В период на затишие пред буря цените на европейските електроенергийни борси вървят надолу

Борсовите цени на европейските електроенергийни борси през 40-та седмица в страните от Европейския съюз намаляват съществено. По-ниска е и средната месечна цена, намалява и средната годишна цена. На този фон производството на електроенергия продължава да се свива. Завръщането на вятъра и добрия дял на ядрените мощности сваля участието на фосилните горива и в частност на въглищата, но не и на природния газ. 

Производство на електроенергия

Производството на електроенергия (нетно) в страните от Европа възлиза на 42 164.00 GWh през 40-та седмица на 2023 г. според постъпилите данни и преди окончателните към момента на отразяване. За сравнение, през 39-та седмица то е достигало до обем от 46 257.09 GWh според коригираните данни.

Що се отнася до седмичното производство на електроенергия в страните от Европейския съюз (ЕС) отново според постъпилите и преди окончателните данни през 40-та седмица  то е в обем от 38 229.36 GWh (40 881.63 GWh за 39-та седмица) във ранните вечерни часове на 8 октомври 2023 г. според данните на energy charts, базирани на ENTSO-E към момента на подготовка на публикацията.

За сравнение, година по-рано, или през 40-та седмица на 2022 г. производството на електроенергия в страните от ЕС е възлизало на 43 202.99 GWh, а през 2021 г. – 46 360.47 GWh.

От това общо производство през 40-та седмица от настоящата 2023 г. на фосилните горива се пада дял от 29.26 % или 11 187.65 GWh срещу 13 113.46 GWh (32.08 %) седмица по-рано. От тях на кафявите въглища – 2338.81 GWh или 6.12 %, а на каменните – 1733.45 GWh – 4.53 %. Природният газ държи дял от 16.26 % или 6214.21 GWh ( 6365.53 GWh или 15.57 % за 39-та седмица). Участието на ядрената енергия е изчислено на 10 175.59 GWh или 26.62 % (10 637.19 GWh или 26.02 % седмица по-рано).

Делът на възобновяемите енергийни източници през 40-та седмица е в обем от 16 866.12 GWh или 44.12 % (17 130.98 GWh или 41.90 % през 39-та седмица). Вятърните централи на сушата са произвели обем от 6500.87 GWh (17.00 %), а офшорните – 1176. GWh (3.08 %).

Произведената от слънчеви електроцентрали енергия е от порядъка на 3955.10 GWh (10.35 %) срещу 4879.76 GWh (11.94 % седмица по-рано), Редно е да се отчете и участието на водноелектрическите и помпените мощности – 4.07 % и 5.43 %, както и на биомасата – 3.19 %.

Що се отнася до износа и вноса на електроенергия, през 40-та седмица, то данните са изключително интересни. Франция остава на лидерското място с обем от 901.5 GWh, следвана от Швейцария със 150.4 GWh и Чехия – 146 GWh. Що се отнася до България, експортът към публикуването е изчислен на 112.3 GWh. След нея се нарежда Полша със 70.1 GWh и Германия с 59.2 GWh.

Като цяло към подготовката на данните, необходимостта от внос в ЕС се изчислява на 346.8 GWh. Необходимостта от внос за Германия, наблюдавана по-рано отпада, нещо повече – осъществен е експорт, но Италия недостигът осъществен от внос се оценява на 1067.2 GWh.

По най-нисък интензитет на СО2, Франция остава лидер.

По отношение на дела на възобновяемите енергийни източници в електрическия товар през 40-та седмица първенството се пада на Германия с 68.0 %, следвана от Швейцария с 59.7 на сто, Испания – 41.9 % както и Гърция – 35.2 %. При всички останали страни този дял остава в пъти по-нисък. Така например в България е едва 16.9 %.

Средна борсова цена на електроенергията за  40-та седмица

Средната борсова цена на електроенергията за 40-та  седмица за IBEX (БНЕБ) и OPCOM се изчислява на 93.74 евро/MWh (за 39-та седмица – 100.93 евро/MWh).

