Очертаването на пътищата за интеграцията на ВЕИ ще помогне за изчистване на казусите с ЕРП-та и интегрирането на малките енергийни общности

Енергийното законодателство остава недостатъчно променено и адаптирано, както от гледна точка на електроразпределителните дружества, така и от гледна точка на енергийните общности. Освен че липсва енергийна стратегия, то не е съобразено нито с визията за развитие на икономиката, нито с технологиите. Това коментираха представители на енергийния сектор в България в рамките на конференцията „ВЕИ и енергийна сигурност: предимства срещу рискове“, организирана от Българския енергиен и минен форум (БЕМФ). Според тях вероятността за изменения през следващите месеци е голяма, още повече, че предстои и транспониране на директивата за енергийна ефективност. Както стана ясно в рамките на обсъждането, трябва да се направи разлика между „голямата“ и „малката“ енергетика насочена към потреблението за собствени нужди. Това ще изисква и интелигентно управление на мрежите.

Надеждата на ЕРП-та е нормативната база да изчисти голяма част от проблемите с присъединяването на ВЕИ

След промените в енергийното законодателство, особено след публикуване на Закона за енергията от възобновяеми енергийни източници (ЗЕВИ), електроразпределителните дружество (ЕРП) са в очакване на новата нормативна база. В тази връзка управителят на „Електрохолд“ Карел Крал коментира, че за ефективното интегриране на източниците на зелена енергия са необходими сериозни промени.

„Основните промени от наша гледна точка са свързани със сроковете за издаване на становища. Не, че не искаме да се развиват ВЕИ, просто капацитетът на мрежата е такъв“, обясни той и даде пример с увеличението на заявленията за присъединяване, които са нараснали пет пъти. „Това, което ние предлагахме заедно с ЕСО е да се въведе различен процес за тези заявления, така че да ги групираме“, каза той. По думите му процесът на групиране дава възможност за разглеждане на общ брой заявления за даден регион, които съответно осигуряват и визия за развитие на мрежата, а съответно и на инвестициите.

„Това, което ние искахме, е да се групират тези заявления, за да може да се каже докога може да се издаде заявление за даден регион и те да се разглеждат заедно, и заедно да се издават технически предписания, какво трябва са направи, за да се види стойността на инвестицията и тя след това да се раздели. В момента, ние, като оператор на мрежата, по задължение трябва всяко едно заявление да разглеждаме индивидуално“, посочи той, давайки пример за променливите намерения на инвеститорите.

Карел Крал коментира и завишението на санкциите за операторите за неприсъединяване на възобновяеми обекти, като бе категоричен, „каквито и санкции да се издават – те не помагат за нищо“.

Управителят на „Електрохолд“ наблегна и на затрудненията, които се очертават с осигуряването на информация за инвеститорите. „Много от мрежовите оператори трябва да дават информация на инвеститорите. Хубаво е да информираме инвеститорите, но трябва да има реални срокове, които да са възможни. Няма как до 6 месеца да се въведе една географска информационна система, която да обхваща цял регион, така че да е на разположение по всяко време“, обясни той.

Според Карел Крал в предстоящите наредби, визиращи прилагането на измененията в законодателството, трябва да се изясни присъединяване на ВЕИ обекти, както към мрежа ниско напрежение, така и към мрежа средно напрежение. „При мрежа ниско напрежение например говорим за необходимостта от спазване на техническите стандарти“, обоснова се той. Проблемът е сериозен особено от гледна точка на управлението на мрежата ниско напрежение, касаеща основно битовите потребители.

По думите му, именно електроразпределителните дружества трябва да имат правото на управление на изградените по покривите фотоволтаични инсталации с цел балансиране.

„Правилният подход за общата рамка е да подкрепим развитието на ВЕИ за собственото потребление“, каза той, уточнявайки, че е „по-добре да имаме регулация, която да позволява връщане на произведеното количество електроенергия в мрежата, но това трябва да е съпроводено и с телеуправление“. Целта е да не се присъединяват излишни мощности, които да изискват значителни инвестиции за развитие на мрежата. Не на последно място Карел Крал постави и въпроса с тарифите, касаещи свързаният съответен обект. Управителят на „Електрохолд“ беше категоричен в намерението на компанията за дигитализиране на електроразпределителните мрежи, без което управляването на ВЕИ мощностите ще бъде невъзможно.

