В законодателството се правят първи стъпки за въвеждане на задължителни обществени поръчки

Устойчивост може да се постигне само в свързаните системи на веригата на доставки, по цялата верига, а не от отделни компании и потребители сами по себе си стана ясно на форум „Зелена трансформация: Кръгова икономика и устойчиво развитие – хора,
материали и бизнес модели“, организирана от списание Enterprise и Българска стопанска камара.

Зам.-министърът на околната среда и водите Николай Сиджимов коментира, че хората трябва да се учим от природата, като даде пример с кръговрата на водата и веществата. Европейското финансиране в текущия програмен период до 2027 г. в сферата на отпадъците вече е насочено изцяло към въвеждане на различни системи и механизми за разделно събиране и рециклиране/компостиране на отпадъци и материали, коментира зам.-министър Николай Сиджимов. 

НСОРБ ще разработи няколко модела за данъчно облагане на база количество генерирани отпадъци

Националното сдружение на общините ще разработи различни модели за данъчно облагане на база количествата генерирани отпадъци. Общините ще могат да избират измежду тези модели и да ги приложат на практика, допълни той.

Страната ни има подготвена стратегия за кръгова икономика. Министерският съвет е създал три работни групи, които да работят по реализирането на целите, заложени в документа, коментира Светлана Божкова, директор на дирекция „Управление на отпадъците“ в Министерството на околната среда и водите.

Страната ни изпълнява и програма и план за действие за предотвратяване генерирането на хранителни отпадъци. Предизвикателство е измерването и отчитането по веригата – от производството и преработката до домакинствата, коментира Александър Иванов, началник отдел „Битови, биоразградими и строителни отпадъци“ в Министерството на околната среда и водите. Според Иванов в последните десет години се говори за разделно събиране и последващо третиране на биоразградими отпадъци. Работата на европейските власти обаче се насочва към нов аспект – намаляване образуването на отпадъци, с промени в законодателството, допълни той. Въвеждат се и конкретни ангажименти на държавите членки на Европейския съюз (ЕС) за намаляване на генерираните различни видове отпадъци конкретни периоди от време по цялата верига – от производството до домакинствата.

Михаела Доцова, директор на дирекция „Правна“ в Министерството на околната среда и водите, посочи, че в законодателството се предприемат първи стъпки за задължително въвеждане на зелени обществени поръчки. Тя коментира и поръчките за големите инфраструктурни проекти, като подчерта, че в законодателството строителството не се третира. Европейските власти обаче
дават възможност на възложителите да използват изискванията за екологосъобразни продукти и действия в техническите спецификации или в критериите за подбор и оценка на изпълнителите. Европейската комисия предлага също по-висока оценка да получават кандидатите, които предлагат влагане на по-висок процент повторно използвани материали, странични продукти и т.н. в зависимост от спецификите на обектите.

Фондът на фондовете ще финансира различни мерки, свързани с кръговата икономика

Дочка Василева от Фонда на фондовете посочи, че Фондът разполага с над 2 млрд. лева ресурс за новия програмен период. Тя представи и програмите за финансиране на иновации и кръгова икономика, както и даде примери с проекти, които Фондът на фондовете е финансирал.

Тя подчерта, че кредитите по финансов инструмент са по-атрактивни. Такива продукти ще започнат да се предлагат от банките, с които работи Фонда, от пролетта на 2024 г. Ще се финансират различни мерки, свързани с кръговата икономика, вкл. рециклиране, управление на отпадъците, собствени инсталации за енергия от възобновяеми източници и т.н.

По друг от инструментите на Фонда ще могат да се финансират общини, които реализират проекти по програма „Околна среда“, както и фирми, които изграждат рециклиращи инсталации, например за строителни и текстилни отпадъци, каза Дочка Василева.

Цветанка Тодорова, председател на Управителния съвет на Браншова асоциация Полимери, посочи, че много фирми в България внасят отпадни суровини от чужбина, за да могат да запълнят производството си. Тя посочи, че европейското законодателство също поставя някои предизвикателства – основно пред сектор пластмаси, например преминаването към изделия за многократна употреба, изискванията за отпадъците от опаковки, които предстои да бъдат въведени, и т.н. Тя обобщи, че престоят много промени в сектор „полимери“, но предприятията се адаптират успешно и се справят.

Николай Вълканов, изпълнителен директора на Сдружение за модерна търговия, посочи, че търговският сектор в страната е диверсифициран и предстоящото въвеждане на депозитна система за връщане на опаковки за рециклиране ще бъде осъществено по различен начин за различните обекти. Той подчерта, че важното е механизмът да заработи, подобно на високоефективните депозитни системи в Европа, където на места се събират и над 90% от материалите. Той допълни, че търговците ще играят ключова роля от гледна точка на точките за обратно събиране на опаковки и управлението на системата.

