Предизвикателствата пред зеленото развитие на София - бъдещето на завода за отпадъци и първите стъпки на зона за ниски емисии

София има изключителни дадености, отвсякъде е заобиколена с планини и има много зелени терени, за съжаление те не са облагородени и не се използват правилно. Нещо повече градът продължава да се застроява. Кои са основните предизвикателства пред новия екип, който ще ръководи общината?

Две са основните горещи теми пред новата власт във София.

Първата от тях е бъдещето на завода за изгаряне на отпадъци на София, на който Столична община и Топлофикация София изключително много държат. За съжаление от дебатите между кандидат-кметовете не се говори ясно по този въпрос. „Топлофикация София“ не се отказва от проекта за 300 милиона лева и обжалва съдебното решение, с което съда отмени екооценката на проекта. Но това доказва, че не се е отказала от инсталацията, която носи сериозни рискове за здравето на жителите на града, коментираха в свой анализ преди няколко дни от екологично сдружение "За Земята". Едно от опасенията са, че в завода че се изгарят отпадъци не само от Столична община, тъй като в документацията за горене бяха заложени тройно повече отпадъци от произвежданите в момента в завода за боклук в с. Яна – или 180 хил. тона вместо сегашните 60-70 хил. тона.

Освен опасенията за рисковете за здравето на хората, около завода за изгаряне на отпадъци имаше редица съмнения относно прозрачността на процедурата за изпълнител на инсталацията. Какво ще е бъдещето на завода ще бъде крайъгълен камък в управлението на общината, която не се е справила по никакъв начин последните години с разделното събиране. Единствено ефективно разделно събиране може да бъде алтернатива за справянето на проблема с боклука, но тази алтернатива няма да заработи бързо, а с отпадъци се трупат всеки ден.

Втората гореща тема е темата за въвеждането на зоните за ниски емисии, с които се ограничава навлизането на най-старите автомобили в центъра на града. Първата зона влиза в сила на 1 декември тази година или след по-малко от 30 дни. Според наредбата за създаване на зони за ниски емисии в зона "Малък ринг" от 01.12.2023 г. забраната за движение се въвежда по отношение МПС от категории M1 и N1 с екологична група Първа. Това е най-ниската категория автомобили, които обаче се движат в центъра на София най-рядко, но те ще бъдат най-потърпевши. Според очакванията на експерти е възможно влизането в сила на първата зона за ниски емисии в София да бъде отложено за пореден път дали за да се обмисли по-ефективен начин за функционирането й или ще се допусне поредно отлагане. Според екологичните организации към момента е по-добре тя да започне, но в същото време да започне за поетапното й въвеждане на всички групи автомобили, да се въведе по-скоро зоната по отношение на отоплението, а не от 2029 година и да се информира много по-ефективно населението.

Застрояването е още по-гореща тема, която намира решение единствено в целенасочено изкупуване на частните терени, което е въпрос и на национална политика и финансиране. Отговорът обаче ще си проличи, защото след десетгодишно безвремие стотици собственици вече печелят делата срещу районните общини и ситуацията в София със застрояването на кварталите ще бъде основен въпрос за решаване на новата власт, още повече активната дейност и на Борис Бонев от Спаси София преди това, които бяха в Коалиция с ПП-ДБ на изборите и който най-вероятно ще бъде кандидат за председател на Общинския съвет в екипа на новия кмет Васил Терзиев.

Седем посоки за зелено развитие на София очертават в открито писмо до новия кмет и неговия екип от Мисия Зелена София и инициативата MOVE.BG. През октомври нивата на фини прахови частици се превишиха със 78%, което е изключително опасно за човешкото здраве. Над 55 000 домакинства в София се отопляват все още на дърва и въглища и това са главно хора с ниски доходи, но не само. Въпреки изпълнението на програмата за подмяна на отоплителните уреди, все още това остава сериозен проблем. Много малко домакинства, едва малко над 5000  са подменили старите печки с нови енергийно ефективни уреди, които в началото бяха печки на пелети, вече са климатици. За новата програма няма разширение с възобновяеми източници на енергия.

