Схемата по приемането на промените в конституцията омаза същността на самите промени
До днес некоалицията явно планираше да използва светлите празници за откровено тъмната цел да наложи промени в основния ни закон без хората да разберат какво точно става, а и защо – и то напук на обществените очаквания и въпреки експертните становища на светила в конституционното право
Ако според социологическите агенции общественото доверие в Парламента е не повече от нереално завишените за мен 15 %, то пропорционално доверието в напъващите се с конституционните промени депутати е около 10%. Въпреки тази нищожна подкрепа е ясно, че те все още целят стихийното налагане на много съществени изменения в Конституцията – при това докато забравят удобно, че съгласно самата Конституция всеки от тях би трябвало да представлява целия народ (чл.67 ал.1). А поради тарикатски натрапваната за предстоящите дни процедура, на практика никой от гражданите нито може да види навреме, нито да коментира тези изменения. Нещо повече - при тази схема и многото депозирани експертни становища по същината на замислените изменения май няма да имат никакво значение.
Така, процедурата се оказа по-важна от съдържанието на промените, бутани напред тайно и полека една седмица преди Коледа, когато хората се готвят за празниците. Елементарната и откровено понамирисваща на политическа корупция цел беше ясна - всичко да мине мимоходом и без обществен контрол. И това става докато съответните депутати в Парламента си правеха каквото си искат – при това „смирено“, ако някой въобще вярва на думите на председателя на конституционната комисия г-н Чолаков (ГЕРБ), звучащи ми преди Коледа като откровено богохулство. И той (каква съдба!) явно за пореден път - след схемите около Изборния кодекс - загрява за дискусии и решения през уикенда, та ако трябва и по потайни доби. А измисленият и известен със среднощните си бдения Поп Вечерко сигурно „смирено“ се забавлява докато гледа милозливо своя съвсем реален наместник в Народното събрание - особено когато последният обяснява нуждата от групово гласуване с волята на партийното политбюро, чиито указания се оказват по-важни за депутатите от очакванията на хората да разберат какво ще се промени в основния закон на държавата.
Но от ГЕРБ не са сами в този парламентарен водевил, който за съжаление въобще не е смешен. На заседанията на конституционната комисия явно и представителите на ПП ДБ носят в пробитите си пазарски чанти огризки от някакви изначални партийни визии за почтенност, морал, прозрачност и отговорност - вероятно да ги допродадат на парламентарния тезгях докато за пореден път продават и надеждите на доста от избирателите си (вкл. и моите). А от ДПС стоят някакси отстрани и пак успешно гледат сеир.
Както вече казах, процедурата мачка съдържанието на сигурно необходимите промени, за по-голямата част от което аз лично нямам експертиза да коментирам – а и тук акцентът е върху подхода. Не мога обаче да се сдържа – та и аз като гражданин да задам три лаишки въпроса, свързани с възможни поправки в Конституцията:
- След толкова проспани възможности за разследване и прекратени през годините преписки, от ГЕРБ ще предложат ли прокуратурата официално да получи статут на юридическо крило на тази партия;
- Само преди дни висш представител на ГЕРБ лансира идеята за квотно разпределение на регулаторите; та с оглед заявените за тях текстове в Конституцията, смятат ли от партията да предложат напр. в тях да се запише овреме, че длъжността „председател на Комисията за защита на конкуренцията“ става пожизнена с право на наследяване;
- Предвид предлаганата доминация на политическите назначения от страна на Парламента, дали от ПП ДБ ще настояват за конституционен запис, че преди избора на съответните лица същите трябва да минават на полиграф тест за политическа лоялност към управляващите - като лоялността може да е и на ротационен принцип?!
Всъщност, ефектът от подобно политическо поведение спрямо промените в Конституцията далече надхвърля темата за самите изменения. Освен всичко останало, именно проявите на такава политическа и юридическа безпардонност в последните десетина години окончателно прогониха от страната огромна част от поколението на децата ни; тъжното е, че поради същите причини сега идва ред и на внуците. Нямам съмнение обаче, че още в началото на следващата година точно същите лица ще подхванат с патос и темата за демографската криза – а тогава ще има и още конкретни поводи за това.
Е, дали не става пак дума за политическа корупция и самозабравяне, облечени този път във властта на едни десетпроцентници?!
Анализ на Славчо Нейков