Депутатите се готвят да приемат закон, който ограничава достъпа на гражданите до правосъдие по темите за чистия въздух

Българският парламент се готви да приеме предложение на Министерски съвет, изготвенo от МОСВ, за промяна в Закона за чистотата на атмосферния въздух, с което ще ограничи напълно ненужно правото на гражданите да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват тези планове и тяхното съдържание пред националните съдилища. За това се предупреждава в становище, изпратено до Народното събрание от близо 20 неправителствени организации от цялата страна, съобщи екологично сдружение "За Земята". Освен това приемането на закона в такъв вид няма да доведе до спиране на наказателната процедура срещу България по темата, което прави цялото предложение не само вредно, но и излишно. 

Какви са недостатъците на промените, внесени от правителството?

Сред недостатъците са: не се определят лицата, които имат право на достъп до съд, нито реда за обжалване; предвижда се обжалваемост само на общинските програми, но не и на националната програма за чист въздух; поставят се нереалистични срокове за произнасяне на съда. Така се създава риск вратата на правосъдието отново да бъде затръшната пред гражданите в зависимост от тълкуването, което съдът ще приложи, смятат експертите.

В становището експертите напомнят, че съществува и алтернативен проект за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух, който може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България.

Алтернативният проект урежда срока и реда за обжалване на планове и програми по ЗЧАВ. Така се създава сигурност, че лицата няма да допуснат формални грешки при упражняването на правата си поради неяснота в нормативната уредба. Предвидено е и задължение за оповестяване на актовете в 14-дневен срок от приемането им. Тези въпроси не са уредени в ЗИД на МС, което предполага редица от рискове, при които засегната общественост няма да може да упражни правата си поради нормативни неясноти, смятат от неправителствения сектор.

Не по-малко важен е и въпросът как се определя кръгът от засегнати лица, които имат право да подадат жалба.

Предложеният алтернативен вариант предлага да се въведе автономното понятие „засегната общественост“. По този начин се гарантира защита на лицата, които живеят в населени места със замърсяване на въздуха над нормите за опазване на човешкото здраве и плащат с влошеното си здраве и качество на живот за лошите решения на администрацията. Предложението на МС оставя и този въпрос неизяснен, коментират експертите.

В становището се казва, че МС предлага делото да бъде решено в шестмесечен срок от подаване на жалбата.

Макар тази формулировка превратно да се тълкува като гаранция за бързо правосъдие, тя противоречи на принципите на административното право и процес. Определянето на срок за приключване на съдебното производство поставя под риск реализирането на принципа на обективната истина и може да доведе до некачествено правораздаване, коментират от екологичната общност.
Съдебното производство е последната институционална гаранция в държавата ни споровете да бъдат решавани по справедлив начин. А това може да се случи, само ако съдебното решение е взето, след като са събрани нужните доказателства. Изясняването на сложни екологични и технически въпроси може да наложи съдебно-технически експертизи и събиране на доказателства. Не просто няма гаранции, че съдът ще може да извърши всички процесуални действия в определения 6-месечен срок,
но и практиката в административното правосъдие показва, че това е изключително рядко срещано.

В мотивите на екологичните организации се отчита и друг сериозен пропуск на предложението на МС. Шестмесечният срок тече от
подаване на жалбата. В административния процес инструктивните срокове за произнасяне на държавните органи текат от постъпването на искането в компетентния орган.16 Възможно е жалбата да е внесена в ненадлежен съд. Така допълнително се скъсява срокът за съдебен контрол. За да се ускори съдебното производство, би следвало да се търсят похвати като увеличаване на капацитета на съдилищата, осигуряването на по-бърз и по-лесен достъп до експертизи, ускоряването на въвеждането на електронно правосъдие и други. Самоцелното определяне на 6-месечен срок за протичане на обжалването, няма да доведе до по-качествено правосъдие.

България е сред държавите с най-замърсен въздух в Европа. Само през 2020 г. над 12 700 души в страната са починали преждевременно в следствие от този проблем. Програмите за качество на въздуха са основният инструмент, чрез който общините и държавата могат да подобрят ситуацията, ограничавайки здравните усложнения от замърсяването, включително да спасят животи. 

В мотивирано становище на Европейската комисия от юни 2023 се посочва, че според Директива 2008/50/ЕО относно качеството на атмосферния въздух и за по-чист въздух за Европа и Конвенцията за достъпа до информация (т.нар. Орхуска конвенция) България трябва да осигури на „пряко засегнатите лица и природозащитните организации право да изискват от публичните органи да изготвят план за качеството на въздуха и да оспорват плановете за качеството на въздуха и тяхното съдържание пред националните съдилища.“  ЕК допълва, че страната ни „не е гарантирала, че природозащитните организации или физическите и юридическите лица имат право да сезират националните съдилища.“ Заради това нарушение от 2020 г. срещу България има и наказателна процедура. 