Представителят на министерство на енергетиката Николай Налбантов от своя страна обясни, че голяма част от настоящите промени в закона за възобновяемите източници не са инициирани от министерството. Според него, целта на предложените от тях изменения са били насочени само към транспониране на европейската директива и засилване на Плана за възстановяване и устойчивост. „Ние например, бяхме за отпадане на предварителния договор (за изграждане на ВЕИ), но не бе прието“, коментира той. Той уточни, че част от подзаконовата нормативна база вече е подготвена от екипите на енергийното министерство и предстои в скоро време да бъде публикувана.  Както стана ясно по време на разискванията, предстои да се види и какви ще са наредбите на регулатора. Освен това в близко бъдеще предстои и въвеждане в законодателството на измененията в директивата за енергийна ефективност, което от своя страна ще изисква нови законови изменения. Надеждата е, че тогава ще се намери решение на проблемите, които са останали нерешени.

Стратегия за интегриране на малките енергийни системи е на първо място

Формални промени. Така от своя страна определи промените в ЗЕВИ председателят на Камарата на енергийните общности Стефан Абаджиев. По думите му, най-важна е промяната в начина на мислене.

„Последните промени в закона са формални  От гледна точка на бъдещето на зелената енергия трябва да кажа, че има нужда от тотална промяна на начина на мислене. Действително операторите работят в определени рамки, с определени финансови средства, които се определят от цялостната рамка на финансовите потоци в енергетиката.  Да се каже, че ЕРП-та не вършат нещо или че го вършат по определен начин е неправилно, защото тази рамка и тези параметри са спуснати от КЕВР и те не могат да направят повече“, каза той.

По думите му трябва да се направи разлика между „голямата“ и „малката“ енергетика.

„Всъщност проблемът не е в ЕРП-та и ЕСО. Ние трябва да разберем простия факт, че има две страни на енергетиката – голяма лицензионна енергетика, която е енергетиката на големите централи, на големите паркове, които чрез разпределителната и преносната мрежа се вливат в енергийната система. Има и т.нар. смарт енергетика, която е енергетиката на собствено потребление. Карел Крал го каза – в закона имате в момента едно ограничение – до два пъти инсталираната мощност за строителството на фотоволтаична централа на покрив и то е абсолютно нелогично и необосновано. Защо два пъти, а не три пъти или 0,7 пъти?“, постави той въпрос. В тази връзка даде пример с 55-то училище в столицата,  на чийто покрив може да се построи централа от 550 а киловата , обаче присъединената мощност е 30 киловата.

„Защо училището да не може да построи 550 киловата, а после мощността, която му е излишна, да не бъде продавана от същото това училище на собственици на електромобили, или на съседни обекти?“, постави той въпрос. От тази гледна точка той разви тезата за необходимостта от въвеждане на идеята за „развитие на смарт енергийния сектор“.  „Това е енергетиката на малките, на просюмърите, на енергията, която не се връща в мрежата, енергията, която не се натоварва в мрежите и която не изисква от операторите на разпределителните мрежи и ЕСО да правят това, което не могат“, каза той. При едно условие – ако се въведе интелигентен начин на управление.

Както се изрази Абаджиев, „малката енергетика, смарт енергетиката, електромобилността е икономически ефективна, стига да й се позволи да диша. Защото в момента има проблеми с дишането“. Той беше категоричен, че именно „това са промените, които трябва да се случат“.  

„Трябва да се въведат изключително облекчени режими при условие, че има интелигентни системи, които да ограничават и да интегрират, така че да няма ограничаване и връщане в последната миля в клоновете ниско напрежение. Тогава хората ще могат да инвестират, и да продават тази енергия“, коментира той.  Според  Абаджиев, ако това се отрази в енергийната стратегия и се облекчат условията за смарт зелената енергетика, „ние ще имаме огромен ръст на зелената енергия в България, без да претоварваме мрежата и, без да имаме сегашните проблеми с нулевите цени на обяд и нулевите цени през нощта“.

Бившият заместник-министър на енергетиката Еленко Божков от своя страна коментира, че трансформирането на енергетиката, включително и малката ще изисква много средства. Той призова за създаване на стратегически съвет за развитие на енергетиката от експерти с опит в сектора. Като цяло очерта също така необходимостта от ясна стратегия, както и необходимостта от  програма на дейности за привличане на инвестиции, например за термопомпени инсталации. В списъка с препоръките Божков включи необходимостта  от отпадане на монопола на енергийната борса, от формиране на режими по предоставяне на терени, въвеждане на беземисионни проекти и др.