Какво да очакваме за банките и икономиката през 2024 г.

През 2024 година изглежда ще липсва една от присъщите за икономиката защити от декларирането и изпълнението на ясен и последователен фискален консерватизъм. Това казва Петър Чобанов, подуправител на БНБ при откриването на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от в. "Капитал", съобщи Българската народна банка, която публикува изказването на Чобанов.

От друга страна, погледнато през призмата на бъдещото ни приемане в еврозоната, най-ефективната политика в макроикономически план е точно синергичното взаимодействие между монетарна и фискална политика, която някак си се подценява и минава на заден план, като в същото време се задава една приоритетност на фискалната доминация. Позицията на БНБ относно фиска винаги е била в посока на умерен консерватизъм, съчетан с прецизното залагане и планиране на бюджетни буфери, които имат потенциала да осигурят фискално пространство при реализацията на съществени икономически рискове, каза Петър Чобанов.

От съществена важност е посочената координация на фискалната и монетарната политика, с цел постигането на средносрочните и дългосрочни цели за устойчив и балансиран растеж, а също така и на умерена инфлация. В изпълнението на тази задача можем да разчитаме на съдействието на банковата и финансова общност, като банковата система е добре капитализирана и ликвидна, което през призмата на посочените рискове пред икономическото развитие се явява както коректив, така и буфер за балансирания растеж на финансовата система и икономиката като цяло, посочи  подуправителя на Централната банка. Следва да се отбележи, че тенденцията за увеличаване на разполагаемия доход ще повлияе позитивно на възможностите за обслужване на кредитите, което на свой ред допринася за стабилността и възможностите пред банковата система, отчита Чобанов.

От данните за инфлацията в еврозоната изглежда, че периодите на висока, бих казал "необуздана", инфлация на пръв поглед отминават. В резултат се очаква покачването на основните лихвени проценти от страна на ЕЦБ да се преустанови през 2024 г., като това на свой ред ще доведе до спиране на нарастването на лихвения спред при търговските банки, каза Чобанов.

Основният въпрос по отношение на възможните генератори за растеж през 2024 г. свързани с финансовия сектор са значението и ролята на инвестициите в дигитална инфраструктура. От една страна, дигиталната инфраструктура следва да осигури едно израстване от постигане на базова информационна сигурност до поощряването на цялостна финансова грамотност за клиентите, чрез която да може да се противостои по-ефективно на киберзаплахите. През 2024 г. се очаква финансовият сектор да е все по-зависим от цифровите и дигиталните технологии при осъществяването на основната му дейност. Цифровизацията има потенциала да предостави сериозни възможности, като предлага редица решения за много от предизвикателствата, които изброих, като в същото време предоставя предпоставките за растеж и устойчивост, казва още Петър Чобанов.

През 2024 г. се очаква в българското законодателство да се транспонират изискванията на Digital Operational Resilience Act (DORA), като по този начин се цели да се гарантира, че финансовият сектор в България ще запази и надгради устойчивостта си в случай на сериозни оперативни събития. Регламентът DORA вече е приет на европейско ниво ще стане задължителен за прилагане, считано от 17 януари 2025 г.

В обхвата на DORA, респективно и в съответното национално законодателство, ще попадат всички компании, предоставящи финансови услуги - банки, доставчици на платежни услуги, издатели на електронни пари, инвестиционни посредници, доставчици на услуги за криптоактиви, както и критични доставчици на ИКТ услуги, действащи като аутсорсинг дружества за регулираните участници на финансовите пазари.

С транспонирането на DORA в българското законодателство ще се създаде регулаторна рамка за оперативна устойчивост на цифровите технологии, чрез която всички дружества, попадащи в посочения нормативен обхват, следва да гарантират, че са в състояние да устоят, да реагират и да се възстановят от всякакви видове смущения и заплахи, свързани с ИКТ. Българската народна банка участва активно като партньор на Министерство на финансите по отношение на транспонирането на DORA, като допринася с експертизата си по технически и надзорни въпроси, така че да може да се имплементират най-добрите и ефективни надзорни практики с фокус върху стабилността, устойчивостта и непрекъсваемостта на ИКТ процесите.

