Илиян Василев пред glavcom.ua: „Докато не бъде изградена и пусната втората линия на „Турски поток“, Русия няма да може да избяга от транзита на газ през Украйна“

Август.2019 , glavcom.ua

В България продължава сагата с изграждането на втората линия на газопровода „Турски поток“, който може да се превърне в конкурент на украинския маршрут за доставка на руски газ на Балканите. Освен това, България не спира да се опитва да реализира проект за хъб за разпределение на газ на своята територия, който би й позволил да се превърне в един от важните участници на пазара на газ в Източна Европа. Ситуацията около тези проекти, политиката на Газпром спрямо направлението България, както и други важни въпроси в енергийния сектор, засягащи не само интересите на България, но и на ЕС и в частност Украйна, електронната медия Glavcom.ua разговаря с българския посланик в Русия (2000 г.-2006 г.) Илиян Василев.

Г-н Василев, изграждането на газопровода Турски поток-2, което е важно за България, също пряко засяга интересите на Украйна като държава за газов транзит. Каква е ситуацията с изпълнението на този проект към настоящия момент?

Днес се случват много интересни неща. Анкара започна да се замисля върху за последствията от продължаване на “Турски поток” през нейна територията и България за външните интереси. В този формат Газпром контролира природния газ, който ще бъде транспортиран от Турция до България.

Компаниите, които оперират в Турция, независимо дали са турски или не, не могат да изнасят газ за България и по-нататък на север. Предупредихме, че може да се случи такава ситуация. Това означава, че Турция е малко вероятно да позволи на Газпром да прави бизнес на нейна територия, без да има някаква полза за себе си.Това е ползата от превръщането на Турция в регионален газов хъб.

Турция от самото начало се опитва да се добере до това, “Газпром” да продава газ на турските компании, а те да го продават като свой за Турски поток-2, който трябва да премине през България и извън нея.“ "Газпром”, разбира се, отказа. Между другото, Газпром отказа и на българите, и на сърбите, и на унгарците да продават своя газ на Турция. Въпреки това в момента се водят активни преговори между турската компания Botas и Булгартрансгаз по отношение на сключването на споразумение, според което всеки играч, който работи на турския пазар, ще може да изнася газ чрез България: или в Сърбия, или чрез реверс, или по Транс-Балкански газопровод. Сключването на това споразумение се очаква да стане факт преди “Газпром” да започне да изнася газ за България чрез Турски поток-2. Очаква се, че от началото на следващата година България да може да внася газ от Турция в допълнение към газа, който ще дойде от Турски поток-2. Това стана възможно, защото Анкара видя, че България е получила две доставки на „американски“ ВПГ през гръцкия терминал за ВПГ Ревитуса и осъзна, че се намира в много неизгодно положение. Всъщност самите турци в провинция Текирдаг имат терминал за втечнен природен газ, който може да се използва специално за износ на ВПГ в България … Като цяло, като говорим за Турция, през последната година тя е натрупала огромни излишни количества газ, особено руски.

Страната започна да внася много азербайджански газ от находището Шах Дениз, рязко увеличи обема на вноса на ВПГ и по този начин стана вторият най-голям вносител на ВПГ в Европа. Тоест, това позволява на Турция да диктува условия и да действа на пазара си на газ единствено въз основа на собствените си интереси и по-специално по отношение на Турски поток-2.

Как върви изграждането на газопровода Турски поток-2 на българска територия днес?

Към момента, няма реална дейност. Делото по изграждането на газопровода е във Върховния административен съд. През юли Върховният административен съд на България забрани на Булгартрансгаз да подпише предварителен договор с консорциума „Газово развитие и разширение в България“ (GDEB), който се състои от италианската компания Bonatti S.P.A., немската Max Streicher S.P.A. и българското дъщерно дружество на Completions Development Sàrl, със седалище в Люксембург, свързана с тръбно-металургичната компания TMK. Ако решението на съда остане в сила, тогава Булгартрансгаз ще сключи договор с консорциума от Саудитска Арабия „Аркад“.Но дори и така да се случи, това няма да означава, че строителството ще започне веднага. Може да се окаже, че „Аркад“ няма да може да подаде всички необходими документи. Осъзнавайки, че това е вероятно да се случи, „Аркад“ спешно промени концепцията си. Преди компанията планираше изграждането на газопровод, използвайки само своите изпълнители и служители, но сега спешно търси български компании. Най-вероятно в близко бъдеще строителството на газопровода в България няма да започне…

Не виждам възможност работа да започне до края на есента или началото на следващата година. Може би до края на годината нещо ще бъде изградено върху сръбската секция на газопровода… Сърбите казват, че са построили първите 40 км от общо 403 километров участък. Но това, което видях е, че сърбите просто са сложили тръбите. Това не е краят на работата, а само демонстрация, че работата е започнала, че фирмите, които участват, усвояват парите и т. н. На българска територия досега нищо не е правено и нищо не може да се прави, защото няма изпълнител.

