Трите важни закона за финансите на държавата не срещнаха пълно одобрение от социалните партньори

На днешното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), председателствано от вицепремиера Мария Габриел, бяха обсъдени три от най-важните за страната законопроекта, свързани с финансите на държавата.

Първа точка от дневния ред на заседанието на социалните партньори беше проектът на бюджет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) за следващата година. След това представителите на правителството, бизнеса и синдикатите обсъждаха проекта на бюджет на Държавното обществено осигуряване (ДОО). И накрая беше дискутиран проектът за държавен бюджет за 2024 година.

При откриването на заседанието Габил припомни, че на 17 ноември трите проектозакона са били обсъдени от постоянните комисии към НСТС, като единодушна подкрепа не беше постигната. Същото се случи и днес.

Бюджетът на здравната каса бе одобрен с изключение на АИКБ

На заседанието на НСТС всички освен Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) подкрепиха или изразиха принципна подкрепа за проекта на Закон за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 година. Позицията на работодателската организация представи Добрин Иванов, цитиран от БТА. Той заяви, че здравноосигурителната система се нуждае от конкретен план за развитие, който да е обезпечен с конкретни реформи, а реформи в предложения проектобюджет на НЗОК не се виждат и това е основание за АИКБ да се въздържи от подкрепа. От организацията отбелязаха нуждата от актуализация на националната здравна карта.

Българската стопанска камара (БСК) потвърждава принципната си подкрепа за проектобюджета на НЗОК, каза Станислав Попдончев.

Даваме си сметка, че България е с най-ниски разходи в здравеопазването в Европейския съюз и затова трябва да се полагат усилия за увеличаване на тези средства. Има напредък в този бюджет, коментира Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП). По думите му е отчетена препоръката за повишаване на средствата за профилактиката и превенцията на заболяванията.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалните в България (КРИБ) също изразиха принципна подкрепа за проектобюджета на НЗОК. От Съюза за стопанска инициатива подкрепиха предложения бюджет на здравната каса.

От Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и от Конфедерацията на труда „Подкрепа“ подкрепят проектобюджета на НЗОК.

Продължаваме тенденцията към увеличаване на разходите за извънболнична помощ и профилактична дейност, заяви министърът на здравеопазването Христо Хинков. Според него, параметрите на бюджета показват, че се увеличава броят на неосигурените хора, за които държавата поема все повече ангажименти. „Това е проблем, който би трябвало да ни насочи вниманието за това да се увеличава възможността здравното осигуряване да обхваща все повече от населението на България“, посочи Хинков.

„Приемаме напълно балансирания бюджет на НЗОК. Смятаме, че параметрите в проекта на бюджета създават стабилна финансова рамка за цялостното функциониране на системата", добави министърът. 

По време на дискусията беше посочено, че има рекордно увеличение на средствата за здравеопазване. Заместник-министърът на финансите Георги Клисурски коментира, че това налага и завишаване на контрола по отношение на разходване на средствата. Залагат се стимули за личните лекари да извършват повече профилактични прегледи, посочи също той.

Заместник-министърът на здравеопазването Михаил Околийски коментира, че усилията са насочени към това да се обясни на хората „колко богат е пакетът“ за профилактика. По думите му само 38% от хората практикуват тези профилактични прегледи и това не е достатъчно.

Акцент беше поставен и върху желанието на Министерството на здравеопазването за осигуряване на адекватна медицинска помощ в отдалечените населени места.

В проекта на бюджета на НЗОК за 2024 г. се предвиждат общо от приходи и трансфери в размер на 8 163 353 100 лева, като за следващата година се предвиждат 1 136 139 500 лв. повече в сравнение с 2023 година.

И проектобюджетът на Държавното обществено осигуряване (ДОО) не срещна пълна подкрепа

Част от работодателските организации го подкрепиха, но други се въздържаха. Синдикатите посочиха, че на този етап не подкрепят проектобюджета на ДОО. Те поставиха условия, които, ако бъдат удовлетворени, може да променят позицията им.

От АИКБ отново се въздържат от подкрепа за проекта на Закона за бюджета на ДОО за 2024 г. Нашето становище е, че трябва да се извърши пенсионна реформа, която е плод на широко обществено обсъждане, коментира Добрин Иванов. По думите му трябва да се обсъди и постигне широко съгласие за увеличаване на пенсионната възраст от една страна и увеличаване на тежестта на втория стълб.

Има някои неща, които категорично не подкрепяме, като увеличението на минималната работна заплата на 933 лв. догодина, каза още Иванов. От АИКБ не са съгласни и с увеличението на максималния осигурителен доход.

От АИКБ подкрепят предложението работодателят да плаща първите два дни от болничния период на служителите вместо досегашните три. Оттам приветстват и запазването на размера на майчинството през втората година и запазване на размера на обезщетението за безработица.

Българската стопанска камара потвърди принципната си позиция „за“ проекта.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) коментира, че от организацията са притеснени, че не се взима под внимание становището на бизнеса, че формулата за определяне на минималната работна заплата е грешна. Въпреки забележките той каза, че организацията като цяло подкрепя проектобюджета на ДОО.

Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) определи предложения бюджет на ДОО като балансиран. Ръстът на максималния осигурителен доход ни дава основание да се въздържим от подкрепа въпреки професионализма, с който е изготвен проектът, посочи тя.

Съюзът за стопанска инициатива (ССИ) се въздържа от подкрепа на предложения проектобюджет на ДОО. Оттам считат, че нарастването на пенсиите води до по-дефицитен бюджет, каза техният представител. От ССИ не одобряват вдигането на максималния осигурителен доход.

В хода на дебата представители на бизнеса засегнаха темата, че е нужно да се започне да се обръща повече внимание на втория пенсионен стълб. Президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров коментира, че пенсионната реформа „е заявила своите устойчиви параметри“.

За да подкрепим проектобюджета на ДОО, органите на КНСБ поставят две категорични едновременно важни условия, каза Ася Гонева. Едно от тях ще бъде условие и за подкрепа на държавния бюджет – обезщетенията за безработица, коментира тя. Второто условие е свързано с мярката да бъде ограничен периодът, в който предприятията могат да декларират дължимост на осигурителните вноски без ефективно да ги внасят, посочи Гонева.

В заключение, има много положителни неща, които заслужават да бъдат подкрепени в този законопроект, но като организация, представляваща интересите на осигурените лица, нямаме право да дадем подкрепа, ако не бъдат изпълнени тези условия и считаме, че те са достатъчно разумни и подпомагат други сектори, обобщи експертът на КНСБ.

Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ също не подкрепя проектобюджета на ДОО. Основната причина за това е размерът на обезщетенията за безработица. Не виждаме логика едни неща да се качват, а други да се замразяват, коментира Атанас Кацарчев. Той посочи, че от КТ "Подкрепа" не са съгласни и с размера на линията на бедност.

От 1 юли догодина по т.нар швейцарско правило се предвижда увеличение с 11% на всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г. Заложен е ръст и на т.нар. вдовишка добавка за починал съпруг. От началото на 2024 г. минималната работна заплата ще стане 933 лв. Предвижда се увеличение на минималния и максималния осигурителен доход. Не се предвижда ръст на парите за втората година майчинство. Няма да се повиши и размерът на месечната помощ за безработица.

Очаквайте подробности и за обсъждането на Държавния бюджет за догодина от НСТС.