Стойността остава под тази в Гърция – 98.65 евро/MWh (седмица по-рано – 104.01 евро за MWh).

На някои от останалите европейски електроенергийни борси средната борсова цена за 40-та седмица е, както следва: в Германия – 71.46 евро/MWh ( за 39-та седмица 106.06 евро/MWh ), а за Франция – 77.10 евро/MWh (предишна - 92.52 евро/MWh).

В Унгария, стойността за 40-та седмица  намалява до 95.54 евро/MWh (предишната седмица – 104.22 евро/MWh).

Средната борсова цена на електроенергията за 40-та седмица в страните от Иберийския полуостров (Португалия и Испания) също върви в посока към понижение – до 105.60 и 105.40 евро/MWh  (преди седмица -  113.73 и 112.95 евро/MWh).

 В Италия средната борсова цена обаче нараства – между 121.89 и 124.92 евро/MWh (за 39-та седмица - 116.86 и 115.26 евро/MWh за различните региони).

Най- общо, през 40-та седмица средната борсова цена на европейските елeктроенергийни борси се очертава така – на западните пазари в диапазона 72 - 81  евро/MWh, в центъра 84 – 96 евро/MWh, а в страните от Балканския регион – 93 - 98 евро/MWh.

Средна месечна и средна годишна цена към 8 октомври 2023 г.

Средната месечна цена на повечето от европейските електроенергийни борси в сегмента „ден напред“ към 8 октомври се променя разнопосочно. Стойността на западните и централни борси намалява, докато на източноевропейските, включително на италианската GME. Що се отнася до страните от Пиренейския полуостров, и там се наблюдава слаба разнопосочност. Основната причина е заради потреблението, отчетените доста по-високи от обичайните температури, особено в западните страни и търсенето от икономиката и населението. На този фон понижението при  средната годишна цена продължава, но остава слабо.

Средната месечна стойност на IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM  в сегмента „ден напред“ към 8 октомври 2023 г. е 93.71 евро/ MWh. За сравнение, към 2 октомври, или седмица по-рано стойността бе доста по-ниска -  89.26 евро/MWh.

На гръцката HENEX средната месечна цена също се връща към по-високото ниво от 98.19 евро за MWh от отчетените преди седмица 90.68 евро/MWh.

На западните електроенергийни борси цените в посочения сегмент, както вече бе посочено вървят към спад. Във Франция  средната месечна стойност към 8 октомври се понижава до 81.54 евро/MWh (седмица по-рано - 89.48 евро/MWh). 

На съседната електроенергийна борса в Германия посочената стойност в „ден напред“ спада съществено – до 78.83 евро/MWh. За сравнение, регистрираната преди седмица цена бе на ниво от 96.1 евро/MWh.

По-ниска е и стойността на борсата в Австрия - към 8 октомври тя съставлява 91.19 евро/MWh срещу 95.73 евро/MWh, отчетени седмица по-рано. В съседна Унгария средната месечна цена в сегмента „ден напред“ към посочената дата от месец октомври е 95.23 евро/MWh (преди седмица – 95.9 евро/MWh).

За пореден отчетен период цената на електроенергийната борса в Полша намалява -  от 103.32 евро/MWh на 2 октомври до 84.1 евро/MWh към осмо число от месеца.

Към ръст се връща средната месечна цена на италианската GME като към 8 октомври тя достига 118.75 евро/MWh, а само седмица по-рано бе на ниво от 106.88 евро/MWh.

По-високи остават цените в сегмента „ден напред“ на Иберийския пазар. Постигнатата средна месечна цена на електроенергията на борсата в Португалия към 8 октомври се променя незначително в посока към понижение – до 106.35 евро/MWh от отчетените преди седмица 106.6 евро/MWh.  Точно противоположно е движението в Испания – слоба увеличение до 105.95 евро/MWh от регистрираните седмица по-рано 105.43 евро/MWh.

В страните отвъд континенталната част цените на електроенергийните борси в сегмента „ден напред“  намаляват значително. Така за Великобритания средната месечна цена към 8 октомври е 84.72 евро/MWh срещу 100.26 евро/MWh преди седмица.

