Както е тръгнало, политиците скоро ще търгуват регулаторите на кило

 Славчо Нейков, експерт по енергийна политика

Многократно съм писал за безобразния според мен политически подход, налагащ квотен принцип при избора на членове на регулаторни органи[1], както и за парламентарната сергия за разменна търговия в това отношение[2]. През годините депутатите ни като че ли успяха да утвърдят длъжността „член на регулаторен орган“ като най-обикновена стока. И мислех, че вече нищо не може да ме учуди по темата - но в последните два дни разбрах, че съм сбъркал.

Всъщност, в Парламента наясно ли са въобще какво точно се замисля по темата за избора на регулаторите?

На 6 декември медиите разпространиха новината как депутатът на ГЕРБ г-жа Десислава Атанасова обявила, че регулаторната институционална порция за ДПС е една трета.  Не повярвах, докато не изгледах запис от предаването[3] - та там чух от г-жа Атанасова, че между управляващата некоалиция е нужна „базова основа за политическа почтеност, когато има някакви договорки ….“, както и че нямало да се правят назначения, които не са съгласувани между Бойко Борисов, Христо Иванов и Асен Василев, защото те носели политическата отговорност?! Фактът, че правната страна на въпроса въобще не беше спомената от нея, а от интервюиращите я, в случая намери лесно обяснение. На въпрос ДПС ще участва ли – забележете! - в управлението на регулаторите, отговорът й беше категорично положителен; даже беше посочен и размерът на партийната тежест на тази партия, и обосновката за изчислението – една трета, защото според г-жа Атанасова съгласно Конституцията регулаторите се избирали със 160 гласа?!  

Нямам претенции за специфични познания по конституционно право, но за мен това нейно твърдение изглежда доста отдалечено от правото въобще. Та  ще е интересно напр. г-жа Атанасова да посочи изричния конституционен текст от сега действащата Конституция, визиращ конкретно избора на регулаторите, който тя има предвид в случая. За конституционните промени преди да са факт е рано да се говори, но дори и в представените проекти за изменението на основния ни закон такова мнозинство за избор на членовете на регулаторните органи се предвижда само като възможност[4], а и въобще не е ясно дали ще бъде прието като опция.

Тук е мястото да се уточни, че действащата Конституция въвежда специален принцип по отношение на нужните мнозинства при приемане на законите и другите актове на Народното събрание, а именно че те  се приемат с  мнозинство от повече от половината от присъстващите народни представители, освен когато Конституцията изисква друго мнозинство (чл.81 ал.2) -  такива случаи са съотносими към изменение на самата Конституция, някои назначения в съдебната власт, свикване на Велико народно събрание, ратификация на международни договори в определени случаи и др. За избор конкретно на регулатори не става и  дума – те реално попадат в хипотезата на чл.84 т.8 (избор на ръководители на институции, определени със закон), но в случая в Конституцията не е предвидено мнозинство от 160 депутати (две трети). Такова не е предвидено и в специалните закони, свързани с избора на членове на регулаторни органи, като напр. Закон за защита на конкуренцията (чл.4),  Закон за енергетиката (чл.11) и др., които процедурно се допълват от свързаните с тях решения на Народното събрание за приемане на правила за тези избори[5]; но и никой от тези актове не може да противоречи на Конституцията.  А в практически план е достатъчно да погледнем напр. стенограмата на Парламента от избора на г-н Иван Иванов за председател на КЕВР (2 април 2015 г.) или тази за втория избор на г-н Димитър Радев за управител на БНБ (18 юли 2023), за да се види, че въобще не става дума за мнозинства от две трети при тези избори. 

Та като изключим видимата за мен правна недостатъчност на твърденията на г-жа Атанасова, от изказването й май остана само онова, което тя нарича  „базова основа за политическа почтеност“ за оперативните политически договорки. В този контекст още по-странно прозвуча и обявения в медиите последващ коментар по темата от г-н Христо Иванов от ПП ДБ, който, докато коментира казаното от г-жа Атанасова, отрича в некоалицията да има стъпки по парцелиране на регулаторите – щял обаче да се договори механизъм за избирането им. И тук нищо не се споменава за водещата роля на правовия ред, който сигурно е позамазан барабар с опитите да се скрият някакви оперативни пазарлъци. Явно няма никакво значение, че по закон този избор е в прерогативите на Парламента, който обаче – видно от думите на г-жа Атанасова – ще направи каквото решат ръководителите на партийните структури от некоалицията.

