Франция си върна короната на енергиен износител в Европа

Апостол Апостолов, икономически журналист

В края на 2023 година Франция бавно започва да се отърсва от ужаса на енергиен вносител, в който беше изпаднала заради безводието през лятото на 2021 и половината спрени стари атомни блокове.

В дните около Коледа страната е изнесла 18 680 мегавата електроенергия и по този начин е подобрила собствения си рекорд от февруари 2019 година - 17 415 MW, показват данни на оператора на електропреносната мрежа RTE.

Резултати, които дават основание на страната да забрави тежката 2022 година, малкото произведена енергия от ВЕЦ-ве и почти половината спрени атомни мощности заради ремонт.

Енергетиката на Франция никога няма да забрави онзи 12 декември 2022 г., когато температурите драстично се понижиха и се наложи спешен внос на електроенергия от съседите Белгия и Германия. За да не се стигне до енергиен колапс са внесени през деня 15 гигавата само за един ден, а през цялата година над - 16,5 TWh, което не се е случвало от четири десетилетия

2022 година беше изключително напрегната за френската енергетика. Това е един тежък и „специален епизод в най-новата история на френското електричество, отбелязва RTE в годишния си доклад. 

„Франция беше изправена пред безпрецедентна криза подобна на петролните трусове от 70-те години на миналия век", казва председателят на Борда на Ксавие Пиехачик.

Потреблението на електроенергия отчита спад с 1.7% спрямо 2021 г. - от 467 TWh на 459 TWh, отбелязва докладът, цитиран от телевизия BFM Business. 

Всички сектори на икономиката са свили потреблението, а домакинствата са изключили копчетата на електроуредите след масираните кампании на правителството за икономии.

Година по-късно картината е на обратния полюс – Франция изнася електроенергия за Германия, Бенелюкс, Испания, Италия, Обединеното кралство и Швейцария. Отново се титулува като надежден износител. 

През изминалата година голяма част от мощностите са ремонтирани и са върнати в експлоатация. Към мрежата са включени вятърни паркове, които са произвели 17 000 MW или ръст от 10% на годишна база.

Като бонус за стабилизиране на обстановката допринася и мекото време, което води след себе си и по-ниска консумация. Според  RTE, потреблението е достигнало нивата от преди коронавируса.

Въпреки националния енергиен рекорд, поставен преди дни, все още има да се извърви дълъг път, преди да се върнем към ситуацията отпреди Covid когато са изнесени  55 TWh електроенергия, казват от оператора и поглеждат с надежда към 2024 година,  готвените инвестиционни планове на правителството, както и предстоящото включване на новите атомни, вятърни и слънчеви мощности.

Френската енергетика трябва да се стабилизира максимално бързо и да върне доверието и позицията на стабилен износител. От части това беше посланието на президента Еманюел Макрон през годината, който с поредица от речи призова правителството за нов променен енергиен закон с дългосрочна визия. И за няколко месеца той стана факт и одобрен от парламента.

В поправките на закона ясно е разписано, че наред със стабилизирането на отново одържавената EDF, ще се работи за нови 6 реактора от ново поколение, които ще струват най-малко 51 млрд. евро. Според ресорния министър на енергийния преход Ание Пание-Рюнаш до края на отиващата си 2023 би трябвало и да има яснота откъде и как ще се финансират блоковете.

Пробойните в стария ядрен флот поетапно ще се запушват. След като през годината бяха извън строя 7 ключови блока, предстои планирано да бъдат изключени още 5. Други 10 в различни периоди бяха спрени заради корозия. Плановете са през идните години да бъдат реновирани всички 56 реактора в страната.

Все повече ще се разчита и на EDF, която ще получава по 25 милиарда евро годишно инвестиции, за да изпълнява начертания план на модернизация, заяви пред парламентарната икономическа комисия главният изпълнителен директор Люк Ремон. 

Наред с ядрения парк все повече в микса ще се разчита и на зеления ток. В краткосрочен план се очаква генериране на ток от вятър и слънце между 33,2 и 34,7 GW вятърна енергия на сушата през 2028 г. 

