Честити профукани 11.4 милиарда лева декемврийски разходи!
Източник: Dir.bg, архив.
В предишната си статия в Dir.bg от 13 ноември 2023 г. предположих, че през декември управляващите ще изхарчат 11 млрд. лв. - повече от над 9-те милиарда от последния месец на 2021 и на 2022 г. Подценил съм техните възможности с 400 милиона. Дефицитът на начислена основа бил "само" -2.2% от БВП. Значи, голям успех - казват техните поддръжници. Кога безотговорното прахосване на държавни средства стана повод за гордост? Моята трактовка е съвсем друга.
Епизод 1: Защо изобщо да имаме дефицит в добра година като тази?
По този въпрос няма да се уморя да повтарям - държавата трябва много спестовно да харчи парите, които работещите хора с толкова труд са изработили и честно са платили като данъци. Днес обаче ни управляват политици, които смятат точно обратното: "Колкото повече харчим, колкото по-високи дефицити реализираме и по-големи дългове вземаме, толкова по-добре." И не само го вярват, а от 2021 г. последователно го изпълняват. Васил Велев от АИКБ сполучливо нарече тази политика: "Подкупват избирателите с парите на техните деца."
Епизод 2: Защо управляващите продължават многократно да наричат най-прахосническите бюджети "балансирани"?
За мен този парадокс остава загадка. Или е наглост, или е перверзно разбиране за ПР в стил "2023-та е победоносна година за родния футбол". А може да е естествено отражение на тяхното умопомрачение, че бюджетната им философия е правилна. Лудите не осъзнават, че са луди.
Епизод 3: Какъв е този фетиш за -3%?
По моята координатна система в добри години излишъкът е победа, а дефицитът е провал. През всяка от годините 2019, 2020, 2021, 2022, 2023, 2024 можеше и трябваше да има излишъци. В тригодишната бюджетна прогноза до 2027 г. за всяка от годините пак е предвиден максимален дефицит.
По изкривените вуду огледала на харчещите -3% е победа. По-високи дефицити щели да са даже още по-добре, ама имало "лоши" Маастрихтски критерии, които забранявали това. Ако ги нямаше - ехеее!
Вече четвърт век се опитвам да убеждавам публиката защо не е добре правителството да раздава пари на калпак без лимит. Неотдавна колега икономист даде добър пример с фиксацията върху -3% дефицит. Това е като 0.5 промила алкохол при шофиране. Любителите на чашката всеки път пият и се стараят да го докарат точно до 0.5 промила, защото нали било разрешено. Ако законът позволяваше 2 промила, щяха да се цéлят в това ниво. Всичко по-малко от това са пропуснати възможности - можеше да пийнем повечко, но сме се прецакали. А правилната позиция е изобщо да не се пие зад волана, нали?
Епизод 4: Щом задлъжняваме и харчим, защо е толкова слаб растежът?
Феновете на харченето твърдят, че като задлъжняваме, забогатяваме. Като раздаваме пари, БВП растял по-бързо. Ако това работеше така, щеше да се види в резултатите. Ако при нулев дефицит растежът е да кажем 2% (и това е слабо постижение за най-бедните в ЕС), то с дефицит от -2 до -3% или 4-6 млрд. лв. би следвало да е повече, нали? Доста повече. Например 4-5%. Но той се очаква да е само 1.8%, т.е. гола вóда. Колко щеше да бъде без дефицит? Според мен повече, защото банките, бизнесът и гражданите можеха да инвестират в производства, а не в ДЦК. Защото кредитният рейтинг щеше да се повиши, а той не е мърдал отдавна. Но за целта са нужни реформи - а тази дума е съвсем непозната на съвременните строители на държавно-комунистическата икономика.
Епизод 5: Защо допреди няколко седмици управляващите се хвалеха с почти балансиран бюджет, след като винаги са знаели, че идва поредният бесен декември?