На напреднал етап на имплементиране в българското законодателство е и Регламентът за пазарите на криптоактиви (MiCA), който ще въведе единни пазарни правила в ЕС за предлагането и търгуването на криптоактиви. Регламентът обхваща криптоактиви, които понастоящем не се регулират от съществуващото законодателство за финансовите услуги. При транспонирането на регламента ще бъде регламентирано приложното поле за издаването и търгуването на криптоактиви (включително токени, обезпечени с активи, и токени за електронни пари), като се гарантира прозрачност, разкриване, разрешение и надзор на трансакциите. Новата правна рамка ще подпомогне целостта на пазара и финансовата стабилност, като регулира публичните предлагания на криптоактиви, като в същото време създаде една правна сигурност, че потребителите ще бъдат по-добре информирани за свързаните с тях рискове.

Регламентът MiCA влезе в сила през юни 2023 г., като чрез националното законодателство следва да се дефинира и прецизира прилагането на новия режим, което ще се осъществи в рамките на 12 до 18-месечен срок, припомни Чобанов.

По време на фазата на внедряване на MiCA, ЕОЦКП (в тясно сътрудничество с ЕБО, ЕОЗППО, ЕЦБ и респективно БНБ) ще се консултира с обществеността и бизнеса относно създаването и внедряването на технически стандарти, които ще бъдат публикувани впоследствие. Целта на това усилие е възможно най-скоро да се изготвят мерки, които да включват обратна връзка от заинтересованите страни. Датата за влизане в сила на тези мерки ще зависи от тяхното приемане от Европейската комисия и последващото им одобрение от Европейския парламент и Съвета на ЕС.

Паралелно с тези процеси БНБ работи с европейските надзорни органи по сближаване на надзора, като тук целта е да се гарантира съответствие на надзорните очаквания, свързани със субектите, предлагащи услуги, свързани с токени за електронни пари в юрисдикциите на ЕИП, и да се насърчат от самото начало последователни практики, които да се използват след окончателното влизане на MiCA в сила, особено по отношение на лицензионните режими.

Следва да отбележим и че през следващата година значение за БНБ и банковата общност ще имат темите, свързани с дейностите от екологичен, социален и управленски характер (Environmental, Social and Governance, ESG). По отношение на ESG БНБ се придържа към спазване на европейското законодателство в тази област (като напр. SFDR - Sustainable Finance Disclosure Regulation), както и към политиките на ЕБО, който препоръчва инкорпорирането на ESG рисковете от страна на кредитните и финансовите институции. ЕБО е въвела в практиката редица дефиниции, процеси, механизми и надзорни практики по отношение на кредитните и финансовите институции, с цел идентифицирането и управлението на рисковете, породени от ESG. Сред тях са изискванията към посочените дружества, свързани с политиките по оповестяване на инкорпорирането на ESG факторите, които следва да разглеждаме през цялостния политически дискурс на Зеления преход, каза подуправителят на БНБ.

Той подчерта, че през настоящата година можем да отчетем значителен напредък по отношение на проектите в областта на плащанията, свързани с подготовката за влизането на страната в еврозоната, ефектите от което ще се усетят изцяло през 2024 г. Този напредък бе постигнат с помощта и активното участие на банковата общност в България.

През март тази година се осъществи миграцията към новата консолидирана платформа за TARGET услуги на Евросистемата. Новата платформа се превърна в стабилна основа на финансово-пазарната инфраструктура на еврозоната. През октомври тази година приключи друг важен проект в областта на плащанията – това е проектът за миграция на бюджетните плащания към стандартите на Единната зона за плащания в евро (SEPA). На следващо място следва да отбележим и развитието при незабавните кредитни преводи в левове. Към момента отчитаме, че чрез услугата Blink на „БОРИКА“ АД на практика 100% от клиентските банкови сметки в страната са достижими за незабавни плащания в левове, които се изпълняват в рамките на 10 секунди, 24 часа в денонощието, 365 дни в годината.

Както вече казах, през следващата година се очакват редица предизвикателства на различни фронтове, но те осигуряват възможности за устойчиво развитие на финансовия сектор като цяло, с което платежните системи в страната ще бъдат интегрирани в съответните системи и инфраструктури на еврозоната. Посочените проекти са съществени за финансовата инфраструктура на страната, особено по отношение на процесите за дигитализация и киберустойчивост, като те ще се превърнат във фундамент за по-нататъшно развитие на иновациите в сектора. Реализацията на посочените цели и превенцията на анализираните рискове не би била възможна без съвместните усилия на регулатора и пазарните участници, чрез ползотворното сътрудничество, гладката комуникация и силна мотивация за постигането на резултати, каза в заключение подуправителят на БНБ Петър Чобанов.