ЕРП-та на скара

Енергетика / Анализи / Интервюта
3E news
4310
article picture alt description

Снимка: Авторът.

Славчо Нейков, енергиен анализатор за 3eNews и Dir.bg

Емоциите около няколкото дни със снежна виелица в последната седмица изкараха отново на преден план проблеми, които сме виждали и преди –липса на бърза институционална реакция в някои случаи, непочистени пътища, откъснати от живота селища и др. Темата за тока и за лишените от него домакинства обаче излезе най-отпред – особено за западна и североизточна България.

На този фон клипът с останалия без ток повече от денонощие човек от Калипетрово, който режисирано нахлува в офис на едно от разпределителните дружества, за да си пече сандвичи на скаричка, безспорно стана хит в мрежите – със сигурност за това допринесоха и сипещите се с пълен глас от негова страна ругатни във всички посоки. А и без никакво съмнение  тази лексика ни е добре позната - повечето от нас със сигурност са ползвали под една или друга форма подобни изрази и по отношение на държавни институции, и по отношение на обезпечаващите комунални услуги.

Още по темата

В такива моменти обаче не е лошо да си спомним, че има място и за друг поглед върху нещата.

„Лесно ти е на теб, не си попадал в ситуация да си без ток няколко денонощия и да се чудиш какво да правиш“, биха казали много от пострадалите; а не ми се ще и да си мисля какво ще пишат по мрежите омазаните в продажна слуз тролове, докато се крият в анонимността си и в заливащата ги отвсякъде неграмотност. По този повод обаче се сетих за зимата на 1990, когато синът ми беше на няколко дни и след изписването му от родилния дом го занесохме вкъщи – тогава ток имаше през два часа; като няма ток няма и парно; а и в блока нямаше комини. С други думи, в продължение на седмици реално се чудехме как да стоплим панелнката  с новородено бебе и родилка – и то без да има извънредно положение; а липсата на елементарни стоки от първа необходимост и храната с купони тепърва предстояха.

Но да оставим засега тези спомени на мира и да се върнем на последните дни. Доста хора се опитаха да погледнат обективно какво всъщност стана както през призмата на форсмажорната ситуация, така и от гледна точка на нещата, които зависят от човешка дейност. Само че опитите им за този обективен поглед бяха захлупени от медийно наложения като водещ въпрос трябва ли от енергото, както сме свикнали обобщено да наричаме доставчиците на ток до домовете ни,  да възмездят пострадалите, как и  с колко. И това стана при положение, че именно този от посочените по-горе въпроси има най-ясен отговор, който не само включва разписани механизми, но и вече има и доста практика по прилагането им. Реално, най-страшно е било за онези, блокирани от снега в автомобили или в планината някъде сред нищото, чийто живот беше спасяван от други хора, които рискуват своя  – за тях обаче се чу много по-малко напр. от това дали останалите без ток домакинства имат право да получат по 30 лева или не.

А фактите са повече от сериозни и далече надхвърлят акцента върху 30те лева – стотици селища, рязко затиснати в снежен капан; множество скъсани мрежи; огромни щети върху жп и автомобилната инфраструктури. Реално това, което за някои популистки настроени представители на институции е „обикновен снеговалеж“, всъщност беше свързано с формално обявяване на извънредно положение в редица общини поради огромни преспи, съпрводени на места и от ураганни ветрове. В някои части на България (Търговище, Разград, Силистра  и др.) само преди седмици имаше и смерч, който нанесе сериозни поражения и върху домовете на хората, и върху енергийната инфраструктура.

Но вниманието беше концентрирано най-вече върху енергото, което за пореден път беше поставено в положение да се оправдава.  И на фона на юнашкото  калипетровско попръжване нищо друго нямаше значение:

  • нито наистина форсмажорната ситуация, нито обективните затруднения за привдижване до местата на повредите в изключително трудни терени при ужасни условия;
  • нито огромният брой мобилизирани служители и техника за борба с авариите, реално действащи на терен -и то при координирано сътрудничество между държавни институции, местна власт и съответните дружества;
  • нито фактът, че освен електроенергийната мрежа беше блокиран и транспортът и т.н.

Сигурно в електроенергийната система в някои случаи справянето с конкретните ситуации е могло да стане и по-добре, и по-бързо. Без съмнение, и дружествата, и министерство на енергетиката, и КЕВР ще правят своите анализи в това отношение. Паралелно, в парламента с патос ще продължат да се задават въпроси към изпълнителната власт докато се уточнява кой точно е трябвало да яхне снегорина вместо да седи в офиса си; а някои депутати вече започнаха да лансират идеи ново законодателство с акцент върху наказанията, та хептен да натикат КЕВР в кьошето вместо да стабилизират институцията, която именно Парламентът окепази. Омбудсманът ще продължава да доказва необходимостта от намесата си и т.н.

Но когато тези конкретни анализи се правят, не е лошо анализиращите да си припомнят и някои други обстоятелства и позиции на мрежовите опертори от принципен характер като напр. :

  • Колко пъти е поставян въпросът за необходимост от формулиране на ясна и преди всичко конкретна национална визия за развитие на електроенергините мрежи и че тази визия не следва да е функция от това кой е собственик на мрежите, а от ролята им за енергийната сигурност;
  • Колко пъти са предлагани конкретни промени в законодателството, свързани с развитието на мрежите, които предложения са прескачани с лека ръка;
  • Колко пъти без особена полза е обяснявано на властимащите, че енергийният сектор не е социален, а пазарен сектор, и че развитието на пазарните отношения в него реално ще подкрепи адекватната социална политика на държавата, като същевременно ще даде възможност и за повече инвестиции и т.н. и т.н.

Та когато някой в държавата за пореден път слага скарата, за да врътка на нея операторите на електроенергийните мрежи по конкретен повод, нека не забравя и посоченото по-горе  - както и да не забравя труда на хилядите ангажирани за справяне с авариите (при това не само от енергото), които работеха и продължават да работят при много сложна обстановка. Покрай конкретните ситуации не трябва да се забравя и принципната необходимост от целенасочена държавна политика, която може сериозно да намали рисковете от настъпване на подобни ситуации.

Само че за целта евтиният политически и институционален популизъм трябва да бъде оставен настрана. Та на този фон да подчертая още веднъж нещо по повод въпроса, който явно изглежда е основният за Омбудсмана и доста от политиците -  за изплащането на обезщетения на пострадалите механизъм има и той трябва да се прилага, но в рамките на закона.  Само че без държавнически подход по темата може да се наложи да си го задаваме по-често, отколкото си мислим.

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Анализи / Интервюта:

Предишна
Следваща