На фона на данните за този полуявен политически алъш-вериш, бонус бяха и вчерашните дискусии в Народното събрание по повод кризисните ситуации в страната преди около седмица в резултат на виелиците. И въобще не трябва да се учудваме, че законът, подробно поясняван в случая най-вече от председателя на енергийния регулатор доц. Иванов, нямаше никакво значение за депутатите. За тях бяха важни предварително подготвените политически опорки, огласени изразително и с апломб, който да покаже кой е по-по-най-загрижен за електората. Правото, а и фактите, пак останаха на заден план за сметка на нескрития принципен депутатски интерес към назначенията в регулаторните органи и възможностите те да бъдат управлявани.

И малко предложения

Та предвид изложеното, няма да е лошо вместо пред камерите управляващите политици първо да се уточнят някъде инкогнито какво точно искат да направят по отношение избора на членовете на регулаторните органи.

Ако желанието им е за пореден път да си разпределят постовете в регулаторите по партийно-роднинска линия или на база на квотното представителство на принципа „ти подкрепяш моя, аз подкрепям твоя“, нека да продължават с политическите договорки за конкретни механизми в това отношение.  Но поне да не се опитват отново да ни правят на балъци с откровено несъстоятелни приказки, а и като капак демонстративно и безоглено да заобикалят правото, докато чакат решенията на политическите си лидери.  

Ако обаче действително целят някаква промяна, освен разумните стъпки по изменение на Конституцията в тази връзка, политиците да погледнат законите и да обсъдят какво и защо да предложат като конкретни изменения в тях по повод регулаторите, че и да го разяснят на хората. Аз самият многократнно съм предлагал и в лично, и в служебно качество какво конкретно трябва да се промени в това отношение спрямо КЕВР;  не се съмнявам, че има и много други експертни препоръки, вкл. и за други регулатори. Ако и след това депутатите продължават да имат затруднения, да се запознаят най-после и с концептуалните разбирания и натрупания опит в това отношение на европейско ниво. От гледна точка на енергийния сектор, при необходимост могат да се обърнат за съдействие и към Агенцията за сътрудничество на енергийните регулатори – нямам никакво съмнение, че ще им окажат нужната помощ.

Не мога да коментирам всички регулатори, но няма да се уморя да повтарям, че специално КЕВР беше буквално бастисана  институционално именно от Парламента преди около две години. И е крайно време това да бъде поправено – само че не с политически договорки, уточняващи някъде на тъмно „механизми“, насочени най-вече към избора на подходящите за партиите членове, а чрез изменение в законите по установения за това ред, вкл. и по отношение на рязкото завишаване на критериите за тези позиции. И ако може това да не става набързичко с любимите за прикриване на депутатски тарикатлъци преходни и заключителни разпоредби - при това в закони, които често нямат нищо общо с темата.

Иначе на интересуващите се депутати от ГЕРБ и ПП ДБ, които все още не са уведомени за номинациите на партийните им лидери за председател на КЕВР, мога отсега да им споделя съответните имена под сурдинка.

[1] https://3e-news.net/bg/a/view/11715/za-kvotnata-kevr и др.

[2] https://business.dir.bg/ekspertno-mnenie/v-parlamenta-razpavat-sergiyata-za-regulatori

[3] БТВ, 6.12.23 Г. https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/desislava-atanasova-za-kazusa-s-pirogov-veche-se-samnjavam-che-premierat-vzima-reshenijata.html (около минути 16-18)

[4] Виж Параграф 5 от законопроект 49-354-01-89 от 28.07.23 - https://www.parliament.bg/bg/bills/ID/165057

[5] Виж напр. https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136824163