След това страната възнамерява да увеличи дела на вятърната енергия в производството на електроенергия до 20%, като офшорните паркове представляват една четвърт от тази цел. Целта е до 2050 година да техният капацитет да стигне 40 гигавата. Така че Франция да бъде конкурентоспособна на своите съседки около Северно море.

До момента има изграден един вятърен парк край бреговете на Сен Назар в края на 2022. 7 други са в различна проектна готовност, някои от тях се бавят заради отчуждителни процедури или обжалвания.

В дългосрочната енергийна политика на страната е заложено броят на вятърните паркове да нарасне значително през следващите десетилетия като през 2050 те трябва да бъдат най-малко 50. Очаква се да произвеждат 40 гигавата енергия. 

Изграждането на повече мощности изисква в бъдеще и повече кадри за управлението им. Затова отсега се мисли за обучение на над 100 000 души през следващите години. 

"Ядрената индустрия отново започва да привлича инженери. При всяка среща младите хора казвам: работата в ядрената енергетика работи за климата", отбеляза в телевизионно интервю френският министър Ание Пание-Рюнаш.

Видно от проектната програма на кабинета е, че в енергетиката следващите години ще се залагат огромни инвестиции. Експерти обаче вече се питат дали това няма да окаже влияние върху цената на тока. Според енергийният специалист Никола Голдбърг дали французите ще плащат по-скъп ток, всичко ще зависи от това как ще тръгне дългоочакваната секторна реформа и как ще се финансират всички изброени проекти. Нямало съмнение според него, че ще скочи регулираната цена.

Навън

Наред с приоритетите вътре във Франция, енергийният министър се нагърбва и с още един на европейската сцена. Ание Пание-Рюнаш положи подписа си под декларация, заедно с още 11 министри, за създаването на „ядрен алианс“ в рамките на ЕС. Предвиждат съвместни проекти за обучение, "възможности за засилено научно сътрудничество" и координирано внедряване на най-добри практики в областта на сигурността.

И тази инициатива е пряко свързана с разработваната програма за нови мощности с хоризонт след 2035. Париж иска да използва атома, за да постигне климатичните си цели по отношение на "зеления" водород в транспорта и промишлеността, на което яростно се противопоставят няколко държави, включително Германия и Испания. 

"Ядрената енергия е основен актив както за нашата енергийна сигурност, така и за нашите климатични ангажименти" за въглеродна неутралност до 2050 г., заяви френският министър за енергийния преход Агнес Пание-Рюнаш през декември по време на среща в Париж с участието на Агенцията за ядрена енергия на ОИСР (NEA).

В декларация беше отправен призив към Банките за развитие, международните и регионалните финансови институции да обмислят финансиране на ядрената енергетика в светлината на достъпа до енергия, енергийната сигурност и приоритетите в областта на климата. Документът не беше единствено от Белгия и Италия.

Подписалите страни определиха ролята си в енергийния преход като "жизненоважна" благодарение на ниските емисии на CO2 на kWh, като тези на слънчевата и вятърната енергия.

Франция, най-ядрената страна в света на глава от населението (56 реактора за 68 милиона жители), се превърна в европейското острие на възраждането на атома, начело на "европейски ядрен съюз". 

"Свидетели сме на завръщане на ядрената енергия в света", заяви наскоро Фатих Бирол, директор на Международната агенция по енергетика.

През 2022 г. в експлоатация са влезли 7,9 GW ядрени мощности, което е увеличение с 40% на новите инсталации в сравнение с 2021 г. По-голямата част от строителството, започнало през последните години, идва от Китай, за вътрешния му пазар и от Русия за няколко страни.

Според NEA глобалният ядрен капацитет ще трябва да се утрои до 2050 г., за да се постигнат целите за въглеродна неутралност, чрез комбиниране на съществуващи реактори, реактори от ново поколение и малки модулни реактори (SMR).

Но съживяването на атома, изпаднал в немилост след катастрофата във Фукушима в Япония (2011 г.), включва много предизвикателства за страните, които не са строили централи "от дълго време", а това на финансирането не е "по-важно от другите": "умения, верига за доставки, експертиза, управление, всичко това трябва да бъде събрано", за да успеят проектите, смята генералният директор на NEA Уилям Д. Магууд.