Министрите може би страдат от раздвоение на личността. От една страна, изтъкваха как докъм ноември дефицитът бил само между 0 и -1%. А защо се хвалеха с това - нали вярват, че -3 е по-добре от 0? Не би ли следвало да кажат, че се справят "лошо" с харченето и в края на годината трябва да се "постараят" повече? Е, постараха се.
Независимо от популистките си наклонности, управляващите може би все пак интуитивно осъзнават, че българските граждани не могат вечно да останат слепи за бюджетните разхищения. Те може да са изненадани от проучването на Галъп в края на 2023 г., според което над половината от анкетираните предпочитат по-отговорен и балансиран бюджет. Но аз не съм изненадан. С прахоснически разходи не се печели електорат.
Епизод 6: Декември 2023 г. - нов рекорд от 11.4 млрд. лв.!
От тях половината можеха да бъдат спестени. Разходите за годината пак щяха да бъдат рекордни в историята. Дефицитът щеше да бъде около нулата. Растежът пак щеше да си бъде същият. Но дългът щеше да бъде с 5-6 милиарда по-нисък. И щяхме с гордо вдигната глава да очакваме членството в Еврозоната. Да, ама не. Пореден декември с нови рекорди.
Епизод 7: Колко всъщност е дефицитът? -2.8%?
Управляващите се похвалиха с -2.2% на начислена основа. Ако след това изречение нямаше друго, и аз щях да призная, че има мъничко подобрение. Но имаше следващо изречение - "По-ниският дефицит ни давал възможност да раздадем още 1.2 млрд. лв. на общините". Идеален пример за манталитета на управляващите - ако има пари, веднага харчим. Луд с картечница - стреля, докато има патрони. Така касовият дефицит всъщност е -2.8%. Ето отново вуду икономиката:
Хем се хвалим с "по-нисък" дефицит от -2.2%,
хем се хвалим с нови пари за общините.
Не може и двете да са верни едновременно. А истината е, че през годината взехме нови дългове от над 5 млрд. лв. и ги опукахме за каквото ни падне.
Съвсем отделна тема е, че за поредна година се нарушават закони и добри практики с прехвърлянето на разходи към бъдещето. Общински проекти не са и започнали, но вече са финансирани. За мен това си е чиста счетоводна ала-бала. Изцяло в тон с авантюристичния манталитет на управляващите.
Епизод 8: Пак ли няма да разберем за какво отидоха 11.4 млрд. лв. през декември?
През последните 2 години бях един от самотните гласове, които многократно питаха за какво се изхарчиха над 9 млрд. за 9 работни дни през декември 2021 г. Повечето политици, медии и икономисти не се интересуваха. Едва през юни 2022 г., чак след като редовният кабинет падна, МФ публикува таблица с двадесетина реда, в която се казваше кое ведомство колко стотин милиона е получило, но не ЗА КАКВО.
Сега пак питам и пак няма да получа никакъв смислен отговор.
Епизод 9: А целесъобразно ли беше това?
Ако вашата половинка в края на декември изпразни кредитната карта с 11,400 лв., няма ли да искате да знаете защо и за какво? И нужно ли е било? А като дойде сметката през февруари? Не можеше ли поне предварително да обсъдим разходите? Да видим, например, не бяха ли за обществото ни приоритетни пера като:
1-2 млрд. за демографски мерки? Междувременно родените деца през 2023 г. намаляха с още 2 хиляди.
Някоя детска болница?
Няколко десетки детски градини?
Някоя магистрала?
Някой от споменатите 5 моста над Дунав?
5-метрова ограда на границата, за да намалим мигрантския натиск?
Някой милион за лечение на деца у нас или в чужбина, за да не са нужни кампании за всяко следващо болно дете?
...
Не, за тези неща пари никога няма. Даже през следващия декември да прахосаме 20 милиарда, пак няма да има. Някой няма ли да пита всъщност за какво имаше пари и защо? Нека припомним, че през декември ударните разходи имат по-особен корупционен риск или потенциал.
