Експерти: Невъзможно е да се прави енергийна политика, без технологии

Българският енергиен и минен форум (БЕМФ) работи по проект за енергийна визия. Това съобщи Любомир Димитров в рамките на форума „ВЕИ и енергийна сигурност: предимства срещу рискове“.

Сред насоките, на които залагат експертите са: повишаване на ефективността на производството на енергията на съществуващите енергийни мощности; оптимизиране на потреблението и намаляване на енергийните загуби; оптимизиране на енергийно преносната и дистрибуторска система; дииверсификация на енергийните източници за намаляване на зависимостта от определени енергоносители с въвеждане на нови енергийни технологии с осигуряване на устойчивост на енергийните системи с цел нормално индустриално и битово потребление; минимизиране негативното въздействие на енергопроизводството  и потреблението върху природата. От БЕМФ залагат за осъществяване на тези насоки в унисон с развитието на технологиите.

За зависимост на технологии и политика

По думите на Димитров „Тези насоки могат да се допълнят,  но положителното им решение може да се постигне само с развитието на технологиите. Много рядко се признава една много силна зависимост и тя е – зависимост между технологиите и политиката.  Технологията може да реши нещо, което с политически разговори изглежда нерешимо. Както ЕС, така и много държави полагат много усилия за стимулиране развитието на технологиите чрез използване на обществения финансов ресурс от една страна и с нормативни регулации от друга. В условията на пазарната икономика ролята на частната инициатива в развитието на технологиите се оказва от решаващо значение. Важно е синергията на бизнеса с научните организации“, посочи Димитров като наблегна на необходимостта от сериозен анализ и прагматичен подход.

Той даде пример за технологията за производството на синтезен газ, от който може да се добиват  водород, химически продукти и други, включително фосилни горива, биомаса, биогаз, .

„В момента обсъждаме горещия въпрос за въглищната енергетика, а някак се заобикаля възможността за обсъждане на технологиите. Има технологии, които могат да подпомогнат използването на родните енергоносители“. Димитров се спря и на пример с Китай, където по думите му има  над 175 газификатора на въглища, от които 95 % произвеждат химикали – етанол, метанол, карбамид и мн. др., които иначе се произвеждат от петрол, а те си ги произвеждат от собствените въглища. „Само 6 от тези газификатора произвеждат електрическа енергия. Причината е чисто икономическа. При производството на електрическа енергия печалбата, която остава за предприятието, за ТЕЦ-а е 4 пъти по-малка от тази, която остава при производството на метанол. Когато обаче една национална икономика има нужда от стабилност и електропроизводство , тя може да направи баланс и от съответните фосилни горива да се произвежда толкова електроенергия, колкото е необходимо за баланс на системата , а от останалото количество фосилни горива да се произвеждат химикали , които са полезни в търсенето на международния пазар, както и от българските предприятия, което е абсолютна възможност за увеличаване на производството на въглища.

На някои това може да им звучи фантастично, но има достатъчно информация за газификация, за производство на синтезен газ. На няколко срещи с министерство на енергетиката е повдиган въпроса. Въпросът е защо министерство на енергетиката не определи експертни екипи, които да разгледат международния опит, има и български такъв“, постави въпрос експертът.

Електромобилността ще е драйверът на индивидуалните енергийни системи

От Камарата на енергийните общности от своя страна смятат, че бъдещето е на индивидуалните енергийни системи. В основата на развитието им ще бъде електрическата мобилност, коментира от своя страна председателят на Камарата на енергийните общности Стефан Абаджиев.

„България има прекрасен зелен капацитет. България е слънчева страна. България има прекрасен капацитет за геотермална енергия, която ние не използваме. Освен това няма да се спирам на факта, че смарт енергетиката, малката енергетика всъщност има четири стълба за развитие. Това са известни неща  - това е зелената енергия, това са енергийните общности, системите за енергийна ефективност“, заяви експертът. Той обърна внимание, че не става въпрос само за производството на зелена енергия, но за ефективното й използване.

Именно електромобилността по думите на Стефан Абаджиев ще е драйверът за развитие на индивидуалните енергийни системи.

„И четирите сектора така или иначе съществуват у нас. Правят се системи в четирите области. В България вече се произвеждат много елементи  и все пак този сектор е  в спящо състояние. Въпросът е, че през 2023 година ние още нямаме бизнес сектор на индивидуалните енергийни системи. Има отделни ентусиасти, които са взели европейски пари преди всичко и са инвестирали в отделни предприятия, които са имали възможност“, посочи той.

Експертът не подмина и сектора на геотермалната енергетика. Според него, страната ни, в която има значителен брой геотермални извори няма формирани геотоплинни енергийни общности. „Правя разлика между геотермални и геотоплинни. Когато стане въпрос за термопомпи и за това, че в Западна Европа особено в швейцарско-австрийския свят те се прилагат активно, ние трябва да се засрамим, защото имаме възможността и сме достатъчно енергийно ограничена държава, за да направим всичко възможно да използваме геотоплинната енергия, за да си отопляваме домовете. Но в момента ние нямаме сектор на геотоплинните мощности“, каза Абаджиев, като обърна внимание че секторът, касаещ енергоинтензивността е „в зачатъчно състояние“. „В същото време балансирането на енергийната система, особено на енергийната система от смарт електромобилите е бъдещето“, каза той.

