България търси варианти за сътрудничество с Румъния в сферата на офшорната енергия

Дискусия за потенциала на офшорната вятърна енергия в България, Гърция и Румъния се състоя днес в българския павилион на КОП28 в Дубай, Обединени арабски емирства.

В кръглата маса се включиха Николай Николов, заместник-министър на енергетиката на България, Димитър Зарчев, директорът на Централно диспечерско управление на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), Александра Сдуку, заместник-министър на околната среда и енергетиката на Гърция, Александра Боче, държавен съветник по въпросите на климата и устойчивото развитие в президентската администрация на Румъния. Домакин на събитието „Разгръщане на потенциала на офшорната вятърна енергия в региона Три морета“ бе Министерството на околната среда и водите, предаде БТА.

Гърция вече е напреднала в подготовката на законодателство, което да даде тласък на офшорната вятърна енергия според европейските планове за диверсификация на енергийните източници като част от решенията срещу климатичните промени. Вятърният сектор е различен, проектите са скъпи, някои са навътре в морето, това са сложни проекти, каза Александра Сдуку, заместник-министър на околната среда и енергетиката на Гърция. Ние в Гърция и България нямаме опита на страните от региона на Северно море, но вече има добри практики, които да следваме, каза тя. Сдуку обясни, че преди няколко години Атина е започнала подготовка за успешни вятърни проекти. Тогава бяхме на нулата, знаехме само, че имаме голям вятърен потенциал. Първото предизвикателства бе да създадем законодателна рамка, трябваше да започнем с регулация от самото начало, каза тя. Гърция се е поучила от опита на страните от Северна Европа - за успешните и неуспешни мерки, за научените уроци от прилагането на законодателствата и е било опреценено кое от чуждия опит е приложимо в страната. За една година подготвихме регулаторна рамка за Гърция. Регулацията трябва винаги да предвижда улеснение за инвестициите, каза Сдуку. Тя подчерта, че Атина е избрала да заложила цел от 1,9 гигавата офшорна вятърна енергия, за да не се поставят прекалено амбициозни цели, които да стреснат инвеститорите.

Другото улеснение за тях е решението на правителството да поеме цялостното картографиране на терените, подходящи за офшорни инсталации. Това ще бъде извършено успоредно със законодателната работа по приемане на национална стратегия за вятърната енергия и одобрение на нужните закони.

България има проект на стратегия, вървим по сходен път на Гърция, каза българският заместник-министър на енергетиката Николай Николов. Той добави, че проектозаконът е готов и предстои преодоляването на предизвикателства, свързани с наличието на различни обекти и зони в морето, които трябва да останат извън плановете за офшорни вятърни инсталации. България разговаря със съседна Румъния за евентуален съвместен офшорен проект в Черно море. Вярваме, че има бъдеще за офшорната вятърна енергия в региона, каза Николов.

Готовност за работа с електроенергия от офшорни вятърни инсталации изрази Димитър Зарчев от ЕСО. Той посочи няколко предизвикателства пред системните оператори, но според него всички са лесно преодолими. Един от въпросите е как и къде да се свържат далечните инсталации навътре в морето – към България или към Румъния, за това са нужни интерконектори. Зарчев каза, че в Северно море този въпрос е решен и отбеляза, че за това са нужни планиране, сериозни ангажименти от правителствата и бизнеса. Енергията ще влиза в електропреносните мрежи и на България, и на Румъния и ще се ползва, от който се нуждае от нея, затова е нужна отлична координация между страните. Ние вече работим заедно и поддържаме енергийната сигурност на целия регион, така че може да се работи, увери той за системния оператор. Той призова страните от региона да не действат двустранно, а да се работи регионално.

Румъния ползва консултанти за подготовка на законодателната рамка, разказа Александра Боче, държавен съветник по въпросите на климата и устойчивото развитие в президентската администрация на Румъния. Според нея страната има потенциал за шест гигавата офшорна вятърна енергия до 2030 г. Проектозаконът, който ще позволи разгръщането на потенциала на вятърната енергия, още се обсъжда и се очаква да бъде одобрен от парламента в Букурещ в началото на следващата година. Тя изтъкна като проблем производството на компоненти за офшорните инсталации и каза, че Румъния търси подкрепа от Световната банка за преодоляване на проблемите на веригите за доставка. Има потенциал за сътрудничество, много е важно да погледнем по-широко и да търсим възможност да интегрираме в европейския енергиен пазар проекти от страни като Азербайджан и други, допълни тя.