Епизод 10: Дългът расте стремглаво с 6 млрд. лв. годишно
Малко цифри. През февруари 1997 г. по рекордния валутен курс от 3,200 стари лева за долар публичният ни дълг за кратко достигна 280% от БВП - нищо чудно това да е било световен рекорд за всички времена. Последваха 11 златни години с преобладаващи излишъци. През 2009 г. вече имахме дълг от едва над 9 млрд. лв. или 13% от БВП. Може би световен рекорд за намаляване на публичния дълг като % от БВП за всички времена. Кабинетът Борисов-3 финишира с двадесет и няколко млрд. лв. А днес вече сме към 42 млрд. До края на годината - 48. До края на целия мандат през 2027 г. - към 70 млрд.
Къде са икономистите, медиите, депутатите, НПО-тата? На никого ли не му пука, че вземаме пари назаем от бъдещето на родените и неродените ни деца?
Епизод 11: Хвърлянето на пясък в очите, че дългът не нараствал като % от БВП
Универсалното оправдание на управляващите е, че няма проблем с експлодиращия дълг, щом като % от БВП даже падал. Не съм съгласен. Първо, не пада. До края на мандата на кабинета през 2027 г. се очаква да се покачи до 28% от БВП.
Второ, годините с много висока инфлация и номинален ръст на БВП бяха идеални за намаляване на съотношението дълг/БВП. Гърция, например, твърди, че е свалила числото от 200 на около 160% от БВП и за 3 години получи повишения на кредитния си рейтинг с цели 3 степени. Такава тенденция има и в много европейски държави. Ако се следваше политика на балансирани бюджети - дори без излишъци, както предлагам - можехме да завършим 2027 г. със съотношение от 13% вместо 28%. Да, ама не.
Епизод 12: Кредитният ни рейтинг не се е повишавал от 2019 г. досега
Standard & Poor"s за последно повиши кредитния рейтинг на България през 2019 г. През ноември 2023 г. не беше подобрен рейтингът ни, а само т.нар. перспектива (outlook) - т.е. очакванията. Идеята е, че самият рейтинг може да се вдигне, ако бъдем приети в Еврозоната. Но управляващите вдигнаха шум, все едно че имаме реално повишение.
Епизод 13: А може ли още въпроси? По всички тези теми риториката на управляващите се разминава с истината
Защо държавната консолидационна компания се мотка няколко години и накрая събра само 45 млн. лв. от несъстоялия се строителен проект за правителствен комплекс, по който няма сложена нито една тухла? Какво ще правим с останалите 21 млн. (а според други източници става дума за доста по-голяма сума)? Ще ги захвърлим ли? А коментарите на управляващите са, че това било голям успех.
Ще има ли яснота около натиска върху министъра на електронното управление да даде проекти за 640 млн. лв. на неслучайни фирми и евентуално без обществени поръчки? Или и тази тема ще потъне и ще се забрави след ротацията?
Окончателно ли се отказахме от продажбата на 1/5 от държавния поземлен фонд срещу компенсаторки на цени от 5 до 8 пъти по-ниски от пазарните? И това ли е било фалшива новина?
Колко деца се родиха през 2023 г.? По предварителни данни 55,103 - още по-малко от 2022 г. И това ли е успех? От всички приказки в обществото за демографската криза последва... среща в МС. И от това ще се появят 100 хиляди деца годишно ли? Всъщност, за да спре стопяването на населението, трябва да се раждат към 150 хиляди деца на година. Бюджетна политика за демография - нула. А премиерът се похвали, че "мерките, които предприехме за демографската политика, вече дават резултат". Кои мерки и къде са резултатите?
След всички излагации по темата с Лукойл вече няма да изнасяме продукти от руски нефт ли? И нискооктанов бензин също ли? А колко данъци внесе Лукойл за 2023 г.? А пък сега митниците решили, че 3/4 от наличния петрол в държавата не бил руски. Някой вярва ли на това и кой ги инструктира да ни измамят така? Значи отмяната на дерогацията е за парлама и ще продължат да изнасят петролни продукти. Но щом вече имаме лобисти на запад, значи всичко ще бъде наред...
