Парламентът прие окончателно промените в Закона за енергетиката, депутати предупреждават за рисковете за крайните клиенти и пазара

Националната електрическа компания престава да бъде обществен доставчик от 1 юли 2024 г.

Енергетика / България
Маринела Арабаджиева
3595
article picture alt description

Националната електрическа компания ще престане да бъде обществен доставчик на електрическа енергия на регулирания пазар от 1 юли 2024 година. С това отпада задължението Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да определя квоти за производството на електроенергия, осигурявано основно от държавните централи. Електроразпределителните дружества съответно ще купуват електроенергията на свободния пазар на едро или казано иначе – от борсата (БНЕБ).  Това са най-общо част от основните промени в Закона за енергетика, приети от депутатите на второ четене. С измененията се дава ход либерализацията на пазара на електроенергия на едро. Същевременно се залага и подготовка освобождаване на пазара за битовите потребители. Преходът, според приетите текстове, трябва да започне от средата на 2024 г. (с отпадането на ролята на НЕК като обществен доставчик) и да продължи до началото на 2026 г. През този период КЕВР ще продължи да определя цената на електроенергията за битовите потребители. За да бъде компенсирана разликата между цената на тока на пазара на едро и този за бита, електроразпределителните предприятия ще бъдат компенсирани по механизъм подобен на този, който сега се прилага за бизнеса.

В измененията на Закона за енергетиката се дава и дефиниция за енергийна бедност. Така, според текстовете, „Домакинство в положение на енергийна бедност“ е домакинство, което при действащите цени на енергийните носители е с разполагаем средномесечен доход на член от домакинството за предходната година по-малък или равен на официалната линия на бедност, след като е намален с разхода му за определеното спрямо енергийните характеристики на жилището типово потребление на енергия и, което поради това няма достъп до основните енергийни услуги за адекватно отопление охлаждане, осветление и осигуряване на енергия за домакинските уреди“.

В същото време, според измененията, „Уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия“ е битов клиент, който купува електрическа енергия за битовите нужди на домакинство, на което е член и той и/или друг член на домакинството е в критична нужда от електрическо оборудване, поради възраст и/или здравословно състояние, и/или получава месечни социални помощи, и/или целева помощ за отопление съгласно Закона за социалното подпомагане“.

В измененията са дадени и определения за договор за доставка на електрическа енергия, на договор с динамична цена на електрическа енергия, договор за доставка с фиксиран срок на фиксирана цена и редица други.

Предвижда се в срок до 31 май 2024 г. Комисията за енергийно и водно регулиране и Министерството на енергетиката да проведат информационни и разяснителни кампании за битовите крайни клиенти, относно ползите от либерализацията на пазара, възможностите за избор на краен доставчик и възможностите за компенсиране на цените на битовите крайни клиенти.

Текстовете вменяват в срок до 30 юни 2024 г. крайните снабдители да сключат договор за компенсиране с Фонд „Сигурност на електроенергийната система”.

По предложение на депутата Жечо Станков беше направена и поправка, която предвижда и отделни срокове за влизане в сила на част от променените текстове в Закона за енергетиката.

В рамките на обсъждането в пленарна зала възникнаха редица въпроси, които бяха разисквани и в енергийната комисия. Против измененията в Закона за енергетиката се обявиха основно депутатите от ИТН, Възраждане и БСП.  

Павела Митова от ИТН определи законовите промени като „хартиен боклук“ , който ще бъде преработван и, който се приема, за да бъдат средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Тази тези разви и Драгомир Стойнев от БСП. Той повтори думите си, изречени и по време на енергийна комисия, че това се прави, за да се вземат „едни 750 млн. евро“. „Всички очакват, че след два месеца ще има преразглеждане“, каза той и призова за отлагане. Стойнев и Павела Митова поставиха редица въпроси към министъра на енергетиката Румен Радев, който присъства на обсъждането в пленарна зала. Тошко Йорданов от ИТН също постави този въпрос, но председателят на НС Росен Желязков обясни, че това е обсъждане на законопроект, а не парламентарен контрол.

Драгомир Стойнев се обяви срещу текстовете, предвиждащи отпадането на НЕК като обществен доставчик и постави под съмнение тезата, че така ще се създаде конкуренция. „Считам, че отпадането на обществения доставчик е грешка. Единствените клиенти на него са домакинствата. За каква конкуренция говорим?“, постави въпрос той.  В тази връзка Стойнев напомни, че при изваждането на небитовите потребители на пазара са допуснати много грешки и даде за пример училищата и детските градини.

Павела Митова от ИТН от своя страна повдигна въпроса за натрупания дефицит в НЕК и липсата на ясно регламентиране на уреждането му. „Налагането на задължения преди пълното разплащане на натрупания дефицит създава риск за дейността на дружеството на електроенергийния пазар в страната“, посочи Митова. Депутатът от ИТН постави и въпрос с отпадането на текстовете по ангажиментите на енергийния министър за издаването на разрешения за хидроенергийни обекти.

Изключително сериозни критики отправи депутата Йордан  Тодоров от „Възраждане“. Според него с измененията на Закона за енергетиката се създават два проблема, които ще доведат до скок в цените на електроенергията за битовите потребители – рекордните разходи, които електроразпределителните дружества ще трябва да правят ежедневно, както и влиянието на огромното количество електроенергия, което ще се прехвърли на свободния пазар, което също очертава картина със скок на цените.

По думите му, крайните снабдители ще трябва да плащат милиони месечно за закупената електроенергия за потребителите на пазара на едро. „Никой в Министерство на финансите не е направил изчисление, че това ще увеличи финансовите разходи на електроразпределителните дружества“, каза той и допълни, че те ще се плащат от потребителите.

Тодоров посочи и друг проблем, касаещ доставките при фалит на краен снабдител. Той припомни фалитите на търговци на електроенергия на запад  през миналата година заради енергийната криза като направи и разлика между западния и българския пазар. Както и структурата на българския пазар, която ще се промени след влизането на промените в закона за енергетиката. От тази гледна точка, той напомни, че на запад при фалита на търговците клиентите са отивали на Доставчик от последна инстанция (ДПИ). „У нас  лиценз на ДПИ се издава на крайният снабдител. При фалит обаче, какво става с клиентите?“, постави въпрос депутатът.

„Новата структура предвижда на сегмента „ден напред“ да се появят нови количества (електроенергия), които трябва да бъдат купени. Размерът на тези количества ще бъде в зависимост от сезона и температурите, от дългосрочно сключените договори на търговците“, каза той. По думите му става въпрос за обем  от  35 и 40 хил МВтч на ден.

„Това към момента съставлява от порядъка на 50%  от общата енергия, която се търгува на пазарен сегмент „ден напред“ в момента. Естествено от отсрещната страна ще се появи едно предлагане, което в момента производителите са задължени да предлагат на регулиран пазар по определените от регулатора квоти. Тези квоти за регулиран пазар отпадат от този законопроект. Тази енергия също ще излезе на този пазарен сегмент. Какъв е проблемът тук тогава ? Проблемът е в това, че крайните снабдители не се интересуват от това, на каква цена ще купят енергия. Те просто разпределят една енергия – купуват я от пазара на едро на борсата и я разпределят към всички български домакинства. В обратна посока управляват един паричен поток – от всяко едно българско домакинство събират парите и плащат на едро на борсата. Не е тяхна работа, пък и нямат стимул да управляват това портфолио от клиенти (имат експертиза). Защото управлението на едно такова портфолио е доста скъпо начинание и второ носи със себе си допълнителни рискове, които в крайна сметка няма нужда крайните снабдители да поемат. Поради тази причина офертите, които крайните снабдители ще подават в търговската платформа за търговия на пазарен сегмент „ден напред“ ще бъдат така наречените „ценово неограничени оферти“.

Това означава, че те ще заявяват за покупка цялото необходимо им количество във всеки отделен час на доставка на максимално възможно високата цена, която търговската платформа за търговия позволява. Към момента тази цена е 8 хил. лв. или 4 хил. евро. От 1 юли дори и на пазарен сегмент „ден напред“ търговията е само и единствено в евро.

Иначе казано, на този пазарен сегмент ще се появи 50 % повече търсене на ценово неограничени оферти и тук се появява една закономерност – при равни условия на търсене и предлагане, колкото повече ценово неограничени оферти има подадени в търговската платформа, толкова това измества кривата на търсене нагоре и съответно клиринговата цена се измества нагоре. Иначе казано, ние по този начин ще вдигнем цените на борсата. Колко точно ще бъде това увеличение на цените на борсата не мога да кажа, но опитът ми показва, че ще бъде значително увеличение. Колко точно не мога да кажа, тъй като министерство на енергетиката, не са направили една симулация заедно с борсовия оператор, заедно с крайните снабдители, които да покажат колко точно ще бъде това увеличение.

Това, което мога да кажа е, че това не е нормално. Дори национално безотговорно, защото в момента хвърляме битовите клиенти, българските домакинства в неизвестното и, каквото стане с тях – такова. Ако оцелеят, оцелеят.

В момента това, което също правим е, че взимаме най-лошото от свободния пазар , взимаме най-лошото и от регулирания пазар, и правим някаква смесица, която няма да можем да оправим години наред. На енергийните пазари през последните две години често чувах определението, че са болни. Болни са, защото енергийните пазари не са крайна цел. Те са средство за постигане на определени цели. Проблемът е, че през последните две години тези цели просто не се изпълняваха от свободните енергийни пазари и в тази връзка ние хващаме един болен пазар и го правим дори още по-зле, защото това, което ще се случи още няма име и няма определение. Да не забравим, че от същия този свободен пазар, от същия този сегмент „ден напред“ купуват електрическа енергия и стопанските клиенти. Тоест, ние ще вдигнем цените не само на битовите потребители, ще вдигнем цените и на стопанските клиенти. Всички видяхме миналата година какво се случи. Исках да ви представя какво ще гласувате след малко“, каза Тодоров.

Ако се съди по дебатите в Народното събрание и вече изказаните мнения може би същинската работа по измененията в енергийния закон предстои да се случат през следващите месеци. 

Ключови думи към статията:

Коментари

Още от България:

Предишна
Следваща