Над 200 000 да старите панелни блокове в София, които са енергийно неефективни и затова значително се увеличават сметките за отопление. В София няма нито една енергийна общност, а споделянето на енергия дава възможност да използваме по-чиста и евтина енергия. Транспортът ни е по-екологичен, но все още от 661 автобуса в градския транспорт само 72 са електрически, които пазят въздуха по-чист. 

Освен това само 2% е рециклираният битов отпадък, който се събира чрез цветните контейнери за разделно изхвърляне на боклук.

София отговаря за 40% от БВП на страната, но не използва пълноценно потенциала си за развитие на зелена и дигитална икономика.

Замърсяването на въздуха е един от сериозните проблеми в София, чието решаване изисква специален подход от новия кмет на столицата и от новия Общински съвет. Сред замърсителите на въздуха са транспортът, индустрията, старите форми на отопление (дърва и въглища). Необходимо е да бъдат въведени мерки, които да обхващат всички причинители на замърсяването.
Това би било възможно, ако зелената трансформация стане цялостна програма за развитието на София. Затова Коалиция “За зелен рестарт”, инициирана от MOVE.BG призова в Отворено писмо кандидатите за кмет и за общински съветници да направят зелената трансформация основен приоритет за развитието на София.

Към момента, едва 5000 енергийно бедни домакинства са подпомогнати от Столична община, за да заменят отоплителните си уреди с по-екологични. Енергийната бедност е сериозен проблем, който се отразява на здравето на хората и на тяхното
социално положение. Освен това, през зимата 56% от замърсяването на въздуха се дължи на горенето на дърва, въглища и друг битов отпадък. През изминалата зима, няколко пъти замърсяването на въздуха в София превиши с 300% опасните нива за здравето на хората. София трябва да помогне на енергийно бедните домакинства, които нямат средства сами да
преминат към чисти форми на отопление.

Пътят за това е чрез създаването на енергийни общности. В енергийните кооперативи могат да се включат семействата в една или няколко жилищни сгради. Произвеждайки енергия от слънце, те могат да намалят значително енергийните си разходи. А спестените средства да бъдат използвани за по-добро образование на децата или за ремонти на жилищата. Но не само. Енергийните общности за слънчева енергия намаляват значително и замърсяването на въздуха, който дишаме, защото енергията от слънце е чиста. В Европа има над 7000 енергийни общности, а в България едва една. Редица европейски столици проактивно подпомагат развитието на енергийни кооперативи. Например, естонската столица Талин създаде специална стратегия за развитие на енергийни общности за слънчева енергия.

Време е и София да помогне на гражданите да произвеждат евтина и чиста енергия.

За да харчим по-малко за енергийни сметки, трябва жилището ни да стане енергийно ефективно. Пътят за това е чрез т.нар. висококачествено обновяване на сгради - то включва цялостен подход, включващ саниране, рехабилитация на вентилационни и други системи, както и обучение на домакинствата как да ползват енергията умно.
В България висококачественото обновяване е особено важно за панелните жилища, основната част от които се намират в София.
Затова Столична община трябва да въведе целенасочен подход за качествено обновяване на жилищата.
Трябва да бъде спряна неефективната практика на саниране на парче или некачествено обновяване, което се ограничава само да ремонт на дограма и фасада. Това би било възможно, ако зелената трансформация стане цялостна програма за развитието на София.

От 683 хиляди тона битови отпадъци в Столична община едва 11 хиляди са рециклирани през 2021 година. Това е тревожен факт и сигнал за незабавни действия от новия кмет и Общински съвет. Отпадъците са ресурс за икономиката и тяхното преизползване има редица положителни ефекти: намаляват се разходите на предприятията, стоките става на по-достъпни цени, природата не се замърсява с боклуци.
В София домакинствата все още преобладаващо изхвърлят смесено битовия си боклук. Гражданите не получават достатъчно информация за ползите от разделното събиране на отпадъците и как трябва да бъде извършено то по правилен начин, така че боклуците да могат да се рециклират и отпадъците да се превърнат в ресурс.
Липсва достатъчно информация къде са разположени цветните контейнери за разделно събиране, както и не е изградена система за събиране на отпадъци от храна и други биологични отпадъци. Столична община отговаря пряко за разположението и за извозването на отпадъците от цветните контейнери за разделно събиране, както и за рециклирането им. Затова общинските власти трябва да започнат компания за насърчаване на разделното събиране на отпадъци сред домакинствата.