Кой е по-заинтересован от изграждането на Турски поток-2: руснаците или българите?

Всяка страна тук има свои собствени интереси. Руснаците се интересуват да не губят пазари в Сърбия, Унгария, Австрия и региона на Балканите като цяло. За тези страни днес Газпром няма алтернатива на доставките на газ от Русия през Украйна. Тук България е много важна като транзитна страна, защото без нея не може да има износ на газ за Сърбия, Северна Македония или Румъния… Цялата концепция за прехвърляне на транзита на газ от Украйна към България се основава на факта, че Газпром не трябва да губи клиенти и позиции на тези пазари. Изхождайки от това, докато се построи и стартира алтернативен маршрут, т. е. Втората линия на Турски поток, Русия не може да се откаже от транзит на газ през Украйна. Ако спре да използва украинския маршрут, за да доставя газ за този регион днес, например за България, това няма да създаде големи проблеми. Ние можем да си получим нашите 3 млрд от Турция. Но за други страни, като Сърбия, Унгария, Румъния, да не говорим за Молдова, ситуацията е различна. Ето защо, те с нетърпение очакват преговорите тази есен между Украйна, Русия и ЕС …

Какви са очакванията ви за тези преговори?

Не виждам позициите на двете страни да имат допирни точки. Но мисля, че до края на декември някои решения ще бъдат намерени. Най-вероятно ще има краткосрочен договор, или отново 10- годишен договор, но с правото на преразглеждане.Но това, повтарям, ще бъде в последния момент, тъй като стратегията на Москва е такава. Тя винаги говори със зимата зад гърба си… Българското правителство продължава да търси начини да реализира проекта за газов разпределителен център (Балкан – ред.) на своята територия.

Как оценявате перспективите за превръщането на България в един от източноевропейските газови центрове?

Тук трябва да се разберат две неща.Първото е, че газовият хъб е търговска платформа, на която се продават определени количества газ. Второто е, и това теоретично България може да направи – да се изнася газ, тоест да бъде разпределителен център. Примерно, може да се развие Транс-Балканския газопровод и да се изнася газ за Украйна, Румъния, Словакия и т.н. Или да на него да се продава ВПГ, ако той достига в България в необходимите количества. Но това е теоретично. Реалната ситуация днес е, че доставките за хъба на огромни количества руски газ, с които бихме могли да търгуваме – както изрази желание нашия премиер – са нереалистични. Всъщност, от самото начало на идеята за газов хъб в България, когато се проведоха първите дискусии относно възможността Газпром да продава газ, който след това да бъде продаден от българска страна на сръбски, унгарски и други клиенти, руснаците веднага открито заявиха, че няма да направят това. Те гледат на България само като транзитна страна: директни транзитни доставки и дългосрочни договори.

Що се отнася до доставката на газ към хъба от други (не руски) играчи, тук отново, теоретично, от гледна точка на възможностите за съхранение на газ на територията на България, Румъния или Украйна, за да се покрие пиковото потребление, което е най-интересно за търговците, тъй като по време на пика, потреблението води до скок на цените, всичко е възможно. Но на практика, ако говорим за големи обеми газ, тогава по същество нищо не може да се случи в контекста на хъба Балкан. Тъй като основният играч на газовия пазар на България – Булгаргаз – няма да може да закупи газ за основните си нужди оттам. Ако купи 3 милиарда м³, които Газпром му продаде от хъб Балкан, тогава Булгаргаз ще има излишъци, които няма да има къде да сложи. Следователно, Булгаргаз, като основен играч, няма да участва в този център със значителни количества. И ако основният играч липсва, тогава е много трудно да се направи нещо … Страните с висока консумация могат да бъдат газови хъбове, а ние, уви, с нашите 3 милиарда, не можем да бъдем.

По време на неотдавнашно пътуване до Туркменистан българският премиер дори се заинтересува от възможността да достави туркменски газ на хъб Балкан чрез споразумение за суап с Русия и Туркменистан …

Това е нереалистично. Особено, ако си припомните, че Украйна имаше такива споразумения за транзита на туркменски газ през територията на Русия, които никога не бяха изпълнени по една проста причина: защото Русия просто нямаше нужда от тях.