Спад е отчетен и на Ирландските борси. Стойността намалява от 112.92 евро/MWh в началото на месеца до 103.38 евро/MWh към 8-мо число.  

При средната годишна цена в сегмента „ден напред“, независимо от тези изменения съществено отражение все още не е е видимо.

Така средната годишна цена в сегмента „ден напред“ на двете електроенергийните борси от региона - българската IBEX (БНЕБ) и румънската OPCOM остава в близост до 106 евро/MWh. В частност – на IBEX – 105.75 евро/MWh и 105.84 евро/MWh на OPCOM (седмица по-рано или към 1 октомври – 106.02 и 106.12 евро/MWh съответно).

Изменението на гръцката HENEX също не е значително. Стойността спада до  122.63 евро/MWh от отчетената преди седмица - 123.2 евро/MWh.

Изчисленията сочат, че на унгарската HUPX средното годишно ниво към 8 октомви е 110.21 евро/MWh (предишна 110.59 евро/MWh)

Слабо остава и изменението на електроенергийната борса във Франция – 101.71 евро/MWh в сравнение със 102.29 евро/MWh към началото на месеца.

В Германия спадът също не е така забележим, но пък този път е в посока надолу – до 98.87 евро/MWh, след като увеличението към първия ден на октомври доведе до цена от 99.51 евро/MWh.

Средната годишна цена на италианската GME в сегмента „ден напред“  остава в диапазова от 128 евро – по-точно 128.07 евро/MWh в сравнение със 128.22 евро/MWh преди седмица.

На електроенергийните борси на Иберийския пазар цените за пореден седмичен период вървят в посока нагоре. Така в Португалия средната годишна цена в посочения сегмент се повишава до 93.11 евро/MWh (преди седмица – 92.78 евро/MWh), а в Испания – до 91.53 евро/MWh (предишна – 91.16 евро/MWh).

На електроенергийните борси извън континента средната годишна цена в сегмента „ден напред“ намалява слабо и Великобритания към  октомври достига 112.17 евро/MWh в сравнение с регистрираните 112.73 евро/MW. В Ирландия и Северна Ирландия стойността съответно е 124.44 евро/MWh (седмица по-рано - 125.05 евро/MWh ).

Петрол, газ, СО2

Трицифрената цена на петрола се отлага. Засега. През миналата седмица цените на петрола се сринаха след като опасението за търсене отстъпи пред заплахата от спад на световната икономика и затрудненията от високите лихвени нива.

Наблюдателите на пазара определиха изминалата седмица като „най-лошата“ от месец март по отношение на нивата за суровия петрол. Цените на т.нар. „черно злато“  паднаха с 10 долара за барел спрямо края на септември, когато достигаше 94.36 долара за барел.

Цената на еталона сорт Brent, която в понеделник при затварянето на борсата бе на ниво от 90.71 долара за барел, а във вторник, 3 октомври достигна по-високото ниво от 90.92 долара за барел в края на седмицата вече съставляваше 84.58 долара за барел. Шокът от този срив не се чу в публични изявления, но със сигурност зад кулисите реакциите са били интересни за наблюдение.

Натискcт от разпродажбата на американски облигации доведе до  влошаване на икономическите перспективи за следващата 2024 г. Затихналата заплаха от рецесия отново е на дневен ред, след изнесените от EIA данни за силно понижение на търсенето на бензин не само в САЩ, но и в целия свят.

Дисбалансът между ръста на запасите до 6,5 млн. барела през миналата седмица и намаляването на тези на суров петрол с едва 2,2 млн. барела бяха разчетени като доста лош знак от участниците. Анализаторите от JP Morgan Chase заявиха „че ограничаването на търсенето, заради ръста на цените ще бъде съществено“, както в САЩ, така и в Европа, а и в развиващите се страни. В допълнение към това пазарите отчитат и лошите последствия от увеличаването на лихвите от централните банки, което се отразява значително на бизнеса, а и на спад в потреблението на всички стоки. Лошите очаквания за икономиката през изминалата седмица се стовариха с пълна сила върху петролните пазари.