Градският транспорт може да бъде част от решенията за по-чист въздух в София. Необходима е цялостна програма за реформа на обществените транспортни услуги. Градският транспорт трябва да стане услуга за хората: с нови, удобни и екологични автобуси, с
развит трамваен транспорт, който е една от най-екологичните форми на придвижване в града, с удобен и екологичен довеждащ транспорт до метростанциите.
Градският транспорт трябва да стане умен, за да може разписанията на транспортните средства да следват промяната на нуждите на хората. Градският транспорт трябва да бъде както услуга за придвижване до работа и вкъщи, така и основно средство за придвижване през почивните дни - включително за достъп до Витоша.

София е населеното място, в което е съсредоточен най-големият икономически потенциал, като Столична община отговаря за 40% от брутния вътрешен продукт на страната. В същото време, икономиката на София се сблъсква с характерните за страната проблеми - слабо развита кръговост в производствените процеси, както и силна ресурсо- и енергоемкост, които правят стоките и услугите скъпи, нерентабилни и неконкурентни на чуждите пазари. От друга страна, София има потенциала да бъде сред лидерите по развитието на икономика на бъдещето - зелена и дигитална.
Сред предимствата на града са доброто образование на населението - една трета от хората между 19 и 34 години владеят поне два чужди езика на добро ниво, София е дом на над 60 научно-развойни центъра и на 23 университета, регионът е с добре добра свързаност, както и с развиващ се IT сектор, който отговаря за 17% от износа на столицата.

Поне половината от брутния вътрешен продукт на глобално ниво зависи от природата и нейното състояние, включително от засилващите се проявления на климатичните промени (наводнения, горещини, пожари, свлачища). Ако не действаме с правилните мерки, се очаква климатичната криза да доведе до икономически загуби от над 2.4 трилиона долара и до загуба на над 80 милиона работни места до 2030 година, по данни на ООН.
В същото време, зелената трансформация не само ни помага да смекчим въздействието на климатичните промени и да се борим с техните причини, но и създава много възможности. По данни на ООН, смекчаването на проявленията на климатичните промени чрез въвеждане на природно-базирани решения помага както на биологичното разнообразие и създава по-приятния
условия за живот, така и има конкретни икономически ползи - инвестирането в базирани на природата решения се очаква да доведе до над 4 трилиона долара икономически проходи до края на десетилетието, както и да създаде над 100 милиона нови, местни работни места всяка година до 2030.

Зелената трансформация трябва да бъде хоризонтална програма, която да обхваща всички дейности в Столична община - от управление на транспорт и отпадъци през икономическо развитие и градоустройство до образование и здравеопазване, както и, разбира се, опазване на околната среда и защита на биологичното разнообразие. Не на последно място, политиките за зелено развитие трябва да бъдат дългосрочни - тоест с ясни стъпки в годините, за да привличат инвеститори и да създават местни, зелени работни места. Както и да бъдат политики с приемственост, независимо от конкретния персонален състав на общинската администрация и съвет. Защото това е важно?

Зелената трансформация би дала възможност на София да бъде сред градовете лидери по устойчиво развитие:

• с чист въздух за живеещите в София, включително за най-малките членове на обществото
• с добре развита транспортна инфраструктура, управлявана по умен начин
• с добре поддържани и развивани зелени пространства във всички зони на града
• с умна система за събиране, преработка и преизползване на отпадъците
• с развити местни и чисти форми на производство на енергия, движени от хората в града
• с град без енергийно бедни домакинства
• с въведени природно-базирани решения, които намаляват риска от бедствия в следствие на
климатичната криза като наводнения, горещини и пожари
• с опазена за следващите поколения Витоша планина
• с развит устойчив туризъм, привличащ туристи от цял свят
• с развита иновативна и споделена икономика, която привлича инвеститори от Европа и света
• с добре платени и сигурни зелени работни места