10% буфер в бюджета препоръча управителят на БНБ Димитър Радев

Няма нито една държава, която с евтина работна ръка е забогатяла, отговори финансовият министър Асен Василев на критиките към представения от правителството проектобюджет

Икономика / Финанси
Георги Вулов
826
article picture alt description

Снимки: БТА

Управителят на БНБ Димитър Радев препоръча 10-процентен буфер в бюджета, който - ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г.

Позицията на централната банка

Още по темата

Радев представи становището на централната банка на заседанието на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда фискалната рамка за догодина, предаде БНР.

Гуверньорът видя "положителни" моменти в процеса, като първият от тях е възможността бюджетът да бъде приет до края на годината. Освен това настоя и за повишаване на минималното ниво от 4,5 млрд. лева на фискалния резерв.

"Да се направи опит в рамките на 3-годишната бюджетна прогноза да се осигури намаляващ тренд на бюджетния дефицит, също така по отношение на бюджетните разходи - разбира се, говоря за реалните бюджетни разходи. Също така от гледна точка на несигурната среда, в която се намираме, да се заложат допълнителни буфери в бюджета за 2024 година, а също така и в тригодишен хоризонт", обясни банкер №1.

Той изтъкна прозрачността на бюджетното финансиране с прилагане на списък на проекти за инвестиции. Същевременно Радев посочи, че с бюджета се провежда проциклична фискална политика, която е предпоставка за макрооикономически дисбаланси и по-висока инфлация.

ЕЦБ и БНБ провиждат рестриктивна и антиинфлационна политика. Ние увеличихме изискванията за минималните резерви на банките, за да се оберем излишната ликвидност и да намалим инфлацията. Антицикличният капиталов буфер на банките от 2 процента е един от най-високите в ЕС, подчерта той. За да имат ефект тези мерки, трябва имаме добра координация в паричната и фискалната политика, каза Радев. За да има антиинфлационна политика, бих препоръчал бюджетен дефицит от 1 процент от БВП през 2024 година година и балансиран бюджет в рамките на 2026 година, но това не е реалистично да бъде постигнато. Нужно е обаче да има ясен тренд за намаляване на бюджетния дефицит, каза още управителят на БНБ, цитиран от БТА.

Какво предлага правителството

Министърът на финансите Асен Василев

От своя страна, министърът на финансите Асен Василев представи параметрите на бюджета за догодина и призова депутатите да разгледат много внимателно капиталовата програма. Той обърна внимание на философията на бюджетната рамка.

"Няма как да станем богата държава, ако поддържаме работната ръка евтина. Няма нито една държава, която с евтина работна ръка е забогатяла. Начинът да станем развита държава, да настигнем средвоевропейското ниво е чрез инвестиции, които да позволят на нашите работници да защитят по-висока производителност, по-високи заплати", категоричен бе Василев и подчерта: „Затова залагаме ръст на заплатите от 11 процента - два пъти повече от инфлацията, при запазване нивото на данъчните ставки с единственото изключение вдигането на данъка печалба на големите корпорации на 15 процента.“

Българската икономика в годините беше свързана много с големите икономики на ЕС, защото ръстът ни беше свързан с износа. Със стимулиране на вътрешното потребление този ефект може да бъде отслабен и ако там икономиките вървят надолу, то при нас също може да има спад, но той не е толкова драматичен. В година, в която европейските икономики са на ръба на рецесията, ние можем да се похвалим с ръст на БВП от 1,8-1,9 на сто Това си е успех за нашата икономика и за нашите производители, каза Асен Василев.

Поддържането на нула процента или един процент дефицит е политика на стабилната бедност в отговор на запитване от страна на бизнеса.

Ако искаме България реално да настигне Европа, трябва да правим нещо по-различно от онова, правено през последните години и дори десетилетия. Нека да си направим инвестиционната програма, както се прави в цял свят и във всяка една компания, а това става, като се привлече свеж ресурс, с който не разполагаме, каза Василев.

