Европа трябва да работи за нова стратегия по отношение на изкопаемите горива

Енергийната политика в Европейския съюз (ЕС) е доминирана в последно време изцяло от екологичните цели, предвид че над 90 на сто от превоза на товари в Европа се извършва с помощта на изкопаеми течни горива. Екологичните цели доминират и разговорите по темата. Но след февруари 2022 година енергийната сигурност също стана елемент от този дебат и проблемът се изостри с изваждането на Северен поток от строя.

Това кратко обобщение на европейските петролни и газови пазари направи Джон Купър, генерален директор на асоциацията, която обединява всички рафиниращи компании в Европа Fuels Europe. Джон Купър се включи в провеждащата се кръгла маса  "Горива и енергийна сигурност", организирана от експертът по енергийна политика Славчо Нейков и информационният портал 3Е News. Според Купър още дълги години Европа ще има нужда от горива, но е важен въпросът как точно те да бъдат правилно използвани в светлината на зелените политики на ЕС. Купър цитира и данни на Международната агенция по енергетика според които на глобални ниво търсенето на петрол продължава да се повишава и в момента светът консумира по 104 млн. барела петрол дневно. Прогнозите на МАЕ са тази консумация да се покачи дори до 110 млн. барела на ден.

Едва след няколко години се очаква да се постигне някакво плато в консумацията на черно злато. А след това може да се говори за евентуален спад, обясни ситуацията Купър. Специалистът е скептичен, че това колосално търсене в даден момент може да бъде заместен чрез електрификация и ВЕИ източници.

 "Течните горива бяха почти пренебрегвана тема", смята експертът. Той твърдо изрази позицията, че Европа трябва да има своя стратегия по отношение на употребата на различните видове горива, които са жизненоважни за икономиката. В същото време петролния бранш има ангажимента да гарантира доставките на продукти 90 дни при смущения и непредвидени ситуации, а на това вече се гледа като на даденост.

На този фон ЕС разполага със стратегия за електрификация на транспорта в Европа и тя е така проектирана, сякаш предлага решение на всички проблеми, смята Купър. От гледна точка на лобистката група обаче тя е ненужен риск пред енергийната сигурност, икономическата и военната сигурност и като цяло пред обществената сигурност. Причината е, че процесът по електрификация на индустриите е свързан с повишаване на разходите в обществата и икономически рискове спрямо други центрове по света.

"Нещо липсва в стратегията на ЕС за електрификация, особено ако иска да води процеса в световен мащаб", коментира участникът в дискусията. Според него честният подход тук е да се признае фактът, че делът на петрола ще намалява. Редно е да се признае и фактът, че ВЕИ няма да успее без политическото ѝ припознаване. Така или иначе Джон Купър увери, че индустрията на течните горива вече се променя, за да отговори на променящата се среда.

"Настояваме възможно най-скоро, особено след приключване на изборния цикъл идната пролет и избора на нова Европейска комисия страните-членки да изработят всеобхватна стратегия за течните горива. Това трябва да се случим ако искаме да изпълним и двете цели по въпроса за енергийната сигурност и електрификацията. И това да се случи по един инвестиционно благоприятен и устойчив модел", обясни още  Купър във видеоразговор към участниците в кръглата маса. 

 По време на събитието стана ясно още, че десетки петролни рафинерии са спрели работа в Европа в последните години. Основната причина за това се корени в пандемията от корона вирус и последвалата война офанзива и напрегната геополитическа обстановка в Европа.