В края на 2023 г. обрахме срама с това, че влязохме от белия в сивия списък по отношение на прането на пари и финансиране на международния тероризъм. Освен пораженията върху имиджа на страната и върху финансовата ни индустрия, това може да вгорчи шансовете ни за присъединяването ни към Еврозоната. Чули ли сте някакъв коментар за това от управляващите? Интересува ли ги изобщо?
Епизод 14: Вървим ли към Еврозоната?
Вероятно ме познавате като един от най-горещите поддръжници на въвеждането на еврото от 2005 г. досега. Сега уж най-после имаме шанс това да се случи скоро. С малко късмет и с политическа подкрепа из Европа може и да успеем. Но ако това беше първи приоритет на държавата, трябва(ше) да имаме съвсем различна бюджетна философия, антиинфлационни, а не проинфлационни политики, да решим проблема с гореспоменатия сив списък. За 2023 г. имаше предвидени 10 млн. лв. за комуникационна кампания за Еврозоната. Имаше ли такава и къде са резултатите? А парите усвоени ли са? А такава позитивна кампания можехме да направим и за Шенген, както и можехме да сме влезли в Еврозоната на 1 януари 2023 г.
Епизод 15: Да се радваме ли на чуждите инвестиции? Какви и колко са те точно?
Управляващите бодро се похвалиха, че преките чужди инвестиции (ПЧИ) порастнали с 1/2 спрямо 2022 г. Дотук добре, дори отлично. Но има две особености. Първо, самото ниво е много ниско. 3 млрд. евро са само 3% от БВП - невпечатляващо в международен мащаб. През 2007 г., например, ПЧИ бяха 30% (!) от БВП. Второ, оказа се, че голямата част от тази сума не са нови инвестиции - заводи и др., а е реинвестирана, т.е. неизтеглена навън печалба на съществуващите фирми. Особено на банките, които реализираха рекордни печалби. Иначе не се сещам за нито една конкретна значима нова инвестиция от последните години. Но за милиардни инвестиции в повечето съседни страни се сещам.
Като обобщение, държавата си крета с бавна скорост и с нулеви реформи. Тук-там има по някоя добра новина. След няколко години на хаос е добре, че все пак имаме правителство. Но потенциалът на нацията ни е съвсем различен. За целта е нужен друг размах, визия и решителност.
___________________________________________________________________________________________
*Изразеното мнение в статията е изцяло лично. Авторът Николай Василев е бил член на две правителства на Република България, като последователно е заемал позициите на заместник министър-председател и министър на икономиката (2001-2003 г.), заместник министър-председател и министър на транспорта и съобщенията (2003-2005 г.) и министър на държавната администрация и административната реформа (2005-2009 г.).
Преди това е бил старши вицепрезидент в Lazard Capital Markets - Лондон (2000-2001 г.), както и асоцииран директор на UBS (UBS Warburg Dillon Read) в офисите на компанията в Токио, Ню Йорк и Лондон (1996-2000 г.), където работи в сферата на акции и развиващи се пазари. Работил е също така като данъчен консултант в Coopers & Lybrand - Будапеща, Унгария (1993-1994 г.).
Николай Василев има магистърска степен по международна икономика и финанси от Университета Brandeis (САЩ) с обменна програма в Университета Keio (Токио, Япония), както и бакалавърски степени от Щатския университет на Ню Йорк (САЩ) и Университета за икономически науки в Будапеща (Унгария). От 1999 г. той притежава степен CFA (сертифициран финансов аналитик). Владее английски, унгарски и руски език, има базови познания по френски, немски и японски.
Член е на Управителния съвет на Българската CFA асоциация. Автор е на четири книги - "Енергия" (2009 г.), "Меню за реформатори" (2014 г.), "Кариера или не" (2018 г.) и NEXT.BG (2023 г.)