Закъсняваме и с подготовката на Интегрирания план в областта на енергетиката и климата

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата е ключов документ, който, заедно с толкова липсващата ни енергийна стратегия, би следвало да дава ориентация и сигурност както на инвеститори, така и на всички работещи в сферата. Но той се забавя изключително много, защото или търсим по-дълъг живот на въглищата, или все още не сме наясно с алтернативите, които да заместят част от тези мощности. Липсата на ясни послания с десетилетия ни доведоха до много митове, които нямат реално покритие, и повсеместно неразбиране на ползите от Зеления преход.

Проблемът е политически, ние по-дълъг живот на въглищата

няма как да осигурим по чисто пазарни причини

и това вече се чува ясно от все повече представители на професионалната общност и на изпълнителната власт. Това коментира за 3eNews изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ Драгомир Цанев. Въпросът е как това да се поднесе по начин, който да е приемлив с оглед нагласите на обществото. Тук е ролята на изработването на консенсусна стратегическа визия, къде България вижда най-добри възможности за развитие в енергийната сфера. Тази консенсусна визия за съжаление все още липсва, не може да бъде договорена от страна от политическите сили, които може би не получават достатъчно информация на експертно равнище, смята той.

Ако нямаме стратегическа визия, много трудно можем да посочим приоритетите,

които да защитят тази стратегическа визия.

Тук отново идва ключовото място на енергийното моделиране. Когато имаме ясно енергийно моделиране с ясни предпоставки, базирани на пазарни анализи, тогава може да дефинираме стратегическа визия, може да я защитим с приоритети и конкретни мерки. Но ако се опитваме да бавим процеса, защото никой отгоре не ни е казал, ще развиваме ВЕИ, ще развиваме водород, ще пазим въглищните централи до края на света, тогава няма как на експертно ниво да се случат нещата, подчерта Цанев.

На фона на протестите на миньори и енергетици виждаме колко сериозно сме се провалили в построяването на устойчиви енергийни политики и в защитаването им.

Интегрираният план в областта на енергетиката и климата, който бизнесът и обществото очакват, все още не е готов. Не само това, не са започнали и обществените консултации по първите етапи на планирането.

Закъсняваме ужасно и силно се притеснявам, че ще попаднем със сходна ситуация каквато видяхме с териториалните планове, смята Цанев.

Знаете, че първият вариант на Националния интегриран план в областта на енергетиката и климата трябваше да бъде предаден в ЕК в края на юни тази година. Още дори на първи етап няма обществени консултации. Указанията на ЕК са много ясни, а именно, че трябва да има публични консултации на всеки етап, а не само когато планът е завършен и готов. Не говорим планът да се отвори за обществени консултации в рамките на един месец, каквато е стандартната практика. Не, това трябва да се случи още на ниво моделиране и поставяне на приоритети. Работата по тези планове трябва да бъде достъпна за заинтересованите страни, посочи Цанев. Като организация, която се занимава с консултации на политики, се опитваме да предлагаме всякакви възможни събития за представяне на напредъка. Все още не виждаме готовност от страна на институциите да се включат в подобен вид дебат, но ще продължаваме и на 27 ноември, заедно с Асоциацията на българските енергийни агенции и проект NECPlatform, ще предложим нова възможност да бъде представен напредъка по тези планове. Цялата професионална общност е готова да се включи, защото този документ е важен за насочване на инвестиционните решения и развитието на енергетиката, посочи специалистът.

С Цанев коментираме и възможностите енергийната ефективност да бъде алтернативен сектор, в който да се преквалифицират миньори и енергетици.

Ако имаме яснота какви ще са приоритетите на енергийната политика, работниците в минния и въглищен сектор могат да вземат по-информирани решения и да се възползват от добрите възможности за придобиване на допълнителна квалификация. Те могат да бъдат сигурни, че такива възможности ще има.

