Министерският съвет ще приеме окончателните варианти на трите бюджета на 24 ноември

Най-много време от днешното заседание на социалните партньори (НСТС) бе отделено на проекта за закон за Държавен бюджет за 2024 година, след като преди това бяха обсъдени проектите за бюджети на здравната каса и Държавното обществено осигуряване.

На какво залага финансовият министър

В началото на дискусията за Държавния бюджет финансовият министър Асен Василев представи основните параметри. По неговите думи, в проекта на бюджет за догодина са заложени значителни публични инвестиции. По последната редакция те са почти 10 млрд. лева (9,983 млрд. лева), което е 25% увеличение спрямо разчетите за 2023 г. Предвиденият дефицит е в размер на 3%, както е по Маастрихтските критерии, което позволява на България да се впише в критериите, необходими за влизане в еврозоната, подчерта Василев, цитиран от БТА.

Успоредно с нарастването на заетостта, което предвиждаме, се очаква безработицата в страната да следва тенденция към намаляване. Темповете на намаляване са относително ниски, тъй като безработицата е относително ниска. Очакваме средната безработица да е към 4%, а към края на периода да е 3,9%, допълни министърът на финансите.

Позиицята на работодателите и синдикатите

От Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) коментираха по време на заседанието, че виждат отстъпление от заявката за реформи и това е причина организацията да се въздържи от подкрепа на законопроекта за държавен бюджет. Българската стопанска камара също се въздържа от подкрепа.

От Българската търговско-промишлена палата изразиха позиция, че са склонни да подкрепят проекта. Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България се въздържаха като цяло от подкрепа, макар че има неща, които иначе одобряват. Съюзът за стопанска инициатива не подкрепи законопроекта за държавен бюджет.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) подкрепят проекта, но под условие. Като направи уточнението, че не е извиване на ръце, президентът на синдиката Пламен Димитров каза, че работещите в няколко сектора са готови за протестни действия. Той посочи очакванията за ръст на възнагражденията в някои сектори като земеделието и транспорта.

От Конфедерацията на труда "Подкрепа" подкрепят проекта на държавен бюджет.

Защо министър Василев държи минималната заплата да е 933 лева

Министър Василев припомни, че в основните параметри на бюджета са залегнали увеличения на минималната работна заплата и на максималния осигурителен доход. Относно новия размер на минималната заплата догодина да нарасне до 933 лв., Василев сравни: в Черна гора тази година тя е 1042 лв., в Северна Македония е 946 лв., в Сърбия е 1070 лв. Това са държави с по-малък БВП на глава от населението у нас, а в Румъния, която е членка на ИС, е 1296 лв. От всички наши съседи държави ние сме на опашката. Длъжни сме да не позволяваме да се оформят гета с ниско заплащане, некачествен труд и изоставени региони, защото това се случва и в развити страни, ако ножицата в доходите се отвори.

Василев очаква ръст на възнагражденията в икономиката, в това число и в частния сектор, с около 11% догодина. По думите на министъра, се очаква повишение на разходите за персонал и в публичния сектор.

Спрямо предварително подадения към вас бюджет, който беше дискутиран, има намаление на приходната част с 2,4 млрд. лева, както и на капиталовите разходи с 2,4 млрд. лева. Това е следствие на дискусии с партиите в парламента, които поискаха да намалим приходната част на бюджета, припомни Асен Василев.

Запазват се редица политики

Данъчната система е напълно запазена, не се предвиждат промени в данъчните ставки. Единствената промяна идва по линия на европейската директива за 15% корпоративен данък за компаниите с оборот над 1,5 млрд. лева. В България това са основно чужди компании, с майки-собственици в други държави от ЕС. От гледна точка на общата корпорация данъчното бреме не се увеличава, разясни Василев.

Той припомни и запазването на данъчния кредит за отглеждане на дете, който е 6000 лева на дете. Запазва се и политиката за финансиране на образованието. Учителската заплата се запазва в размер на 125% от средната работна заплата за страната, посочи още финансовият министър.

В заключение той каза, че държавният бюджет за 2024 г. е разчетен при макрорамка от 3,2% растеж, 4,8% средногодишна инфлация и среден ръст на доходите от 11%.

Правителството ще ревизира трите бюджета на 24 ноември

След като и проектът за Държавен бюджет не срещна пълна подкрепа от социалните партньори, на брифинг след заседанието на НСТС министър Василев заяви, че социалните партньори са направили редица бележки, като част от тях трябва да бъдат обсъдени от Министерския съвет (МС), който да се проведе в петък, за да бъдат приети окончателните варианти на бюджетите. По неговите думи, очакванията са до 22 декември депутатите да приемат проекта за държавен бюджет за 2024 г., както и проектите на бюджети на Здравната каса и на Държавното обществено осигуряване.

Накрая Василев обясни, че и трите бюджета са разчетени при правилата, които да позволят на България да влезе в еврозоната от 1 януари 2025 г. Както стана ясно и на самата дискусия, има предвидени значителни увеличения в минималната работна заплата до 933 лева. Пенсиите трайно се увеличават с 11% по швейцарското правило. Има значителни увеличения в разходите за образование, над един млрд. лева увеличение в разходите за здравеопазване, както и в последната версия на бюджета е запазена рекордната капиталова програма от малко под 10 млрд. лева, обобщи министърът на финансите след днешните дискусии между социалните партньори.