Постига ли своите основни икономически цели проектът Еврозона?

Еврозоната е икономически проект, който не постига своите основни икономически цели.“ Това заяви икономистът Георги Вулджев в предаването „РеВизия” на Нова нюз в понеделник, който е против присъединяването на България към Еврозоната. Негов опонент е бившият заместник-министър на финансите Любомир Дацов, а поводът за дискусията е предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари 2025 година.

Да припомним, че преди седмица Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в Еврозоната прие на свое заседание актуализираната Комуникационна стратегия за информация и публичност на присъединяването на страната към Еврозоната, който регламентира етапите за присъединяването. Според новите текстове, в началото на кампанията гражданите ще бъдат запознати с ползите и ефектите от членството в Еврозоната. Предвижда се кампанията да протече в три основни фази - подготвителна, същинска и фактическа, като втората фаза ще е най-интензивна.

Вижте още: Окончателно: България приема еврото на 1 януари 2025 година

Георги Вулджев смята, че проектът Еврозона не постига две основни цели - от една страна общата валута би трябвало да стимулира растежа в рамките на валутния съюз, от друга страна - да стимулира икономическото сближаване между страните членки. В по-голямата си част тези цели не са постигнати, защото еврозоната откакто съществува, изостава спрямо други икономики – САЩ, Канада, Великобритания, така и към други страни на ЕС, които не са приели еврото.

Вулджев заедно с икономиста Стоян Панчев от ЕКИП (Експертен клуб за икономика и политика) са автори на доклада „Структурната трагедия на еврозоната – икономически и историически анализ“. Докладът може да бъде прочетен на сайта на ЕКИП.

Опонент на Вулджев в предаването „РеВизия“ беше икономистът и бивш заместник-министър на финансите Любомир Дацов, който посочи, че сравненията САЩ и с други страни не са достатъчни, за да бъде направен извода има ли предпоставки за единна валута и дали това води до всички проблеми, които съществуват за всяка една държава. „Ние не правим извода, че след като периферията в страната е много бедна, всичко е структурирано в центъра, трябва да създадем валути на регионален принцип. Не може да виним лева, за това че във Видин средната заплата е колкото минималната там. В САЩ – 10 щата са водещи, други 10 са на дъното. Икономиката на България сега е 50% от средното за ЕС”, обясни бившият зам.-финансов министър.

В доклада си Вулджев и Панчев защитават тезата, че бавното иконмическо развитие на еврозоната от нейното създаване се дължи на структурните ѝ недостатъци като паричен съюз. Държавите, които са включени в еврозоната още при нейното създаване през 1999 г. не формират оптимална валутна зона, което води до натрупването на макроикономически дисбаланси. Впоследствие, вместо да постигне икономическа конвергенция между съставляващите я страни членки, еврозоната причинява обратното и води до дивергенция в икономическото им развитие. Именно тази дивергенция и изоставането на редица страни членки, включително някои от най-големите като Италия, води до цялостното изоставане на еврозоната спрямо много други развити икономики.

В заключение, авторите на доклада от ЕКИП подчертават, че рзнородните стопански модели и икономическата дивергенция неизбежно пораждат и политическо напрежение вътре във валутния съюз. Икономики с различни показатели имат нужда от различна парична политика. Неизбежно се стига до конфликт относно това каква политика трябва да води общата централна банка. Вместо да доведе до политическо обединение, общата валута всъщност създава повече напрежение между страните членки. Паричната политика на ЕЦБ се формира чрез консенсус и следователно не може да угоди напълно на всички. Неизбежно се следва парична политика, която поне частично е неоптимална за различните страни членки.

Освен това, решението да се предпази валутния съюз от разпад на всяка цена, дори това да изисква субсидирането на силно задлъжнелите икономики задълбочава тяхната задлъжнялост и тушира стимула за реформи, които да подобрят продуктивността. На практика това значи, че по линия на общата валута тежестта на икономическите проблеми на тези страни е прехвърлена и върху останалите. Растежът им е забавен, а инфлацията завишена. От неоптимална валутна зона, еврозоната се превръща в трагедия на общите блага.