Комисията по енергетика към парламента не прие президентското вето върху измененията на Закона за енергетиката

С 11 гласа „за“ и 3 „против“ комисията по енергетика към Народното събрание не прие мотивите на президента по ветото върху измененията и допълненията на Закона за енергетиката. Предстои повторното му обсъждане в пленарна зала.

Мотивите на президента бяха представени от секретаря на президента по правните въпроси Крум Зарков и секретарят по икономика Христо Алексиев, които подчертаха необходимостта от изменения в енергийния закон. Те подчертаха, че измененията и допълненията в Закона за енергетиката не защитават българските граждани и устойчивостта на електроенергийната система, както и, че стандарта на българските граждани е много под този на редица други европейски страни. Реално балансирането на регулираните цени към пазарните ще доведе до скок, който ще е шоков. Няма данни, че той ще бъде преодолян, подчерта Зарков. Той посочи също, че буди недоумение и свиването на дефиницията за енергийна бедност в сравнение с визията на други европейски държави. Поставен бе и въпросът за проблемите, които ще възникнат след отпадането на ролята на НЕК като обществен доставчик.

„Законът заличава фигурата на обществен доставчик на НЕК, но не урежда дългосрочните договорни отношения на това предприятие с централите за лигнитни въглища. Това може да доведе до критично влошаване на състоянието на НЕК“, каза Зарков. Той призова за преосмисляне и преразглеждане на измененията в Закона за енергетиката, така че да предвиди реформа, която е в съответствие с европейските изисквания, но и в съответствие със ситуацията, в която живеят повечето български граждани.

„Притеснението на президента и президентската институция е, че това е много сериозна реформа, която ще има дългосрочен ефект и върху енергийния пазар и върху всички български потребители. Тоест, засегнатите групи, засегнатите лица са много голям брой и кръг от населението на държавата Затова предприемането на една такава реформа без необходимите анализи за въздействието на тази реформа в цялост, може да доведе до огромни рискове и за икономиката и социалния мир в държавата“, посочи от своя страна Христо Алексиев.. Той бе категоричен, че нещата в този сектор не бива да се случват „толкова прибързано без финансова оценка на моделите“, а и освен това „необходими са много мерки, някои от които са и незаконодателни“.

Тази реформа, по думите на Алексиев също така ще доведе и до сътресения в бюджета, предвид това, че няма яснота, кои и колко ще са българските граждани и как ще бъдат компенсирани. Представителят на президентството изрази и мнение за цените на електроенергията за битовите потребители като напомни също така, че в транспонираната директива няма крайна дата за либерализиране на пазара, нито пък се налага модел. „Настоящият модел не е достатъчно добър“, констатира Алексиев.

От наша гледна точка не е необходимо и изравняване на цените на регулирания и свободния пазар, посочи още Алексиев, напомняйки за сложната геополитическа и икономическа ситуация.

Мотивите на президента за налагането на вето на измененията и допълненията в Закона за енергетиката се припокриват и с притесненията на опозицията и ще го подкрепим, заяви  от своя страна Драгомир Стойнев от БСП. „Няма съмнение, че това вето няма да бъде подкрепено в зала“, предположи също така той. Депутатът отново застъпи тезата си за бързането от страна на управляващите да представят закона пред ЕК, така че „да се вземат едни пари“. „Страшното е, че лъжем българските граждани“, заяви той, напомняйки, че се „хвърля прах“ в очите на българските граждани и предприемачи и отправяйки критики за „много ниско качество на управлението“. „Ще подкрепим ветото, защото един проект трябва да подобрява живота на българските граждани. Това е политиката, а не да го влошава“, заяви Стойнев.

Радослав Рибарски от своя страна напомни, че искането на Продължаваме промяната е било за отлагане на обсъждането на ветото на президента в петък, тъй като е последният ден преди провеждането на местните избори. Той застъпи тезата, че до либерализирането на пазара за гражданите през 2026 г. има достатъчно време за изготвяне на подзаконовите актове и механизми за компенсиране на енергийно бедните граждани. Защити също така предвидения механизъм за компенсиране по модела, прилаган сега за бизнеса. По думите му ще има също така и достатъчно време за разяснителна кампания за българските граждани.

Радослав Рибарски смята също така, че по отношение на ТЕЦ Марица Изток 2 и Мини Марица Изток трябва да се търси друг подход, а не досегашния модел. Той разви и идеята за ценови нива отпреди 2018 г. и връщане към тях – при микс на ниво от 118 лв. и модел на изравняване чрез балансиране на високите цени чрез ПАВЕЦ.

Йордан Тодоров от Възраждане напомни, че изложените мотиви от президентството припокриват и разискваните и изложени мнения и от голяма част от народните представители. В отговор на думите на Ребарски, Тодоров напомни, че цените на енергийните фючърси след 2026 г. са 250 лева и това е реалната цена в момента.

Ветото на президента ще бъде подкрепено и от Има такъв народ (ИТН), стана ясно от думите на Павела Митева, която изрази за пореден път притесненията си по измененията в енергийния закон.  Както се изрази тя, при влизането в сила на този закон вече всички ще са енергийно бедни. „Считам, че господин Василев (министъра на финансите) ще има доста проблеми, тъй като няма да може да си събере ДДС-то“, коментира депутатът.

„Ние разбираме думите на президента“,  заяви от своя страна председателят на енергийната комисия Делян Добрев. Той припомни че част от мотивите вече са дискутирани и от депутатите в енергийната комисия. В същото време припомни, че ако законът не бъде приет, „ще рискуваме част от средствата“ (поПВУ). „Не смятам, че проблемите са непреодолими“, заяви още Добрев, допълвайки, че има достатъчно време, тъй като пазарът на електроенергия на едро е планирано да бъде либерализиран от юли 2025 г., а на битовите потребители от 2026 г.

Йордан Тодоров от Възраждане постави въпрос дали от ЕК няма да поискат българските граждани да връщат парите от ПВУ, ако след приемането на измененията в Закона за енергетиката започнат и поправки, или например се отложи либерализацията от посочените дати.

„Аз не предлагам да измамим комисията и сега да приемем нещо, което след година да отменим“, каза председателят на комисията Делян Добрев. Той обясни, че докато се либерализира пазара на дребно има   достатъчно време, за сценарии, които да позволят „да донагласим модела и няма да позволят българското общество да изпадне в неплатежоспособност“.