Законът за Черноморието- промените не помагат за по-добро опазване и спиране на застрояването

Включен в приоритетната програма за работа на 49-о Народно събрание през май 2023 г., Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) бе обсъден от политически партньори и граждански организации от природозащитната общност. В крайна сметка през септември бе подаден без консултации проект, подписан от Кирил Петков, Христо Иванов, Бойко Борисов и Делян Пеевски, посочват в свой анализ от инициативата "Зелени закони". Подробен анализ на законопроекта за изменение на ЗУЧК, разработен от Тома Белев в рамките на работата на „Зелени закони", показва, че не само промените не помагат за по-добро опазване и спиране на застрояването на Черноморието. Те дори отменят ключови победи на гражданското общество, които бяха постигнати след „Дюнигейт" с цел по-добро опазване на дюните, както и създават огромни рискове за застрояване на плажовете и дюните чрез незаконни ПУП. Единствен плюс е, че е отчетен един от гражданските приоритети от дебата през май месец - изрична забрана за унищожаване на дюни в текста на ЗУЧК.

Предистория

На 18 май 2023 г. организирахме заедно с депутата Даниела Божинова дебат за промените в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. В него участваха вносителите на проекти в 45 Народно събрание от партия „Зелено движение" и в 48 Народно събрание от партия „Продължаваме промяната". Дебатът завърши с обещание за съвместна работа по обединяване на законопроектите в общ, с оглед и на желанието на граждански групи и организации да участват, в това число и подкрепилите тези партии чрез т. нар. „Книга на каузите" .

Въпреки обещанията, работен процес нямаше, а през септември в 49 Народно събрание бе внесен различен проект за промени - в Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, с подписите на Кирил Петков (партия „Продължаваме промяната"), Христо Иванов (партия „Да, България"), Бойко Борисов (партия „ГЕРБ") и Делян Пеевски (партия „ДПС"). Нямаше процес на работа с неправителствените партньори, за което вече изпратихме заедно с партньорите си от гражданските групи за опазване на Черноморието край Карадере и Синеморец Отворено писмо до партиите, инициирали „Книга на каузите" с цел изясняване на идеите им за работа или пренебрегване на гражданското общество. Очакваме отговора на партиите до 1 ноември.

Какви са съдържателните промени?

Извън проблемите с мълчаливото пренебрежение и потъпкване на обещанията за отразяване на обществения интерес,

Какви са съдържателните промени в предложенията на Петков-Иванов-Борисов-Пеевски за ЗУЧК? 

Подробен анализ, разработен от Тома Белев в рамките на работата на „Зелени закони", показва, че не само промените не помагат за по-добро опазване и спиране на застрояването на Черноморието. Те дори отменят ключови победи на гражданското общество, които бяха постигнати след „Дюнигейт" с цел по-добро опазване на дюните. Единствен плюс е, че е отчетен един от нашите приоритети от дебата през май месец - изрична забрана за унищожаване на дюни в текста на ЗУЧК.

Силните страни на законопроекта Петков-Иванов-Борисов-Пеевски за Черноморието са ограничени – 

въвеждането на забрана за увреждане и унищожаване на някои видове дюни - нещо, което досега позволяваше безнаказаното увреждане на дюни, както например в случая с дюните на къмпинг „Смокиня“ и плаж „Каваците“. 

Неосъществени възможности

По отношение режима на застрояване по крайбрежието не се предвиждат значителни положителни изменения. Постигнат е основно компромис с отделен параграф: 500-метровата зона зад плажовете за природосъобразен туризъм „Иракли“, „Бяла- Карадере“ и „Корал“ се включва в обхвата на охранителна зона А и се приравнява по режим на строителство на самите морски плажове. Отделно в зона А се забранява ограждането на имотите (към момента са забранени само плътните огради).
увеличаване на размера на санкциите и глобите при нерегламентирано поставяне на преместваеми обекти и съоръжения върху морските плажове. Значително повече са неосъществените възможности – включително такива, дискутирани в дебата на 18 май 2023 г. с участието на Кирил Петков:

• регламентиране опазването на морския бряг като национален ресурс – идея, заложена и в Конституцията
• опазване на всички видове дюни - настоящият текст на законопроекта не създава законова защита за ембрионалните дюни - местообитание, предмет на опазване в Натура 2000 мрежата.
• задължение за общините да се грижат за чистотата на плажовете за природосъобразен туризъм;
• опазване на ландшафта в еднокилометрова зона около плажовете за природосъобразен туризъм;
• създаване на държавен фонд за изкупуване на частни земи в зона А и Б;
• създаване на условие за разтрогване на концесии заради увреждане на биологичното разнообразие;
• увеличаване на санкциите при увреждане или разрушаване на дюни.
• Част от текстовете представляват и пряка опасност за задълбочаване на процесите на застрояване:

Отпадане на сегашни текстове, постигнати през 2013 г. благодарение на гражданската съпротива срещу „Дюнигейт“. Отпадането им означава премахване на защитата на дюните от незаконни подробни устройствени планове (ПУП), одобрени в миналото без реални екологични оценки.
Със законопроекта се предвижда и обезщетяване на собствениците на имоти, попадащи в обхвата на 500 метрова зона зад плажовете за природосъобразен туризъм (ППСТ) „Иракли", „Бяла-Карадере" и „Корал". Тези обезщетения ще бъдат за собственици на имоти с предвидена урбанизация от устройствени планове на съответните общини, които са приети в нарушение на българските закони и европейските директиви. С това се създава риск парите на данъкоплатците да бъдат използване за обезщетяване на собственици, които черпят права от незаконни устройствени планове, подчертават от "Зелени закони".