"За Земята": Две законодателни предложения, едното е излишно

В Народното събрание в момента се обсъждат две предложения за внасяне на промени в Българското законодателство по темата. Единият законопроект, внесен от Министерски съвет, е фаворитизиран в комисиите. Той обаче е безсмислен, защото няма да прекрати наказателната процедурата към страната ни, смятат от гражданския сектор. Причината за това е, че предвидените в него промени създават множество пречки пред възможността на гражданите и неправителствените организации да получат справедливо решаване на исканията си за чист въздух. Недостатъците включват неуточнените положения по отношение на лицата, които имат право на достъп до съд, както и реда за обжалване. Също така се предвижда обжалваемост само на общинските програми, но не и на националната програма за чист въздух, както се изисква от европейското законодателство. Поставят се и нереалистични срокове за произнасяне на съда. Така се създава риск вратата на правосъдието отново да бъде затръшната пред гражданите в зависимост от тълкуването, което съдът ще приложи.

Как държавата отново "затръшва" вратата от правосъдие на гражданските организации?

Точно ограничителната практика на българския съд до момента е най-голямата пречка пред постигането на целите на законодателството за чист въздух. В България е масова практика да се приемат последователни програми, които на хартия целят да постигнат някакви норми в края на предвидения си период, но вместо това при наближаването му биват заменени от следващи такива, посочват юристи от организациите, изготвили становищата. По този начин се прилага административен механизъм за отлагане до безкрай на целите за въздуха в бъдеще. В София в момента например действа четвърта поред такава програма. В подобна ситуация достъпът до правосъдие е силен механизъм, който да способства гражданския сектор да изиска ефективни мерки за справяне със замърсяването.

Решение на практика е поставено на масата под формата на внесено от група народни представители за обсъждане в парламента алтернативно предложение за промени в закона (със сигнатура 49-354-01-43). Според независимите експерти и работещите в сектора то може да гарантира правото на достъп до правосъдие и да прекрати текущата наказателната процедура срещу България. Със спорни аргументи то обаче не събира достатъчна подкрепа в Народното събрание.

Мръсният въздух продължава да бъде водещ проблем в много български градове. Общинските чиновници използват административни механизми за отлагане на целите на въздуха, а в същото време гражданският контрол ще е ограничен заради законови пропуски.  

Сблъсъкът между граждани и министерство на околната среда за въздуха е абсурден

 „Сблъсъкът между граждани и министерство е абсурден“, смятат от Екологично сдружение „За Земята“, които са един от инициаторите на становището. „Като неправителствени организации изразяваме несъгласието си от обезсмислянето на инициативата да се признае правото на граждани и организации да обжалват планове и програми за качеството на атмосферния въздух и да се установи ефективен контрол спрямо мерките за намаляване на замърсяването. За нас това е тревожен факт следващ тенденцията за ограничаване на достъпа до правосъдие по въпроси, свързани с околната среда, както и периодичните опити за ограничаване на достъпа до информация през последните 4-5 години.“ 

От „За Земята” посочват, че МОСВ поема ангажимент да се организира експертна среща в министерството за обсъждане на проблема, но повече от месец това не се случва, въпреки неотложността заради наказателната процедура и текстовете в парламента. 

Още от 2018 г., когато Нено Димов беше министър на околната среда, институцията има проблемна позиция по въпроса за достъпа на гражданите до правосъдие по отношение на Закона за чистота на атмосферния въздух, смятат още от сдружението. Те припомнят, че становища да бъде решен този проблем са изпратени неколкократно, но отговорът на министерството досега е бил в духа на сегашния законопроект, а конкретни действия не са последвали. Като резултат през 2020 г. Европейската комисия започва наказателна процедура срещу България. „Явно и г-н Юлиян Попов като министър няма воля да реши проблема и да гарантира правото на гражданите да оспорват програмите, както изисква европейското законодателство”, посочват още от екологичната организация.

Сред присъединилите организации към новото становище до момента освен са освен „За Земята“ още над 10 екологични организации, сред които Коалиция „За да остане природа в България", „Грийнпийс” – България, WWF България, „Български Хелзинкски комитет“, Фондация „БлуЛинк“, СДП „Балкани“, Българска асоциация за алтернативен туризъм, Планини и хора - асоциация на планинските водачи в България, Българска фондация Биоразнообразие и други.

Пълният текст на становището може да видите ТУК.