ИПИ: Есенната прогноза на БНБ – между оптимизма на МФ и консерватизма на ЕК

Икономика / Анализи / Интервюта
3E news
1152
article picture alt description

източник: 3e-news.net, архив, БТА

Автор: Теодор Недев, ИПИ

След като наскоро коментирахме есенните макроикономически прогнози на ЕК и Министерството на финансите, БНБ също публикува своите очаквания за развитието на българската икономика до 2025 г. Това ни дава възможност да съпоставим трите налични есенни прогнози – на МФ (публикувана на 27 октомври и отчитаща данни до средата на същия месец), на ЕК (публикувана на 15 ноември и отчитаща данни до последните дни на октомври) и на БНБ (публикувана на 22 ноември и отчитаща данни до 10 ноември).

Докато прогнозата на ЕК за растежа на българската икономика се очертава като по-консервативна, а тази на Министерството на финансите като по-оптимистична, очакванията на БНБ заемат средно положение. Трите прогнози се доближават относно очаквания ръст на БВП за 2023 г. – 2% според ЕК, 1,8% според МФ и 1,9% според БНБ. За 2024 г. най-висок растеж предвижда МФ (3,2%), следвано от БНБ (2,7%) и след това от ЕК с 1,8%. За следващата година очакванията се обръщат, като ЕК отново е най-консервативна с прогнозиран ръст от 2,6%, докато министерството очаква 3%, а БНБ – 3,6%.

Трите прогнози не се различават особено и относно основните фактори за динамиката на икономиката през 2023 г. БНБ също като МФ и ЕК очаква ръстът на БВП да бъде движен нагоре от силно потребление и нетен износ (като тук и вносът, и износът се свиват, но понижението при вносът е много по-силно) и надолу от рязкото свиване в запасите.

Различията стават по-видими при прогнозите за следващите две години. Подобно на МФ, БНБ също демонстрира известен оптимизъм за активизиране на инвестициите, залагайки ръст на капиталообразуването от 9% за 2024 г. (при 4% според ЕК и 9,6% според МФ) и 10,1% за 2025 г. (при 3,3% според ЕК и 7,9% според МФ). Важно е да отбележим, че очакваните от БНБ за темповете на растеж за следващите години са близки до тези на МФ, но все пак прогноза на централната банка е в известна степен по-консервативна, понеже тя залага на спад при инвестициите през 2023 г., т.е. капиталообразуването ще расте спрямо занижена база. Прогнозата на БНБ вижда инвестициите като ключов двигател на растежа за следващите две години и също като МФ очаква те да се увеличат стремглаво заради изпълнение на проекти по НПВУ, които в последствие ще засилят и частната инвестиционна активност.

При частното потребление БНБ очаква ръст от съответно 3,7% и 4% за следващите две години на фона на по-скромните 1,4% и 2,4% според прогнозата на ЕК. За сметка на това БНБ очаква далеч по-скромен ръст в правителствените разходи от 1% и 2,1%, докато ЕК залага на растеж от цели 5,2% и 5,1% за 2024 и 2025 г. В прогнозата си МФ не разбива потреблението на частно и публично, но като цяло и БНБ, и Министерството, прогнозират по-стабилен ръст на този компонент от БВП спрямо Комисията, като БНБ залага факторите зад това да са покачването на реалните доходи (особено поради недостига на работна сила в резултат на демографските тенденции), увеличените социални трансфери, по-високи разходи за здравеопазване и повишаване на възнагражденията в публичния сектор.

Трите прогнози обаче са по-единодушни относно нетния износ, залагайки на отрицателен принос за растежа от този компонент. Прогнозата на БНБ предвижда износът да нарасне със съответно 4,4% и 3,8% през следващите две години, докато МФ залага на 4% и 4,1%, а ЕК – на 4% и 2,6%. Паралелно с това и трите институции прогнозират по-силен растеж при вноса – 6,2% и 5,4% според БНБ, 6% и 5,8% според МФ и 5,2% и 3,4% според ЕК. Според БНБ, ръстът при износа ще се дължи до голяма степен на понижената база – прогнозата на банката за 2023 г. предвижда свиване – както и на факта, че вече няма да са налични мащабни ремонтни дейности в някои от най-големите енергийни и металургични предприятия в страната. БНБ също очаква негативните шокове във външното търсене, предизвиквани основно от конфликта в Украйна и всеобщото покачване на лихвените проценти, да бъдат концентрирани основно през 2023 г., което ще позволи и рязкото възстановяване на износа през следващата година. Все пак се предвижда дори още по-висок внос през двете години, заради прогнозираните високи нива на частното потребление и инвестициите, които ще доведат на повече внос както на потребителски стоки, така и на машини и оборудване.

Традиционно макроикономическите прогнози описват и рискове за изпълнението им и алтернативни сценарии, като БНБ и МФ обръщат внимание на факторите, които биха могли да повлияят негативно конкретно на българската икономика. И двете прогнози са публикувани след началото настоящия конфликт между Израел и Хамас, но базовите им сценарии не предвиждат големи сътресения по тази линия. Все пак и МФ, и БНБ отчитат негативните шокове, които конфликтът би могъл да предизвика, както и други, не толкова скорошни рискове, произтичащи от войната в Украйна и по-високите лихвени проценти.

Министерството на финансите предвижда алтернативен сценарий, при който заради несигурната международна обстановка, цените на петрола, ценните метали и хранителните продукти са по-високи през 2024 и 2025 г. спрямо допусканията от основната прогноза. Това би повишило допълнително ценовите равнища, с което реалните доходи на домакинствата биха намалели, а с тях и потреблението. ЕЦБ би била принудена да повиши лихвените проценти, за да отговори на ценовия натиск, затова и МФ предвижда увеличение на EURIBOR спрямо базовия сценарий. Това от своя страна ще оскъпи кредитирането, което допълнително ще понижи както потреблението, така и инвестиционната активност. На фона на описаното, световната икономика би растяла по-бавно, което ще намали търсенето на български износни стоки и услуги, но това ще бъде до голяма степен неутрализирано от по-ниския внос, в следствие на по-слабото потребление на домакинствата. При конкретните допускания, МФ предвижда БВП за 2024 и 2025 г. да е с половин процентен пункт по-нисък спрямо базовата ѝ прогноза, а инфлацията според ХИПЦ да е съответно с 1,3 и 1,1 пр. п. по-висока. Интересно е да се отбележи, че не са разгледани сценарии на по-бързо свиване на инфлацията и потенциалните ефекти върху стопанските решения и фиска – а резкият спад на цените на петрола и ключови селскостопански суровини през последния месец показват, че такова развитие не е изключено.

Подходът на БНБ е малко по-различен, като тук възможните отклонения от базовата прогноза са представени под формата на ветрилообразни графики, като се допуска възможността и за позитивно развитие на прогнозираните индикатори. Например БНБ отбелязва вариант, при който доходите растат повече от очакваното, а ниската склонност за спестяване се запазва, с което потреблението и БВП растат допълнително. Като цяло БНБ отчита същите външни рискове, които и МФ описва, но също и споменава възможността за бавното и непълно изпълнение на проектите по НПВУ в следващите две години, което би могло да понижи ръстовете в инвестициите. При 60% вероятност, ветрилообразните графики отчитат възможен диапазон за ръста на БВП за 2023 г. от 0,7% до 2,9%, докато крайногодишната инфлация за 2023 г. би могла да варира от 4,4% до 7,9%.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща