България и още 21 държави поискаха с декларация тройно увеличаване на дела на ядрената енергия до 2050 г.

България и двадесет и една страни от четири континента приеха днес Декларация за тройно увеличаване на дела на ядрената енергия до 2050 г. на събитие на най-високо равнище в рамките на конференцията на ООН за борба с климатичните промени COP28. Страната ни бе представена от президента Румен Радев, предаде БТА.

Ядрената енергия има ключово значение, посочи президентът Радев пред събралите се държавници, сред които президентът на Франция Еманюел Макрон, на Полша Анджей Дуда, специалният пратеник на САЩ по въпросите на климата Джон Кери, президентът на Румъния Клаус Йоханис, премиерът на Швеция Улф Кристершон. 

Ядрената енергия осигурява суверенитет, автономия и сигурност за нашите общества и правителства,  каза българският президент, отбелязвайки същевременно затрудненията пред използването на възобновяеми енергийни източници за енергийния преход – метеорологично време, недостиг на достъпни технологични решения за съхраняване на енергия и финансови ресурси. Ядрената енергия е по-адекватно решение, посочи той.

Събитието бе открито от Джон Кери. "Науката и реалността ни казват, че не можем да постигнем "нетната нула" до 2050 г. без ядрена енергия, така като това няма да бъде възможно без използване на технологии за улавяне и съхранение на въглеродни емисии", каза той.  За всички нас е важно не само да определим избора си за бъдещето, но и да решим как да стигнем до това бъдеще и да успеем да намалим заплахата за планетата, добави той. 

Страните, присъединили се към декларацията, са САЩ, Франция, Швеция, Обединените арабски емирства, Република Корея, Полша, Чехия, Украйна, Словения, Словакия, Румъния, Гана, България, Япония, Финландия, Великобритания, Унгария, Канада, Мароко, Молдова, Нидерландия, Монголия.

Президентът на Румъния Клаус Йоханис подчерта десетилетния опит на страната си в ядрената енергетика. Той каза, че за Румъния ядрената енергия е стабилен източник на енергия, който допринася за енергийната сигурност и за декарбонизацията на икономиката. Йоханис обяви, че страната цели да приключи с изграждането на два нови реактора в АЕЦ "Черна вода", както и да изгради и въведе в експлоатация малки модулни реактори. Румъния ще изгради първият граждански ядрен модулен реактор в сътрудничество със САЩ, каза Йоханис. Той заяви амбицията на страната си да стане регионален лидер в ядрената енергетика. 

Великобритания, която е сред двигателите на инициативата за декларацията заедно със САЩ, бе представена на събитието от Клеър Коутиньо, министър на енергийната сигурност и въглеродната неутралност.

В началото сме на промяна в парадигмата, каза шведският премиер Олаф Кристенсен. Той посочи инвестициите като основен проблем пред използването на ядрената енергия и каза, че е важно правителствата да поемат част от риска на тези инвестиции, за да насърчат бизнеса.

"Ядрената енергия е бъдещето. Без нея няма да е възможно да приложим амбициозните климатични планове, които всички искаме да следваме, за да спасим планетата", каза в словото си полският президент Анджей Дуда.

Полша още няма ядрени централи, но от няколко години имаме амбициозна ядрена програма. В ход са три проекта за ядрени централи в страната, добави Дуда. Амбицията на страната е да стане европейски лидер в конструирането на малки ядрени реактори. Един от приоритетите на полското председателство на 2025 г. ще бъде енергийният преход с особен акцент върху ядрената енергия, каза Дуда.

Френският президент Еманюел Макрон, който е сред водещите застъпници на ядрената енергетика в ЕС, каза, че ядрената енергия е чиста, еквивалентна на вятърната енергия по отношение на въглеродната неутралност. Когато във Франция се обсъждала енергийната стратегия, политици и учени стигнаха до консенсус, че страната се нуждае и от възобновяаема, и от ядрена енергия. "В Европа страните с висок дял на ядрена енергия са най-чисти", каза Макрон. Той подчерта, че много развиващи се икономики искат да инвестират в модулни ядрени реактори и призова Световната банка и другите международни финансови институции да подкрепят инвестициите в ядрената енергетика. Макрон обяви, че през март догодина в Брюксел ще се проведе първа ядрена среща на страните, подкрепили декларацията.