Работи се по рамка, която да улеснява инвестициите в енергийна ефективност, да намали административната тежест и да скъси сроковете за реализация

Разговор с Ивайло Алексиев – изпълнителен директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие пред сп. „Енергетика Електроенергийни ракурси“

Инж. Алексиев, българската икономика бележи значителен напредък през последните години в постигането на енергийна ефективност. Каква обаче е  ситуацията при домакинствата?

Енергийната интензивност в сектор „Домакинства“ се изчислява по отношение на ръста на индивидуалното парично потребление на домакинствата и не може директно да бъде сравнявана с енергийната интензивност на секторите, които създават добавена стойност. През кризисната 2020 г. паричното потребление намаля незначително и в същото време енергийното потребление отбеляза сериозен ръст (10,3%).

Това доведе до нарастване на енергийната интензивност по отношение на паричното потребление с рекодните 10,7% за една година. Този значителен ръст на енергийната интензивност очевидно е следствие от ефектите от коронавирусната пандемия и на първо място от повишеното потребление за отопление на домакинствата през есенно-зимния сезон, когато голяма част от работещите и учениците останаха по домовете си.

По официални статистически данни през 2021 г. в сравнение с предходната 2020 г. се наблюдава ръст на паричното потребление, минимален ръст на енергийното потребление и намаляване на енергийната интензивност. Дългосрочната тенденция в домакинствата (с изключение само на кризисната 2020 г.) е намаляване на енергийната интензивност по отношение на паричното потребление, което е показател за повишена ефективност на използване на енергията от домакинствата.

Анализ за периода 2008-2020 г. показва, че главната причина за ръста на потреблението е увеличената площ на жилищата. Допълнителни фактори, които увеличават потреблението на сектора, са също така повишаване нивото на топлинен комфорт в жилищата през зимата и нарастващата употреба на климатични инсталации през лятото. Същевременно редица фактори допринасят за намаляването на потреблението - намаленият брой на обитаваните жилища поради намаляването на населението, както и разликата в климатичните условия между 2008 г. и 2020 г. Енергийните спестявания в резултат на подобряване енергийната ефективност обаче имат най-голям ефект за намаляване на потреблението в сектора.

С оглед планираното за 2026 година излизане на битовите потребители на свободния пазар на електроенергия, прилагането на мерки за енергийна ефективност в жилищните сгради придобива спешен характер. Какви са програмите, насочени към битовите потребители, които да ги мотивират за активност в тази посока?

Определено с премахването на регулираните цени за домакинствата разходите им за енергия ще се увеличат. Те трябва да имат предвид, че енергията като вид стока е подвластна и на други влияния – инфлация, кризи, климатични аномалии, и цената едва ли ще намалява. Това ще бъде достатъчно силен мотив за повече действия по мерки за енергийна ефективност и възобновяема енергия за собствено потребление.

Програмите на държавата в България, а и в останалите държави от ЕС, са крайно недостатъчни за реализиране на целите за енергийна ефективност и е задължително мобилизирането на частния капитал и частната инициатива. В кризисни времена инвестицията в енергийна ефективност и възобновяема енергия е изключително разумна. Работи се по рамка, която да улеснява тези инвестиции, да намалява административната тежест и да скъсява сроковете за реализация.

Много от предложените промени в Закона за енергията от възобновяеми източници са в тази посока. В същото време трябва да се разширят възможностите за финансиране на проекти и да не се разчита само на оперативните програми и мерките от Плана за възстановяване и устойчивост. За домакинствата с ниски доходи и уязвимите потребители трябва да се търси допълнително целева подкрепа и може би първата стъпка е приемането на дефиниция за „енергийна бедност“.

Кои са действащите към момента програми в подкрепа постигането на енергийна ефективност от домакинствата?