По думите на Абаджиев, през 2023 г. предстои да се отговори на четири важни въпроса и първият е, че „след като няма сектор на смарт енергетиката, сектор на индивидуалните енергийни системи, кой ще е главният пазарен драйвер за този сектор?“

„Втори въпрос – този сектор, как трябва да се организира? Тоест, разчитаме на ЕРП-та да го организират, разчитаме на ЕСО или чакаме ЕС? Кой чакаме за този сектор? Като говорим за сектор на индивидуалните енергийни системи, той с какво се различава от просто топлинни системи, просто екологични системи и просто системи за кръговрат на енергията и каква разликата между този сектор и тези системи. И всъщност има ли технология, която липсва и, която не позволява секторът да се стартира. Коя е ключовата технология, която обединява всички, с които ние вече разполагаме в България ?“, заяви той.  В отговора на въпроса кой е главният драйвер на сектора на индивидуалните енергийни системи, експертът бе категоричен, че това ще бъде електрическата мобилност.

„Може би ще ви учуди, но това електромобилността“, категоричен бе той.

В защита на тезата си, Абаджиев заяви, че „когато бройката на електрическите превозни средства стане критична и хората в Западна Европа започнат масово да преминават към електромобили, когато се окаже, че нашите камиони на дизел плащат допълнителна екотакса на западните държави в ЕС, то тогава ще се наложи ние да въвеждаме електромобилност“. В същото време той  обясни, че „енергията, която влиза в енергийния транспорт през горивата не може да мине през последната миля на разпределителните мрежи“.

„Електроразпределителните мрежи трябва толкова да вложат, толкова да разкопават през годините, че това просто е икономически нереален сценарий“, посочи той, като беше категоричен, че няма как да може да се вземе ток от мрежата.  „Тоест ток има, но не можем да го докараме до крайния клиент по домовете, а искаме да имаме електромобили. Тогава решението са индивидуалните енергийни системи. Всъщност, слънчевата енергия е абсолютно достатъчна, за да захранва станции за електромобили в отделен квартал. Но трябва да се изградят фотоволтаици по покривите. Трябва се свържат с директни електропроводи с локални станции за зареждане. Това вече е икономическа необходимост. Тя вече възниква“, заяви експертът.

Той уточни, че вече се работи активно по доста проекти, които обединяват енергия от слънцето със зарядни станции.

„Пак казвам най-шокиращото е, че драйверът на зелената енергия е иновативният подход към електрическата мобилност. Защото, ако видите цените за зареждане в момента на търговските станции, те са от порядъка на 1 лев или 90 стотинки. Ако имате много, много дългосрочен договор, цената за зареждане е 70 стотинки. За да бъде един електромобил икономически ефективен цената на зареждане трябва да е 35 стотинки. Това може да се постигне елементарно с енергиен микс, в който 40 – 45 % е енергия от слънцето – локална“, каза Абаджиев. Той секторът на индивидуалните енергийни системи  трябва да се организира през енергийни общности, за което има законови предпоставки, но просто трябва национална стратегия.

Експертът обясни също, че  дадена иновативна енергийна система трябва да базира  на умни мрежи, които позволяват 100 % използване на енергията. Това именно може да се осъществи в рамката на енергийни общности – при излишък и неизползване енергията не е необходимо например да се съхранява, а  „да бъде продадена в същия квартал за зареждане, или на обект на квартала“.  

Абаджиев беше също така категоричен, че ключовата технология, която прави тези енергийни системи ефективни (индивидуалните енергийни системи) е тази  на умните мрежи. „Те позволяват целият поток на енергията се контролира, така че няма никакви загуби на енергия. Енергията се трансформира от един вид до друг, така че 100 % се усвоява“, заяви той.

„Ако аз бях министър, щях да приема енергийна стратегия и да приложа енергийна стратегия, която прилага някои много прости неща, в които няма лозунги. Например до 2040 година да сме построили по 5 киловата фотоволтаик на всеки покрив, което е абсолютно постижима, да има поне 350 хил. електромобила, което  поне 15 % и означава да се изградят съответните локални мощности за тяхното зареждане. Всички станции за зареждане да са двупосочни, така че електрическите автомобили да се използват като балансьор и сторидж в индивидуалните системи, и накрая да имаме законодателство до 2040 година, което да допуска изграждането само на 100 % ефективни  енергийни системи, тоест без загуби“, заяви той.

Защо не поточни батерии ?

Експертът Димитър Куюмджиев от своя страна се спря на развитието на системите за съхранение на енергия, базирайки се на разработка на австралийския национален оператор.

„Преди да се разрасне слънчевата енергия те са разполагали с 30 въглищни електроцентрали. 18 от тях вече са спрени и остава въпросът как с разрастването на слънчевите централи да се балансира енергийната система и как да се поддържа честотата и напреженията в системата постоянно. Целия свят се стреми за производство и ползване на зелена енергия, но трябва да се мисли и за енергийната сигурност. Въпросът е как да се запази динамичната и статичната устойчивост на системата“, посочи той, напомняйки силната променливост на слънчевата е вятърната енергия.

От гледна точка на разрастването на ВЕИ, Куюмджиев коментира и развитието на пазара на съоръженията за съхранение. Базирайки се на проучвания, той посочи, че глобалният пазар за съхранение на енергия се оценява ва три трилиона долара до 2040 г.  В същото време експертът направи разлика между литиево-йонните батерии и именно, позовавайки се на цитираната от него разработка постави въпрос за  балансиране на енергийната система с поточни батерии. „Те са значително разпространени в Северна Америка, Азиатско-тихоокеанския регион.  Европа е изостанала“, коментира той. По думите му, те имат много голямо бъдеще и „се предполага, че пазарният им дял ще достигне 850 млн. долара през 2028 година“ , каза експертът, като се спря и на технологичните им особености и предимства

В рамките на дискусията експертите поставиха въпроси за необходимостта от свързване на икономиката на страната ни с енергетиката, така че да бъде ясно кои ще са секторите на развитие, на които да се стъпи.