Секторите на енергийната ефективност и ВЕИ дават сериозна перспектива за работниците в минния бранш

Двата сектора, за които обикновено говорим - енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници - действително имат сериозна перспектива. В сектора на строителството оценяваме липсата на работници на между 50 000 и 60 000 квалифицирани специалисти, повечето от тях са със средна квалификация, но в абсолютно всички квалификационни равнища има недостиг, сподели Цанев, позовавайки се на проекта BUILD UP Skills. В сектора на възобновяемата енергия дори не могат да се направят точни оценки с оглед на бума на търсене на квалифицирани кадри в последните две години, но се търсят между 15 000-20 000 нови работници. Обратната връзка от обучителни фирми е, че търсенето в пъти надхвърля капацитета им да предоставят обучителна услуга, което естествено е провокирано от търсенето на пазара. И двете области са изключително привлекателни, свързани са със съвременни технологии като дигитализация и отговарят на съвременния начин на живот и правене на бизнес, и със сигурност няма да има излишък на работна ръка в тези области, разказа още Цанев.

С Драгомир Цанев разговаряме също дали е подценена важността на енергийната ефективност за намаляване на енергийното потребление и осигуряване на по-добър енергиен баланс на страната.

Енергийната ефективност исторически е подценена в плановете в областта на енергетиката в България, но така е не само в България, посочи Цанев. Все още не успяваме да преодолеем тази традиция, в която остойностяваме нуждата от производство на енергия с очакванията за развитие на икономиката като цяло и тезите за постоянно увеличаване на потреблението от страна на населението. Имаме и отдавна наложената мантра за България като енергиен център на Балканите и износител на енергия. Това, разбира се, логично води до силна позиция на постановките за запазване и увеличаване на съществуващите базови мощности. Само че тази позиция не е даденост и трябва да се защитава, защото ви уверявам, че в момента, в който нашата енергия стане по-скъпа от произвежданата в съседните държави, автоматично ще се превърнем във вносител. Надяваме да видим промяна. До момента обаче, първата стъпка от планирането, което е енергийното моделиране, все още не е публично представена от отговорните институции, а това са Министерство на енергетиката, и отскоро, Министерството на околната среда и водите.

В последното събитие обаче, което организирахме на 5-и октомври съвместно с БСК, имахме представяне от Центъра за изследване на демокрацията, което показа един нов подход, който взема предвид ролята на енергийната ефективност и всъщност дава лицето на енергийното моделиране такова, каквото би трябвало да бъде. Става дума за секторни оценки и прогнози за потреблението, които вземат предвид спестяванията чрез прилагане на мерки за енергийна ефективност и на тази база остойностяват необходимостта от мощности за производство на енергия, съобщи Драгомир Цанев. Има надежда, ако този подход бъде възприет от отговорните институции, енергийната ефективност в някаква степен да влезе не само като декларативно намерение, но и реален компонент в енергийното планиране.

Къде стои енергийната ефективност в енергийното моделиране за България?

В моделирането, което беше представено от Центъра за изследване на демокрацията енергийната ефективност има ключово значение. Във всички сектори, ако спестяванията от енергийна ефективност се доближат до европейските цели, вече оказват изключително сериозно влияние върху енергийния баланс и защитават възможността за елиминиране на дадени мощности, каза Цанев. Това естествено засяга един или друг търговски интерес, което е нормално. Ако България обаче следва избора, който е направила, би следвало това да е нормалното развитие на енергийната система, смята изпълнителният директор на Центъра за енергийна ефективност „ЕнЕфект“.

На въпроса ни дали въпреки очакванията за увеличена потребност от енергия за икономическо развитие и повишен стандарт на живот, реално ще можем през енергийна ефективност да спестим, Цанев отговори:

„Дори ако икономиката осъществи значителен ръст, то спестяванията от проекти за енергийна ефективност би следвало да са достатъчно големи, за да не се налага въвеждането на нови мощности. Замяна да, но увеличаването на произведеното количество енергия, освен ако не е толкова достъпна, че да се реализира на международните пазари, за българската икономика не би следвало това да е аргумент. Българската икономика продължава да е най-енергоемката. Нашето производство продължава да се нуждае от пъти повече енергия отколкото средно страните в ЕС, същото важи за жилищния и за транспортния сектор. Ако погледнем сградния сектор например, модернизацията на сградния фонд ще дойде именно с мерките за енергийна ефективност, което ще провокира увеличаване на икономическия продукт и едновременно с това намаляване на енергийното потребление. Много от инвестиционните мерки в производството също са свързани с подобряване на енергийната ефективност. Когато тази линия се следва, може да се очаква, че с по-малко или същото количество енергия ще произведем повече продукт, каквато е същността на дефиницията за енергийна ефективност, подчерта Цанев в заключение.