Растежът може да стане през квалификация на работната сила и затова ние продължаваме политиката на ГЕРБ да се отделят средства за учителите и за образование, и ние никога не сме пестили пари за образование, каза Василев. По-големият проблем обаче е, че имаме 800 000 души, които напуснаха страната и отидоха в Западна Европа. Там фирмите създават организация на труда, която позволява на същите тези хора със същите тези умения да защитават два или три пъти по-високи заплати. Ще стигнем до тясното място, където квалификацията на хората е важна за ръста на икономиката, когато тези работници се върнат в страната. Ние губим работници в чужбина и това показва, че не можем да им осигурим наличие на капитали и организация на труда, заяви министърът.

Може би ще е добре работодателските организации да отидат в Комисията по образование и там да защитават своите позиции и проекти за повишаване на квалификацията. Ние ще ги поддържаме и ще финансираме образованието, но не е работа на Министерство на финансите да прави политики в образованието, каза Василев

Какво казаха поканените на заседанието

Любомир Дацов, председател на Фискалния съвет, посочи, че напълно споделя акцентите и препоръките на БНБ. Нашата препоръка със списък с капиталови разходи е спазена, но искам да напомня, че тази практика съществуваше в периода 2007-2009 година. Необходимо е да има и резервен списък с проекти за инвестиции, защото в страната има проблем с усвояването на капиталовите разходи и се усвояват средно едва 30-36 процента от заложените. Политиката на бюджета е проциклична и няма как инфлацията да спадне през следващите години. Нашата инфлация, спрямо тази на еврозоната, е три пъти по-висока, каза Дацов.

Какво разглежда днес бюджетната комисия?

Парламентарната комисия по бюджет и финанси гледа на първо четене новите бюджетните закони. Става дума за план-сметката на държавата и за бюджетите на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване. Финансовата рамка е разчетена при очакване икономиката да отбележи растеж от 3,2 на сто, а средногодишната инфлация да бъде 4,8 процента.

Заложеният дефицит в бюджета е 3 процента, каквото е едно от изискванията за въвеждане на еврото. След натиск от страна на ГЕРБ и ДПС обаче първоначалният проект на Министерството на финансите претърпя сериозни промени - с два милиарда лева беше намалена капиталовата програма, намален беше и дългът, който догодина може да поеме правителството.

Колкото да проектобюджета на Здравната каса - в него са предвидени пари за нови видове изследвания, за профилактика и диагностика на различни заболявания.

По-често провеждане на изследвания за рак на гърдата и на маточната шийка при жените над 45 години и за рак на простатата при мъжете над 60 е заложено в проекта за бюджет на Здравната каса, внесен от Министерския съвет. Предвижда се фондът да заплаща и ехография на щитовидна жлеза веднъж годишно само за жени, навършили 45. Проектът гарантира пари за 4 нови специализирани изследвания на имунната система и за изследвания на витамин Д при деца и пълнолетни, както и на маркери за сърдечна недостатъчност.

Заложена е нова клинична пътека, по която лъчелечението на деца да се случва под упойка. За зъболечение остават досегашните 1 преглед за деца и за пълнолетни, 4 дейности за деца и 2 за възрастни годишно. Ако бъде приет в този вид, бюджетът на Здравната каса догодина ще бъде с около 1 милиард лева по-голям спрямо тазгодишния. Предвидени са и стимули за личните лекари, които провеждат профилактика с поне половината от своите пациенти.

По-късно БТА съобщи, че с 13 гласа "за", 6 "против" и нито един въздържал се, Комисията по бюджет и финанси в парламента е приела на първо четене законопроект за Държавния бюджет на Република България за 2024 г., внесен на 24 ноември.

Очаквайте подробности за бюджетите на здравната каса (НЗОК) и Държавното обществено осигуряване (ДОО).

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от Финанси:

Предишна
Следваща