Съхранението на енергия става важна част от Енергийната стратегия на България

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
1434
article picture alt description

Съхранението на енергия ще бъде важна част от Енергийната стратегия на България. Това заяви министърът на енергетиката на България Румен Радев в рамките на кръгла маса на тема „Иновации при съхранението на енергия – ключ към устойчив енергиен преход“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Като част от енергийния преход предстои да бъдат заменени мощности от порядъка на 12 ТВтч от изкопаеми горива. Замяната им ще трябва да се осъществи от ВЕИ, биогорива, нови ядрени мощности и това няма как да стане устойчиво без системи за съхранение на енергия, обясни председателят на АИКБ Васил Велев. В тази връзка той наблегна на иновациите. Професорите Иван Копрев и Иван Кралов представиха иновациите и възможностите при системите за съхранение на енергия. 

„Конкретната тема по отношение на съхранението на енергия е важна за енергийната стратегия на България. Говорим за дългосрочна енергийна стратегия. Бързам да добавя, че разработването на една такава енергийна стратегия е процес, а не еднократен акт, не е просто резултат само на една или на две срещи“, посочи министъра.  

Както се изрази той, „задачата е да се обхване много по-широк аспект от обичайното фокусиране върху електроенергийна система, природния газ, или топлоенергетика“. По думите му, в една енергийна стратегия трябва да се включват и „въпросите с течни горива“, например. Министър Радев заяви, че „основната конструкция“ на енергийната стратегия  вече факт, но има още доста да се поработи по различните съставни части - електропроизводство, природен газ, топлоенергетика, горива и мобилност.

„Това, по което сякаш имаме консенсусното разбиране е на каква енергетика се спираме в дългосрочен план. Става дума за нискоемисионно енергопроизводство с подчертан акцент на комбинация от ядрена енергетика, както и от развиването на енергетика, базирана на възобновяеми енергийни източници, използване при това на хидропотенциала, който има страната и това е в частта „Генерации“. В частта „Пренос“ активно разработваме, както електропреносната така и разпределителната мрежи“, каза той. Министърът отбеляза, че при тях също трябва да се правят инвестиции, които, както се изрази „са предвидени този път в контекста на Модернизационния фонд“.

Предвижда се също така  развитие и на трансграничния капацитет. По-късно министърът на енергетиката обясни, че става въпрос за свързаността на България със съседните ни държави, но съобразена с тяхната визия за развитие. Така например Гърция залага в енергийния преход на природния газ и както стана ясно от думите му, страната ни трябва да предвиди развитието на трансграничния капацитет при енергийния преход именно отчитайки особеностите.

По думите на министър Радев, успоредно с това се залага и на активно развитие на системи за съхранение, съществена част от които са хидросъоръженията. В частност става въпрос и за увеличаване на капацитета на ПАВЕЦ чрез изграждане на нови мощности, тъй като България има предпоставки за развитие в тази област. Става въпрос за допълнителни проекти и изграждане на капацитет от над 1600 МВт. Според енергийния министър на дневна база това позволява капацитет за съхранение на електроенергия между 30 и 40 хил.МВтч. „Очевидно говорим за сериозно не просто национално, но и регионално присъствие с такъв проект. Този вид развитие, както се изрази той  „дава гръбнака“ за по-мащабно изграждане, както на соларни, така и на вятърни мощности.  При това не се предвижда ограничаване на развитието на ветрогенераторен капацитет само с наземен такъв, но се залага и на офшорен -  „потенциално в Черно море“.

„Подобен е подхода и към газовите системи“, каза министъра. Радев напомни за удвояването на капацитета на подземното газохранилище в Чирен. Според него „там има възможности за изграждане на допълнителен капацитет. Тоест, не само до удвояването му до момента. Голямото предизвикателство там ще бъде по разширяване на подземния капацитет, тъй като сега се работи основно по вертикални сондажи, което не е непременно най-доброто решение като отчитаме характеристиките на земните маси там“, каза той.

„По отношение на системите за съхранение когато говорим за електроенергетика не се ограничаваме до конкретно технологично решение. Това, което искаме да направим като екип е да дадем възможност за технологично неутралност, така че избора да оставим в презумпцията на съответните инвеститори, конкретните заинтересовани страни.

„Това, което си заслужава да отбележа в макро план са следните концепции: от една страна силно ще се надяваме да поощрим индивидуалните потребители на електроенергия. Такива с по-сериозни базови мощности да инвестират в системи за съхранение на енергия“, каза Радев, наблягайки на управление на търсенето в пиковите часове. Идеята, както стана ясно от думите му е именно в тези часове, когато търсенето е високо, а производството от ВЕИ по-малко именно тогава  „същите тези индустриални потребители тогава да потребяват съхранената при тях (енергия), от управляваните от тях системи за съхранение на електроенергия.

„Това ще доведе съответно до по-нисък, по-малък натиск върху търсенето в тези часове. Ето това е не само предизвикателство, но и отлична възможност за оператора на електроенергийната система да посрещне натиска в резултат на волативността от електрогенерацията от ВЕИ“, заяви енергийният министър. По думите му това ще доведе  съответно и до адекватни реципрочни ценови сигнали и до  „едно сравнително успокояване в крайностите между цени на нетна електроенергия и тази скъпа привечерна и от началото на нощта електроенергия“.  В тази връзка министър Радев посочи, че вече има и разчети какъв би бил необходимия капацитет за използване на съхранената енергия от индустриалните потребители. Според него това има и съответно предимство и то е че такъв тип дейности няма да означава, че собствениците на системи за съхранение ще се третират като оператори.

„Предимството е и факта, че такъв тип дейности няма да се третират като оператори. Защото ще ограничим тези индустриални потребители, които да не могат да продават съхраняваната от тях електроенергия. Тя е за собствено потребление, за собствени нужди“, посочи той.

Министърът на енергетиката обясни също, че допълнително по отношение на системите за съхранение на енергия се работи и по мярката, която е останала по Плана за устойчивост, насърчаваща допълнително и развитието на ВЕИ капацитет в България. Става въпрос за процедурата, която предвижда насърчаването на 1425 МВт ВЕИ.  Тази процедура според него ще бъде реализирана на няколко фази. Първата процедура, която предстои именно в резултат на общественото обсъждане ще бъде в по-голямата си част адресирана към сравнително малки инвеститори, чиито проекти са в диапазона 600 киловата и 4 мегавата ВЕИ капацитет. Съответно системите за съхранение са оразмерени на не по-малко от 30 % от този капацитет и не повече от 50 % от него. Тук отново целта е преди електромера отново да имаме вътрешно балансиране. „Подкрепата ще е само за системата за съхранение. Няма никаква подкрепа за самата ВЕИ мощност, или както се казва, няма да има финансиране на перки и панели“, заяви министър Радев, като допълни, че стремежа е постигане на технологичен неутралитет. „Ще се опитаме да насърчим участие в системи които да предполага не по-малко от 200 цикъла годишно. По тази програма предвиждаме съфинансирането да бъде лимитирано през два канала – до 50% от размера на инвестицията за съхранение, но не повече от 550 хил. евро на МВт“, заяви още министъра на енергетиката. Той беше категоричен, че допълнително ще бъдат положени усилия за осигуряване на финансиране на научни изследвания. Това една от целите в рамките на енергийната стратегия“, заяви той като бе категоричен, че  държавата не може да абдикира от подобна дейност.   

 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща