Предстои вълна от малки проекти за ВЕИ през следващите години, според изпълнителния директор на АУЕР

Комбинацията между енергийната ефективност и комплексното използване на енергията от ВЕИ ще даде много от решенията за енергийния преход. В тази връзка е изключително важно да се изясни и колко ефективни са алтернативните източници на енергия. Това коментираха експерти рамките на проведения форум „Инвестиции в устойчива енергия“, организирана от БСК, Център за енергийна ефективност „ЕнЕфект“ и Общинската мрежа за енергийна ефективност в България.

Промените в Закона за енергията от възобновяеми източници започнаха още в средата на тази година (ЗЕВИ). Те въведоха редица препоръки за облекчено изпълняване на обекти за производство на електроенергия от възобновяеми източници на енергия (ВИ или ВЕИ) за собствено потребление. Все още обаче е необходимо усъвършенстване на регулациите и нормативната база, стана ясно от думите на изпълнителния директор на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) Ивайло Алексиев.

За ефективността на ВЕИ инсталациите

„Това беше чудесна първа стъпка за стимулиране на използването от домакинствата и малките предприятия за използване на ВЕИ“, каза той поставяйки въпрос за ефективното им използване. В тази връзка си послужи за пример с типична товарова графика на потреблението на енергия, според която в работните дни от седмицата потреблението се повишава, а в почивните дни е равно. Базирайки се на изследване на компанията SMA (за соларна централа), Алексиев посочи, че естественото потребление на едно домакинство е от 20% до 40% годишно, в случай че няма допълнително споделяне или акумулиране на енергия.

Зависимост има и от това колко е голяма дадена инсталация и колко са членовете на дадено домакинство. „Колкото е по-малка централата, толкова по-голям е процентът на усвояване. Обаче задоволява много малка част от енергията, необходима на домакинство. За да се задоволи този недостиг трябва да се увеличи мощността на централата“, посочи Алексиев.

Изпълнителният директор на АУЕР разгледа ситуацията за ефективността на използването на ВЕИ и от гледна точка на  последните промени в Закона за енергията от възобновяеми източници. Той напомни, че се въвеждат нови фигури като потребител на собствена електрическа енергия, активен потребител, съвместно действащи потребители в една сграда. Както и понятието за общност за възобновяема енергия. Съответно и дейности като производство, потребление, продажба, съхранение, споделяне в съответна общност, достъп до пазара и принципите, на които трябва да се базира - доброволно участие и потребяване на част от произведената енергия от членовете на общността.

„Това може да са физически лица, малки и средни предприятия, общини. Основната цел не е формиране на печалба, а икономически и социални ползи. Тук стигаме до това, че енергията трябва да се споделя и при излишък да има възможност да бъде продавана. Това обаче също не е проста задача“, обясни Алексиев, като обърна внимание на изключително силната девиация на цените на електрическата енергия. „Тоест, въпросът не е само колко произвеждаш, колко  е излишъка, а и колко и кога се появява този излишък, продава ли се, споделя ли се и какво става с него.

Именно на тези въпроси трябва да се отговори в детайли, формирайки енергийните общности и активните потребители Защото в момента ако изградите една фотоволтаична централа на покрива на една многофамилна жилищна сграда, за да могат хората във всеки апартамент да ползват произведеното (електричество) означава, че това трябва да бъде направено чрез много парченца, а до всеки един апартамент да бъде прокаран по един кабел от всяко едно парченце, което си е неговото. Това естествено е изключително икономически неизгодно“, посочи Алексиев.

Виртуално измерване

В тази връзка той посочи и вариантът как да се случи това. „Вариантът е въвеждането на т.нар. виртуално измерване като една фотоволтаична система отдава енергия в най-близките обекти. Тоест в участъците на една енергийна общност като физическата инфраструктура не се променя, а се осъществява т.нар. виртуално измерване, което е просто чувствителен механизъм при определени условия“ обясни той.

По думите му, за да се случи това са необходими няколко условия: трябва да има изключително добра местна рамка или т.нар. регулация, която да определи ролята на всички участници, както и задълженията и отговорности;  изключително добро сътрудничество с оператора на електрическата мрежа, защото той е един от главните участници в един такъв процес и съответно всички в този процес трябва да са доволни и съгласни с метода за разпределение, защото това е все пак виртуално разпределение на енергията.

Според Алексиев съответно и моделите са различни. Те предполагат осъществяване на използването на производството на инсталацията в рамките на сграда или на квартал. Също така с използване на съществуваща обществена разпределителна мрежа, както и с формиране на частна разпределителна мрежа, която е само с 1 търговски електромер, а останалите се оперират от оператора на частната мрежа. „Това нещо може да бъде реализирано също и на ниво квартал с обществена или частна разпределителна мрежи. Още повече, че се появяват и възможности за затворени разпределителни мрежи в закона за енергетиката“, обясни изпълнителният директор на АУЕР. Той посочи и необходимостта от договор с доставчик на електроенергия.

Опит от Австрия и Германия

В същото време той напомни, че независимо, че  ЗЕВИ вече въвежда тези неща, за да се превърнат в практика ще е необходима и разработката на съответните нормативните документи при това с конкретика. По думите му това няма да е кой знае колко трудно, предвид съществуващите и вече работещи модели в други страни. От тази гледна точка Алексиев направи сравнение с Австрия заради приликата.

„Географски австрийците са избрали следния подход – в рамките на една сграда със съответните потребители, а по отношение на общностите – както на местни, така и на локални, които са на една линия на ниско напрежение на обекти“. Допускат се и регионални с мрежа ниско и мрежа средно напрежение като разликата е в стимулите“.

„За да се реализира това трябва виртуално производство. Всички мощности, включително и генериращите трябва да имат интелигентни електромери, които мерят на достатъчно кратък интервал от време (в случай с Австрия е за измерване от над 15 минути). Те трябва да се включат в платформа за обмен на данните. Тоест, този който ще прави виртуалното разпределение трябва да има всички данни“, посочи Алексиев. Той даде пример със съществуващата  в страната платформа за енергийни данни, която дава възможност за използване от енергийните общности, въпреки че е собственост на местните газови разпределителни дружества и е изграждана за техните цели. „Друго изискване е всички да се включат във въпросната платформа“, посочи той, като се спря и на съществуващите финансови поощрения.

Друг пример, на който се спря Алексиев е на студентска общност от Хайделберг, Германия, която започва със 7 фотоволтаични централи. „Кооперацията е направила инвестицията и живеещите имат следната опция – може да си купят електроенергия от кооперацията, която е на фиксирана цена – 25,4 евроцента и плащат месечна такса за обслужване на разпределението, но тази цена е гарантирана за следващите 20 години, независимо, какво става на пазара на електроенергия. Съответно кооперацията се превръща в една малка ютилити компания. Според Алексиев в България вече също се появяват компании, залагащи на подобно развитие.

„С бързи крачки вървим в посока на реализиране на такъв тип начинания. Технически няма никакви пречки, тъй като всички те съществуват. Има ги, на пазара са и са достъпни и в България. Въпросът е за подреждане на регулациите, особено на тези, които уреждат взаимоотношенията с електроразпределителните дружества. Оптимист съм, че през следващите години ще има една вълна и на такива проекти“, заключи изпълнителният директор на АУЕР.