На този фон част от анализаторите допускат, че скок на цените на петрола през четвъртото тримесечие все още не е изключен, поради опасенията от недостиг. Ако се засилят обаче страховете от рецесия котировките на петролните цени ще се забавят и горивата ще поевтинеят. Точно тази тенденция бе наблюдавана през изминалата седмица, след като ОПЕК+ остана на позицията си за ограничаване на добива на петрол и свиване на експорта от страна на Русия.

От събота обаче глобалната картина отново е променена и то на фона на набиращите подкрепа призиви за сваляне на тавана на цената на руския петрол. Новината за нов военен конфликт и в частност нападението на палестинската групировка „Хамас“ срещу Израел ще промени пазарите още с отварянето им в понеделник.

Що се отнася до европейските цени на газа, може да се констатира, че те остават що-годе стабилни. Като цяло цената на газа по индекса TTF остава обаче по-близо до 39 -40 евро/MWh. В понеделник при затварянето на търговията ноемврийските газови фючърси останаха на ниво от 39.33 евро/MWh, а понижението до 38.23 евро/MWh при затварянето на сесията на шести октомври говори по-скоро за внимание от страна на участниците на пазара.

Спокойствието, което дават добрите запаси от синьо гориво в европейските газохранилища и запазващото се топло време са плюсове, които задържат ценовите нива. Те обаче не бива да заблуждават. По данни на GIE газохранилищата на Европа са запълнени средно до 96.69 % или до 1099.5068 TWh, което при отложения отоплителен сезон очертава една доста по-спокойна картина за европейските потребители. Това се случва на фона на спадналото и продължаващо да спада потребление на синьо гориво. Разбира се, допускания за лоши дни съществуват, а и има достатъчно фактори на влияние, които винаги могат да окажат сътресение. Европа винаги е била зависима от доставките на природен газ. Спирането на Гронинген, задаващото се прекратяване на малкият обем от руско синьо гориво и възможността за проблеми при LNG остават на дневен ред.

Още повече проблемът със стачките на Chevron в Австралия не затихва. Въпреки арбитража, който принуди Chevron и профсъюзите да постигнат компромис, работниците на платформите Gorgon и Wheatstone гласуваха за рестартиране на стачките, обвинявайки американския производител в неизпълнение на ангажиментите си.  Анализаторите, които следят всички индикатори не са чак такива оптимисти. Напротив, от доста време тяхната препоръка е за широко отворени очи.

На този фон и емисиите се опитват да вдъхват спокойствие, задържайки се на цени в диапазона от малко над 80 евро за тон. Това демонстрира и цената по индекса ICE EUA  - 80.58 евро за тон при затварянето на борсата в понеделник, 2 октомври и 80.27 евро за тон в петък, 6 октомври. Въпросът е, че това спокойствие не изглежда добро.

Тенденции

Всички говорят за енергийния преход. Анализатори прогнозират рекорден ръст на възобновяеми енергийни източници. Свеждането на тази информация до нивото на обикновените хора често се представя като визия за отопление и осветление без зависимост от държава. Все по-малко наблюдатели съобразяват сценариите си изводите на експертите от Световната търговска организация и Международния валутен фонд. Разрушаването на трудно изградената глобална търговска верига е факт, веригите на доставки са под заплаха, но все още в началото и процесът може да бъде стопиран. Тревожния изводи от последния доклад на Международния валутен фонд за задълбочаващата се фрагментация на пазарите все още не присъства в сценариите. Затова опасенията на фонда, че фрагментацията ще намали инвестициите във възобновяеми източници и електромобили с 30%  до 2030 г. заслужават внимание.  В опитът за спиране на непопулярни крайни решения, задълбочаващи разделението вече се включват и редица експерти. Засега тези усилия са като глас в пустиня, а на енергийния пазар зрее ситуация на затишие пред буря.

На този фон европейските електроенергийни пазари все по-често ще изпадат в зависимост от политическите решения за енергийния преход.