Регионите имат сериозен проблем с намирането на инвеститори, защото общините не работят заедно, нямат и икономически интерес
Общините да работят заедно, за да привличат инвеститори е едно от основните послания, които представи Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика по време на представянето на единственото по мащаба си изследване на социалното и икономическото състояние на областите в България "Регионални профили. Показатели за развитие 2023". Регионалните профили стъпват на 73 индикатора, представящи реалната картина в 28-те области. Институтът за пазарна икономика прави това проучване от 2012 година насам, но днес то е още по-всеобхватно.
Предоставянето на общи услуги може да бъде полезно, защото нали си представяте как община с общо 22-ма служители успява да реализира всички административни услуги лесно и бързо, поясни Богданов. Ако вече един инвеститор е прекрачил прага на администрацията и е започнал да търси варианти е по-лесно, но е много важно да се работи за намиране на тези, които въобще не са чували например, че в дадена област има ВЕИ или има добри транспортни пътища, за да я изберат пред такива общини от съседни държави.
Богданов подчерта, че към момента общините нямат интерес да привличат инвеститори, защото данъците, които те плащат влизат в държавния бюджет. Дори парадоксалното е, че една община има интерес да продаде своята земя на инвеститора възможно най-скъпо, защото само такива са нейните лостове да получи повече приходи.
Един от основните проблеми е, че общините имат основни приходи, които са фиксирани, подчерта и Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика. Актуализирането на данъчните оценки на имотите, каквото не е правено повече от 10 години, е стъпка в правилната посока, която ще има по-сериозен ефект върху местните приходи на общините. Очаква се мярката да бъде предприета веднага след местните избори. Според него не бива да се допуска подобно изоставане, каквото има сега, на данъчните от пазарните оценки. За имоти в центъра на София разликата, по думите му, е десетократна.
Продължаваме да настояваме 2 процента от подоходното облагане да остава в местния бюджет
"Това вече ще има по-сериозен ефект върху местните финанси, но пак няма да промени голямата картина и затова продължаваме да настояваме 2 процента от подоходното облагане да остава в местния бюджет. Ефектът там вече ще бъде над 20 пъти по-голям, отколкото би бил ефектът от потенциалната промяна в данъчните оценки", посочи Ганев.
Според икономистите това е най-добрият подход и най-малко несправедлив. Например ако част от корпоративния данък отива в местните власти няма да е честно, защото една компания може да оперира в няколко региона или държави, но има един адрес и там ще отиват данъците. Ганев даде пример с едно от най-големите индустриални предприятия у нас, което е на територията на Пирдоп и Златица, но е регистрирано в Пирдоп, това означава ли, че парите от корпоративния данък ще отидат само в Пирдоп? Най-честният подход е да се възприеме процент от подоходното облагане, защото хората се местят най-рядко, рядко сменят местоживеенето си и своя адрес.
Вдигането на данъци от общините се възприема много трудно, защото това директно влияе върху политическата подкрепа по региони, коментират анализаторите. Затова с години не се повишават такса смет, данъчните оценки, което е структурен проблем, който различава централната власт от местната, коментираха анализаторите.
През последното десетилетие множество предизвикателства променят икономическата и социална карта на страната – забавяне на инвестициите и растежа, пандемия и последвалата рецесия, бързо възстановяване, политическа нестабилност, война в Украйна и енергийна криза в Европа. Тези периоди имат различно проявление на местно ниво, тестват потенциала за локално справяне и реакция, позволяват на някои региони да напреднат в развитието си, но в крайна сметка различията остават, а пропастта между столицата и останалата част от страната, между големите и малките, между развитите и бедните, между северните и южните области не се свива значително.
Почти всяка област се отличава с успешно представяне в определена сфера – добро е образованието в Смолян, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът в Бургас, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие.
Сериозно предизвикателство, включително в столицата, остава демографската картина. Наблюдават се благоприятни миграционни процеси, но общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие поставя под въпрос бъдещето на регионалното развитие. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за обръщането му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.
Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население, повишаване на заетостта и доходите. Докато икономиките на столицата, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите, сред много от другите лидери – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – индустрията е най-големият източник на благосъстояние. Като фактор, ограничаващ инвестициите и заетостта, изпъква слабото образование. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование. В същото време в някои области броят на хората с основно и по-ниско образование и с почти невъзможна реализация на пазара на труда остава голям. Резултатите на национални външни оценявания и на зрелостните изпити и през тази година не дават поводи за оптимизъм. Особено притеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава ¼ в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне „Среден“ 3,00.
Все пак дългогодишното наблюдение на данни и анализът на регионалните тенденции и успешни примери показват, че няма непреодолими бариери пред икономическото и социалното преобразяване на местно ниво. Потенциалът за активизиране на инвестициите, стопанската активност и създаването на привлекателни работни места зависи от множество политики на национално ниво, но също така и от амбицията, усилията, правомощията и финансовата независимост на местните власти.
Фокус на тазгодишните „Регионални профили“ е борбата с корупцията на местно ниво. Емпиричното изследването на ИПИ чрез запитвания до общините по реда на ЗДОИ показва, че административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация не работят задоволително и оставят впечатление, че такъв проблем не съществува. В много малко случаи се подават сигнали към местните комисии за борба с корупцията и почти липсват данни за нарушения. Възможните решения на проблема са или запазване на настоящия децентрализиран модел при по-широки правомощия на централната комисия за борба с корупцията да се намесва, проверява служителите и налага санкции, или връщане към централизирания модел, действал до отмяната на предходния закон.
Децентрализирания подход не буди доверие на гражданите що се отнася до сигнали за корупция в регионите
Едно от основните заключения е, че децентрализирания модел не буди доверие на гражданите. Подаването на сигнали за корупция става на местно ниво, но става ясно, че за последната година те са драстично намалели, причина затова е, че в малка община ако подадеш сигнал срещу кмета например на следващия ден всички ще знаят затова, а хората се притесняват. Затова анализаторите на ИПИ са предложили модел, който да разреши част от проблемите
Например национална антокорупционна комисия да взема извадка от всяка община и да проверява резултатите, тази идея не беше приета. Предложихме стар модел, 120 000 души, които подлежат на проверка да се проверяват от централна комисия, който също за малко щеше да отпадне от законодателството и щеше да се получи така, че щеше да отпадне задължението 120 000 души да подават декларации за конфликт на интереси, подчертаха анализаторите на ИПИ, коментира ръководителят правна програма в ИПИ Иван Брегов.
За първи път уникално изследване е свързано и оценка на държавните общински предприятия и търговски фирми. Оказва се, че чрез тях общините управляват 2, 7 млрд. лева, а в тези дружества работят над 50 000 души. Въпросът е, че информацията отново е оскъдна и стига основно до заплатите на техните управителни съвети, но масово общините нямат или не предоставят информация за тяхното финансово състояние, приходи, разходи. Тези данни трябва да са публично достъпни, но и най-важното трябва общината да работи за тяхното събиране и обобщаване, за да може по-успешно да ги управлява подчерта, старши икономистът в ИПИ Петя Георгиева.