Доларът се повишава спрямо повечето световни валути в петък въпреки напрежението в Близкия изток
Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни световни валути, се покачи с 0.09%
Снимка: архив 3е-news/БТА-АР
Ескалиращото напрежение в Близкия изток и подновеното нарастване на доходността на облигациите на САЩ създават нови сътресения на финансовите пазари, изострени от високите цени на петрола и проблемите с имотите в Китай. Въпеки това, щатският долар се повишава спрямо повечето световни валути в петък, но и заради „ястребовите“ изявления на президента на американската централна банка Джером Пауъл.
Той каза вчера, че централната банка внимателно проучва последните статистически данни, които показват стабилен растеж на икономиката на страната. Ако тази ситуация продължи, това може да е причина за нови увеличения на лихвите, добави той. Пауъл отбеляза, че Федералният резерв действа предпазливо и се бори със „стари и нови“ несигурности. В същото време Централната банка се опитва да балансира риска от прекалено високо повишаване на лихвите с риска твърде ниското им ниво да не позволи забавяне на инфлацията.
Продажбите на дребно във Великобритания са спаднали с 0.9% през септември в сравнение с предходния месец. Експертите средно очакваха спад от 0.4%. На годишна база продажбите са намалели с 1%.
Потребителските цени в Япония са се повишили с 3% на годишна база през септември, според доклад на Министерството на вътрешните работи и комуникациите на страната, представен днес. Показателят спадна до най-ниското си ниво от септември 2022 г. от 3.2% през август. Цените без пресни храни, ключов индикатор, проследяван от централната банка на страната, се повишиха с 2.8% на годишна база миналия месец, най-бавният темп от повече от година. Въпреки това цифрата остава над целта на Банката на Япония (BofJ) от 2% за 18 последователни месеца.
Китайската народна банка (PBOC, централната банка на страната) запази основния лихвен процент по заемите (LPR) за една година на 3.45% годишно, което е рекордно ниско ниво. Процентът по петгодишните заеми остава 4.2% годишно, се казва в изявление на PBOC. Решението беше очаквано, тъй като преди това банката реши да остави лихвата по заемите по програмата за средносрочно кредитиране (MLF) на ниво от 2.5% годишно.
Индексът ICE Dollar, показващ динамиката на долара спрямо шестте основни световни валути, се покачи с 0.09%, а по-широкият WSJ Dollar Index, в който са включени 16 валути, нарасна с 0.11%*.
Еврото остава под натиск, като се понижава с 0.07% до 1.0575 долара спрямо 1.0582 долара в края на предходната сесия. На този фон Европейската централна банка (ЕЦБ) изглежда ще запази непроменени трите си лихви на следващото си заседание другата седмица, след повишаването на основните лихвени проценти до многогодишни върхове през септември. Но главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн попари надеждите за намаляване на лихвите. Той каза вчера, че централната банка все още е „доста далеч“ от облекчаване на паричната политика. Но търговците могат да очакват поне пауза засега. След като ЕЦБ повишаваше лихвите си на всяко от последните си 10 заседания до текущо рекордно високо ниво, членове на борда на ЕЦБ сигнализираха, че е време да запазят разходите по заеми, за да се оцени въздействието на затягането на паричната политика досега, съобщи „Ройтерс“. ЕЦБ определи вчера следобед референтен курс на еврото от 1.0558 долара.
Обменният курс на британския паунд към долара спадна с 0.40% - до 1.2095 спрямо 1.2144 в четвъртък.
В комбинация с йената доларът се повиши с 0.08% до 149.92 йени спрямо 149.80 йени в края на предходната сесия.
Доларът спрямо офшорния юан (извън континентален Китай) се повиши с 0.10% и се търгуваше на ниво от 7.3180 юана спрямо 7.3105 юана в четвъртък.
Силният долар оказа натиска и върху стоковите валути. Австралийският и новозеландският долари, които са зависими и от търговията на двете страни с Китай, се понижиха съответно с 0.29% до 0.6309 щатски долара за един „австралиец“ и с 0.39% до 0.5824 американски долара за едно „киви“.
Другите две стокови валути, които са силно зависими от котировките на петрола, канадският долар и норвежката крона загубиха съответно 0.12% до 1.3721 канадски долара за един американски и с 0.45% до 11.0469 норвежки крони за един щатски долар. На стоковата борса в Ню Йорк (NYMEX) преди да стартира търговията фючърсите на американския лек суров петрол (WTI) поскъпнаха с 1.07% до 90.33 долара за барел, а европейският Brent на стоковата борса в Лондон (ICE Futures) се повиши с 0.87% до 93.18 долара за барел.
*Валутните курсове и котировките на петрола са актуални към 10:00 часа българско време, източници „Ройтерс“ и Trading Economics.