полевата лаборатория със зарядната станция, които са обвързани с демонстрационни проекти и трансфер на технологии.

„Ние с този проект опитваме да обхванем цялата верига с всичките елементи и проблеми - на достатъчно представително ниво, за да се видят проблемите. И това ще е една от ползите от реализацията на проекта, защото се натрупва ноу-хау, ще се виждат слабите места, по които трябва да се работи“, коментира пред Dir.bg чл. кор. Славчева.

„Стигнахме до лабораторен прототип на водороден генератор, който може да бъде  видян и тестван“, съобщи тя и добави, че от ИЕЕС-БАН са предложили развиване на този продукт по линия на Плана за възстановяване и устойчивост.

Сред закупената нова апаратура са 4 апарата, свързани с изучаването поведението на фотоволтаични клетки, които се разработват в лабораторията, както и на фотоволтаични модули, които са бизнес ориентирани.

„Петата ни лаборатория се сдоби и с два стенда за тестване на батерии с различни характеристики. Те са пригодени както за тестване на прототипи на ново разработени батерии, така и на индустриални батерии и тези стендове се вече се радват на интерес от страна на индустрията - имаме няколко договора, които изпълняваме частично на тази апаратура“, продължи чл. кор. Славчева.

Закупени са още полупромишлена линия за производство на литиеви батерии, тип “pauch”, която може да се използва за малки серийни производства; ферментатор за култивиране на микробни щамове, необходими за ферментацията на анаеробната маса до биогаз, разбира се с необходимата апаратура за анализи на получените продукти. А в Института по катализ се закупиха 3 реактора, които са съответно за реформинг на биогаз и за неговата конверсия, било то със сух реформинг или с водна пара, за да може да се получи водород със съответната чистота, посочи още ръководителят на проекта.

Затруднения

„Когато купуваме уникална апаратура трябва да заложим специфични показатели, каквито на нас ни трябват, а Законът за обществените поръчки ни ограничава - да не ги фиксираме, за да има равнопоставеност на участниците на пазара. Само че такива участници на пазара понякога са по един на брой или изобщо няма изделието, което заявяваме и то трябва да бъде изработено специално за нас“, разказа чл. кор. Славчева.

Тя съобщи, че с колеги са отправили предложение до ресорното министерство да се помисли за облекчаване на тези процедури, защото са в голяма степен безсмислени и затрудняващи.

Друг проблем, изискващ държавна намеса, според нея, е недостигът на кадри. 23 работни места са разкрити в Центъра по компетентност „ХИТМОБИЛ“ и в момента на тях се трудят 61 учени по 1 –  2 – 4 часа максимум. От въпросните 23 работни места само 4 са заети от хора, които са външни за организациите - партньори в Центъра. „Това означава, че на пазара на труда няма конкуренция – няма изобщо хора, които кандидатстват на конкурсите, които обявяваме и ние запълваме тези работни места с учени от институтите. Проблемът е изключително сериозен и е необходима държавна политика, за да бъде решен“, заключи ръководителят на проекта.