Рядка възможност за реализация на газов коридор Гърция- Турция-Украйна

BY AURA SABADUS, atlanticcouncil.org

Докато вниманието на основните медии сега е съсредоточено върху завършването на двата проекта за газопроводи на Русия - Северен поток 2 и Турски поток, в Югоизточна Европа са направени недостатъчни промени, които биха могли да предизвикат регионалното господство и се противопоставят на геополитическия натиск на Москва, като подпомогнат за установяване на двупосочен коридор север-юг, свързващ Гърция и Турция с Украйна по Транс-Балканския газопровод.

Коридорът е основната артерия за газ, пренасян от Русия в България, Гърция, Република Северна Македония и Турция през Украйна, Република Молдова и Румъния в продължение на повече от три десетилетия. Въпреки това, с дългосрочен транзитен договор между украинския Нафтогаз и руския Газпром, изтичащ в края на 2019 г., Москва настоява да отклони текущия износ към Турски поток 1 и 2, изцяло нов транспортен маршрут през Черно море.

Очаква се Транс-Балканският газопровод да бъде освободен. И погледнато по-критично на ситуацията се вижда, че изтичането на срока на договора съвпада с увеличаването износа на американски втечнен природен газ (LNG), за ърция и Турция и с безпрецедентни трансформации в газовата динамика на региона. Това отваря прозорец за уникални възможности за Югоизточна Европа - исторически една от зоните на континента, която е най-зависима от руския газ – да вземе втечнения природен газ и да транспортира горивото от юг на север през Транс-Балканския маршрут. За да обърнат потоците, страните трябва да засилят компресията, да надстроят измервателните станции и да приведат в съответствие правилата за предаване и трансгранична търговия. Но въпреки че разходите, свързани с подобни операции, са сравнително малки и времето, необходимо за тяхното изпълнение, може да е кратко, особено в сравнение с изграждането от нулата на нов тръбопровод, трудността се състои в това, че страните, които се съгласят да работят бързо и съгласувано, преди да се затвори прозорецът на възможностите и руската хватка е допълнително затегната.

От началото на 2019 г. Югоизточна Европа и Турция станаха свидетели на някои от най-драматичните промени в газовия сектор от последните години.

Трансформации

От гледна точка на ценообразуването, регионът понастоящем носи надбавка от между 9,00–14,00 евро / MWh ($2,98 / MMBTu - $4,6 / MMBtu) над цената в Западна Европа. В случая на България и Турция това е така, защото те прилагат регулирани тарифи за крайни потребители, които отразяват петролно индексираната цена на вноса на руския газ. Що се отнася до Румъния, правителството отмени тази година процеса на либерализация, като ограничи тарифите за крайните потребители и въведе задължение за внос, въпреки намаления капацитет за взаимно свързване със съседните пазари.

Високите разходи, заплащани от тези страни за природен газ, правят още по-наложително те да отворят своите граници и да позволят на ВПГ да достигне до техните пазари, докато компаниите за втечнен природен газ трябва да бъдат привлечени да продават в този премиум регион в момент на глобално намалени печалби. Достигнатите основни етапи и динамиката, която в момента се очертава, са само началото на по-широка регионална трансформация, която може да доведе втечнен природен газ да достигне пазарите на север до Румъния, Република Молдова и Украйна, ако преносният капацитет бъде предоставен по Транс-Балканския маршрут.

Препятствията

През 2020 г., когато договорът за транзит на Газпром с Нафтогаз приключи, обемите, които понастоящем се изнасят през Транс-Балканския газопровод за Турция, могат да бъдат пренасочени към подкрепяния от Русия Турски поток 1 – с капацитет 15,75 млрд. куб.м/годишно, обслужващ изключително турския пазар.

Проектът на Русия тръбопровод Турски поток 2 , се очаква да донася газ за Унгария през Турция, България и Сърбия. Съществуват обаче индикации, че проектът, който ще разчита на съществуваща инфраструктура, част от която е част от Транс-Балканската линия, както и на нови тръбопроводи, изградени в България – ще бъде забавен поне до 2021 г. поради продължаващи правни проблеми в България.

Това означава, че ако 14 млрд. куб.м /година газ, изнасян в Турция по Транс-Балканската линия, се пренасочи към Турски поток 1, тогава по-голямата част от съществуващата транзитна инфраструктура може да остане празна, което би позволила на страните по маршрута да обърнат потоци и да установят двупосочен коридор. До завършването на Турски поток 2, Газпром може да продължи да транспортира някои по-малки обеми през Транс-Балканския коридор до държави като България и Гърция, които имат дългосрочни договори за доставка, и които не надвишават 3 милиарда куб.м / годишно всяка.

С увеличаването на капацитета за внос и транзит в Турция и Гърция, Анкара търси да подпише споразумение за взаимно свързване със София, за да позволи турският износ на ВПГ да може да достигне целия регион още на 1 януари 2020 г. Независимо от това, съществуват продължителни пречки, които трябва да бъдат отстранени.

Докато извършването на техническите работи - например, повишаване на компресията или въвеждането на нови измервателни станции - само по себе си не трябва да бъде предизвикателство, трудността се крие в заинтересованите страни по маршрута, които работят в унисон, за да превърнат Транс-Балканския газопровод в коридор за износ на ВПГ и алтернатива на регионалните проекти на Русия.

Регионът може да има до 2021 г. вероятната дата, до която се очаква България да разреши правните си въпроси и да изгради отклонението си на коридора на Турски поток 2, за да гарантира, че ще осигури достъп до неруски доставки и инфраструктура, за да създаде реална промяна.

Ако този прозорец бъде пропуснат, коридорът на Турски поток 2 ще бъде въведен в експлоатация и критичната инфраструктура отново ще бъде блокирана, за да обслужва интересите на Газпром.

Преводът е публикуван в Бюлетина на Центъра за изследване на Балкански и черноморски регион