В момента се набират проекти по процедурата „Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищният сграден фонд – етап II“( BG-RRP-4.024). Основната ѝ цел е предоставяне на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост за енергийно обновяване на националния жилищен сграден фонд. Конкретните цели са подобряване енергийните характеристики на националния жилищен сграден фонд, чрез прилагане на интегрирани енергоефективни мерки, достигане на клас на енергопотребление минимум „B“ след прилагане на мерките, стимулиране на минимум 30% спестяване на първична енергия за обновените жилищни сгради, ресурсна ефективност, икономическа целесъобразност, декарбонизация чрез ВЕИ, устойчив строителен процес, намаляване на енергийната бедност, чрез намаляване на разходите за енергия, както и подобряване на условията и качеството за живот на населението в страната чрез технологично обновление и модернизиране на сградния фонд.

Крайният срок за кандидатстване по тази процедура е 16.01.2024 г. Втората процедура е „Подкрепа за енергия от възобновяеми източници за домакинствата“ (BG-RRP-4.026). Нейната цел е да се увеличи използването на възобновяема енергия в крайното потребление в сектор „Домакинства“, чрез предоставяне на финансиране за закупуването на най-доброто оборудване за слънчеви инсталации и фотоволтаични системи. Крайният срок за кандидатстване е 10.11.2023 г.

Какво още е необходимо да бъде направено, за да бъдат адекватно подпомогнати енергийно уязвимите потребители преди пълната либерализация на пазара на електроенергия?

Това е сложен въпрос, който засяга множество политики, включително социалната, и е свързан и с икономическото развитие на държавата, доходите на домакинствата и стандарта на живот. Не бих се ангажирал с компетентно мнение по темата.

Енергията за отопление ли е най-големият разход за битовите потребители и какви мерки за икономии в тази посока трябва да бъдат предприети?

Да. Това е най-големият енергиен разход на домакинствата. По данни на Евростат за 2020 г. в страните от Стария континент разходът на енергия за отопление е 63 на сто от общото потребление. В България ситуацията е сходна, като разходът за отопление е малко по-висок и достига 70% от общото потребление.

Еднозначен отговор какво да направят хората няма. Зависи от много неща – има ли достъп до централно топлоснабдяване, в какво населено място се живее и има ли проблеми с електрозахранването, може ли да си позволи смяна на топлоизточника или се търси само най-евтиният вариант. Всяка технология си има предимства и недостатъци – дървата са по-евтини, но цапат и трябва да ги съхраняваш някъде, и да ги носиш до печката, термопомпата е много ефективна, но значително по-скъпа и т.н.

Като цяло разумният подход е да реализираш мерки за енергийна ефективност по ограждащите елементи на сградата – стени, прозорци, покрив и под. Така ще намалиш значително необходимата енергия за отопление и необходимата мощност на източника, т.е. инвестицията в него. След което да търсиш най-ефективния топлоизточник за твоя случай и възможност да го комбинираш с ВЕИ.

През юли месец ЕК прие нови правила за енергийни икономии в ЕС. На какъв етап е тяхното транспониране в България?

Беше приета Директивата относно енергийната ефективност и в момента се работи по Директивата за енергийните характеристики на сградите, която още не е окончателно гласувана. За транспонирането обикновено се дава разумен срок и работата по него предстои.

По какви програми за устойчиво енергийно развитие се работи в момента и кои са техните бенефициенти?

Програмите по Структурните и Кохезионните фондове (оперативните програми) вече са приети, а проектите по Плана за възстановяване и устойчивост са ясни. По-скоро предстои сериозна работа по тяхното своевременно и успешно реализиране, за да не загубим средства, които вече са на разположение.

 ___________________________________________________________________________________________
Инженер Ивайло Алексиев дълги години е заемал ръководни и мениджърски длъжности в областта на енергийната ефективност, възобновяемите източници на енергия, инвеститорски контрол, поддръжка и експлоатация на технически системи и др. До назначаването му за изпълнителен директор на АУЕР е бил председател на Управителния съвет на „Камара на енергийните одитори” и председател на Управителния съвет на Стопанска камара – Добрич. Завършил е висшето си образование в Техническия университет в София в специалност „Електроника и автоматика“. Притежава професионални квалификации от Техническия университет във Варна за обследване за енергийна ефективност на промишлени системи, както и за сертифициране на сгради.