Жана Величкова, изпълнителен директор на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки в България, представи данни за бранша, според които в сектора оперират 171 предприятия, които генерират над 230 млн. лева добавена стойност и 770 млн. лева приходи. Заетостта в индустрията е около процент от заетостта в цялата промишленост на страната. Потреблението на безалкохолни напитки и води в България възлиза на над 210 млн. лева. Компаниите влагат около 420 млн. лева в местни ресурси и генерират над 550 млн. лева приходи в съпътстващи дейности (логистика, продажби и т.н.).

Жана Величкова посочи, че опаковките, използвани от сектора, са 100% рециклируеми. Тя допълни, че производителите искат да видят модел на депозитна система, която затваря кръга и опаковките да могат да се ползват отново от индустрията. В момента обаче те са по-скоро ресурс за други производства и индустрии. Секторът иска да види законово легитимна гаранция, че ще има достъп до събрания чрез депозитната система материал, за да генерира добавена стойност, каза тя. Величкова даде примери и с инициативи на производителите на безалкохолни напитки и води и на рециклиращата индустрия за събиране на пластмасови
бутилки в различни общини и населени места.

Депозитната система не изчерпва процеса по събиране на рециклируемите отпадъци

Яна Иванова, изпълнителен директор на Сдружение „Храни и напитки България“ коментира, че депозитната система не изчерпва процеса по събиране на рециклируемите отпадъци. Тя представи инициатива, която обединява производители, търговци и други заинтересовани страни, една от целите на която е да се идентифицират и да се намери начин да се събират проблематични
опаковки. Всички наши компании работят за намаляване обема на изхвърляните пластмасови опаковки, като друга наша цел е всички пластмасови опаковки да бъдат рециклируеми, допълни тя.
Яна Иванова посочи още, че се работи и по проект за рециклиране на гъвкави опаковки, например опаковките на различни вафли, сладкиши и т.н. Тя също говори за възможността производителите да получават материала обратно, за да затворят кръга на производството на опаковки, както и до необходимостта от информиране на населението за възможностите за рециклиране на опаковки и други отпадъци. Тя смята, че е важно и въвеждането на справедливо данъчно облагане на принципа „замърсителят плаща“, защото най-големият стимул за хората е финансовият.

Цанка Миланова, изпълнителен директор на Българска хранителна банка, посочи, че законодателството, организациите, мерките са в дълг на обществото, което трябва да е по-добре информирано. В общ европейски мащаб 54% от храната, която се превръща в отпадък, се генерира на ниво домакинство, цитира тя данни. В реални числа за България над 420 хил. тона храна за над 2
млрд. лева се похабяват по веригата на доставка по различни причини, допълни още тя. Това има три отпечатъка – социален, икономически и екологичен, коментира Цанка Миланова.

Да има повече възможности и мерки за превенция на генерирането на хранителни отпадъци 

Българска хранителна банка въведе модел на системно усилие храната да е годна и да остане във веригата на доставка, така че повече компании от индустрията – аграрен сектор, преработка, търговци, да знаят, че има решение и надеждна система, каза Цанка Миланова. Моделът на хранително банкиране е правно регулиран, нормативно признат, нашата организация подлежи на
разрешителен режим и подновяване на лиценз на 5-годишен период. Така е ясно, че храната попада на подходящо място, при оператор, който има капацитет да получи, съхрани и разпредели към хора в нужда храни, заключи тя.
Цанка Миланова посочи, че се произвежда с една трета повече количество храни от необходимото на хората. Тази храна трябва да бъде оползотворена навреме – над 1,5 млн. българи биха се ползвали от тази храна, тъй като живеят под прага на бедност (504 лева месечен доход на член от домакинството), каза тя.

Според нея в годините са създадени стимули за даряване на храна, вместо депониране, като вижда смисъл Министерството на околната среда и водите да потърси повече възможности и мерки за превенция на генерирането на хранителни отпадъци и спасяване на повече храна. Тя вижда необходимост и от подобряване на инфраструктурата за спасяване на храна, като даде пример с постиженията на Чехия в тази сфера.
Цанка Миланова даде за пример малката община Мездра, която е предоставила безвъзмездно помещение на хранителната банка за събиране на излишна храна, която да се преразпределя на нуждаещи се. Малко са общините, които гледат на това като добра възможност и инвестиция, каза тя. Повечето общини гледат на хранителната банка като на източник на дарения на храна, за да изпълняват своите ангажименти към хората в нужда чрез социалния патронаж, обясни тя.