Доларът се променя слабо в двете посоки спрямо повечето световни валути в очакване на данните за инфлацята в САЩ

Доларът се променя слабо в двете спрамо повечето световни валути във вторник, като нараства спрямо британския паунд и еврото и остава почти непроменен спрямо йената в очакване на данните за инфлацията в САЩ през октомври, които ще имат решаващо значение за паричната политика на Федералният резерв (Фед-централната банка на САЩ).

Анализаторите прогнозират, че инфлацията се е забавила до 3.3% на годишна база, при спад от 3.7% през септември, съобщи Trading Economics. Нивото на инфлация се следи отблизо от Фед, който ще проведе още едно заседание преди края на годината. Пазарът не изключва възможността на заседанието през декември основният лихвен процент да бъде увеличен с 25 базисни пункта.

Освен това, във вторник ще бъде публикувана актуализирана оценка за промените в БВП на еврозоната през третото тримесечие. Предварителните данни показват, че икономиката на валутния блок се е свила с 0.1% през юли-септември спрямо предходното тримесечие и анализаторите не очакват ревизия.

Индексът ICE Dollar, който показва динамиката на щатския долар спрямо шестте основни валути (евро, швейцарски франк, японска йена, канадски долар, британски паунд и шведска крона), спадна с 0.03%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, се понижи незначително, само с 0.02%.

Еврото се повишава с 0.018% до 1.0700 долара в сравнение с 1.0698 долара при затварянето на предишната сесия. Европейската централна банка определи вчера по-нисък референтен курс от 1.0670 долара за едно евро. 

Обменният курс на британската лира нарасна слабо с 0.04% до 1.2284 долара спрямо 1.2279 долара в края на търговията в понеделник. Инвеститорите усвояваха ключови данни за заетостта ден след като британският премиер Риши Сунак промени своя кабинет. Последният доклад за работните места показа, че нивото на безработица в Обединеното кралство е непроменено на 4.2% през третото тримесечие, докато ръстът на заплатите леко се е понижил до 7.7%, но остава близо до най-високата си стойност от началото на отмитане на тези данни през 2001 г. Сега инвеститорите очакват публикуването на важни данни за инфлацията и продажбите на дребно по-късно тази седмица.  

Стойността на японската йена се повиши незначително спрямо щатския долар с 0.04% до 151.67 йени спрямо 151.72 йени в края на предишната сесия.

Офшорният юан отслабна с 0.13% до 7.3012 юна за за долар, достигайки най-ниските си нива от една седмица, тъй като инвеститорите получиха данни, показващи, че потребителските цени в Китай са паднали повече от очакваното през октомври, докато цените на производител са се понижили за 13-и пореден месец. Последните данни добавиха признаци за отслабващо търсене и крехко икономическо възстановяване в страната, което поражда опасения за по-нататъшно облекчаване на паричната политика. Анализаторите предполагат, че Народната банка на Китай може да намали съотношението на задължителните резерви на банките отново с 25 базисни пункта преди края на годината. По-ранни данни също показаха, че китайският износ е спаднал повече от очакваното и производствената активност неочаквано се е свила миналия месец. Инвеститорите сега очакват дългоочакваната среща между китайския президент Си Дзинпин и президента на САЩ Джо Байдън тази седмица за повече улики относно китайско-американските отношения.

Стоковите валути също са на разнопосочен тренд. Австралийският и новозеландският долари, които се влияят и от търговията на двете страни с Китай (износът е спаднал), се понижават съответно с 0.17% до 0.6369 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.03% до 0.5872 американски долара за едно „киви“.

Специално австралийският долар остава под натиск, тъй като Централната банка на Австралия (RBA) повиши лихвения си процент с 25 базисни пункта до 4.35% по време на заседанието си през ноември, което се очакваше, тъй като инфлацията се оказа по-устойчива от очакваното преди няколко месеца. Междувременно RBA заяви в своето тримесечно изявление за паричната политика, че очаква инфлацията да се върне към целта 2-3% до края на 2025 г., тъй като ценовият натиск намалява по-бавно, отколкото се смяташе досега.

Другите две стокови валути, които са силно зависими от цевите на петрола, също се понижиха съответно с 0.15% до 1.3820 канадски долара за един щатски и с 0.18% до 11.1034 крони. На Нюйоркската стокова борса (NYMEX) преди да стартира реалната търговия американският лек суров петрол (WTI) поскъпна с 0.18% до 78.40 долара за барел, а на Лондонската стокова борса (ICE Futures) суровият петрол Brent нарасна с 0.17% до 82.66 долара за барел, след като и в понеделник поскъпна.

*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 11:00 часа българско време, източници Ройтерс и Trading Economics.