Възможно ли е доставка на туркменски газ директно в България и по-нататък в Европа през Азербайджан и Турция?

Отново започнаха преговори с Европейската комисия по този въпрос.Но не виждам перспективи.Всъщност досега, поради принципните позиции на Русия и Иран, няма

споразумение за Каспийско море. Без такова споразумение не може да бъде изграден Транс Каспийския газопровод, без който туркменският газ не може да отиде директно в Европа, заобикаляйки Русия. Освен това, дори ако се намери някакво решение за Каспийско море и се появи възможност за изграждане на газопровод в Туркменистан, е малко вероятно страната да рискува да влоши отношенията си с Русия.

Въпреки исторически обоснованите близки отношения между Русия и България, цената на газа за българските потребители, определена от Газпром, не е отражение на тези отношения. Опита ли се българската страна да повдигне въпроса за преразглеждането на ценовата политика на Газпром за България?

От гледна точка на геополитиката това не е най-лошото, което би могло да бъде … Но от гледна точка на българските потребители, цената на газа трябва наистина да е с ниво по-ниска. Разликата в цените на газа между Западна Европа и източните страни е многоголяма: 8-10 евро MW / час в Западна и 22-26 евро MW / час в Източна Европа. Високата цена на руския газ за България е производна на широк спектър от фактори в целия спектър от българо-руски отношения.

Що се отнася до повдигането на въпрос за преразглеждането на цените, в Москва едва ли някой иска България да повдига въпроси, които руската страна приеме за неудобни за нея.И това е разбираемо, тъй като в този случай Газпром би се изправил пред перспективата да загуби от 300-400 милиона долара, повече от половината от приходите. Да, и от българска страна днес няма политическо решение да се повдигат подобни въпроси …

Може ли да се каже, че горната ситуация е по-специално работа на руското лоби тук, в България?

Може и така да се каже. В крайна сметка факт е, че съществуващите споразумения с Газпром и цените, които имаме днес, бяха сключени с помощта на това лоби.Освен това, тези споразумения не бяха директни, а бяха сключени чрез структурите на Газпром в Западна Европа, които имаха бизнес в

България. Тези споразумения са валидни до края на 2022 година.

А после? ..

По света сега има много газ. Ако Газпром спре да ни доставя, след 3-4 месеца ще имаме пълна подмяна. Но това е при условие, че ще има съответно политическо решение, зад което ще има ясно разбиране: от кого ще зависим, какъв тип споразумение ще имаме, каква е степента на диверсификация и откритост на нашия газов пазар. Но, това е друга тема … Не съм много оптимист по този въпрос. Сигурен съм, че нашите ще искат да сключат някакво ново основно споразумение с Газпром.

Говорейки за диверсификация, как смятате, че е реалистично да се използва проекта за Източно-Средиземноморски газопровод /EastMed за диверсифициране на доставките на газ за Европа и противодействие на руския монопол там?

Рано е да се говори за това и да се правят оценки. Но по принцип има шанс, ако този проект бъде разгледан в контекста на задържане и неутрализиране както на Турция, така и на Русия. Но това няма да стане по- рано от 2025 година. В същото време трябва да се отбележи, че това е доста скъп проект.В него има много геополитика и рискове. Първият е напрежението между Гърция и Турция. Нараства сътрудничеството, по- специално военно, между Русия и Турция. И докато то е такова каквото е сега, ЕС и САЩ могат да дадат зелена светлина за Източно-Средиземноморския газопровод.

Новият състав на Европейската комисия скоро ще започне работа. Очаквате ли да се променят подходите към Северен поток 2 и Турски поток 2?

Като цяло, не.В какъвто и състав да е Европейската комисия, тя трябва да е балансирана.Тя не можеше да бъде по-активна по проекта Северен поток-2. Тоест,този проект ще продължи да бъде обект на спорове и противоречия и е трудно постижим чрез консенсус.

Днес, на етапа на изграждане на газопровода, Европейската комисия не може да направи нищо.Но когато възникне въпросът за експлоатацията му, тя ще диктува правилата на играта.И тогава може да започне борба, на която Кремъл разчита.Руснаците залагат, че в резултат на тази борба ще бъде взето някакво решение и то ще бъде в тяхна полза.Но всъщност няма да е толкова просто.

Например, ако си припомним ситуацията с газопровода OPAL, преди да получи разрешението за пускането му, минаха 2,5 години. И това, въпреки факта, че тогава Европейската комисия нямаше такива правомощия като сега.