ЕК не е доволна от развоя на събитията с въглищните централи у нас и липсата на адекватен план за спирането на ТЕЦ-овете

Предстои много интензивна, но не и лека работа по подготовката на вторичното законодателство, свързано с енергетиката. Този извод направи Венета Цветкова, директор на дирекция "Енергийни проекти и международно сътрудничество" към Министерството на енергетиката, която беше сред лекторите в първия ден на международния семинар на Дипломатическия институт към българското Министерство на външните работи за "Енергия и климатична дипломация".

По думите й, цитирани от БТА, придържайки се към правилата, от ЕК са дали в рамките на 4 седмици становище и от него е видно, че от Комисията не са доволни от развоя на събитията след представените от България Териториални планове за справедлив преход на въглищните райони. Оттам са изразили и притеснения за декларацията, приета от Народното събрание след протестите, които блокираха пътища у нас. Тя припомни, че Министерският съвет вече беше приел пътна карта за климатична неутралност, която впоследствие трябваше да бъде преработена, като единствената спомената дата вътре е 2039 година.

"Всъщност що за пътна карта е това, в която няма заложени междинни цели", поясни лекторът в семинара. По темата за въглищата, тя посочи, че животът ни поднася "странни" събития в последно време. "Високите цени подкрепяха употребата на въглищата за производство на електроенергия и при чудо те могат да се използват и след 2039 година. Има запаси в Маришкия басейн за още 50 или 60 години напред. Но това едва ли ще се случи", припомни още Цветкова.

Вероятно има възможност за удължаване до 2026 година, до когато е планирано въздействието на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) или в рамките на времевия хоризонт по териториалните планове, който е 2030 година. Тя обаче уточни, че плановете не се занимават с енергийния преход като такъв, а с последиците от него и ангажимента никой човек да не бъде "изоставен зад борда" - така че логиката тук е вече да има предпоставки за започнат преход.

Тя се спря и на решение на Народното събрание от януари 2020 година, с което на практика се одобри присъединяването към инициативата за региони в преход, но при запазване на въглищата. "Това прилича като да продаваш активи, но едновременно с това да си ги оставиш на лично разположение", коментира Цветкова.

Венета Цветкова засегна и темата за "енергийната бедност", в отговор на въпрос на модератора Славчо Нейков, председател на Съвета на директорите на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ).

"На първо място има проблем със самия закон, защото президентът наложи вето на проекта му за изменение и допълнение и сега това вето ще трябва да бъде преодоляно", каза тя, като припомни, че има изключително кратки срокове и за прегледа на вторичното законодателство. Темата за "енергийната бедност" е ключов момент в НПВУ, по който въпрос вече има забавяне от 10 месеца.

Но това не е единственият проблем, защото наравно с този социален въпрос, е налице и друг, който засяга темата за "уязвимостта" на клиентите на енергийните доставчици, които, както се изрази експертът, не могат да бъдат "просто изключени от мрежата".

ЦИД: Производството на енергия на локално ниво и намаляването на енергийната консумация са ключови фактори срещу външните зависимости

Руската инвазия в Украйна е повод Европа да погледне по-сериозно върху въпросите за енергийната и климатична сигурност. Това заяви пред БТА Мартин Димитров, директор на програма "Енергия и климат" в Центъра за изследване на демокрацията. По думите му войната в Украйна даде тласък за извършване на реформи в Югоизточна Европа и в Черноморския регион за диверсификация на енергийните източници.

Според Владимиров войната в Украйна е подтикнала за приемането на по-бързи мерки за декарбонизация на икономиката и най-вече за намаляване на зависимостта от използването на природен газ. Той счита, че по-важното е, че инвазията в Украйна е "събудила" много страни в Европа от "будна кома", защото те са смятали, че могат безкрайно да увеличават зависимостта си от доставки на изкопаеми горива от авторитарни държави като Русия, без това да има последствия върху тяхната национална сигурност.

Ако войната в Украйна не беше станала факт, почти сигурно "Северен поток-2" щеше да се осъществи, коментира Владимиров. По този начин Украйна щеше да е в още по-уязвима ситуация, отколкото преди. "Най-вероятно щяхме да продължим да виждаме, че природният газ се възприема като преходно гориво, което е компромис", заяви експертът. Той допълни, че руската инвазия в Украйна е показала, че зависимостта от чужди енергийни източници е твърде голям риск и е по-добре да се произвежда голяма част от енергията локално - чрез възобновяеми енергийни източници. Освен това трябва да се работи и за намаляването на енергийното потребление, коментира още Владимиров.