Е стига шикалкавене за въглищата!

Славчо Нейков, eнергиен анализатор пред 3eNews и Дир.бг

Политиците да престанат със заигравките и да кажат най-после на хората, че въглищата си отиват по-бързо от очакваното, след което Министерският съвет да представи в писмен вид ясно, разбрано и съвсем конкретно какво и кога следва стъпка по стъпка – вкл. и за работните места, и за енергийния микс, и за енергийния баланс.

За съжаление, проблемът е, че е много трудно тези пояснения да бъдат дадени от страна на властта в някакъв разумен формат – национална приета по установения ред визия въобще за енергийния сектор липсва, а по отношение на въглищата да не говорим; административният капацитет изглежда на критично ниско ниво; а прозрачността при вземането на решения все още е абстракция.

Ясно е, че поредните протести на хората от въглищните региони този път наистина стреснаха политиците предизборно – серията от хаотичните институционални и политически действия го доказва, а последните уж дебати по темата в Парламента изглеждаха откровено трагикомично. За сметка на това, липсата на яснота какво става и какво предстои е повече от сериозно притеснителна, при това не само за заетите във въгледобива –темата има национални измерения и в икономически, и в социален, и в сериозно подценявания демографски план. И хората по принцип са прави да протестират, защото от години ги заблуждават с хаотични послания и  невъзможни за изпълнение популистки обещания!

Протестите обаче нито ще закрепят въглищата, нито ще доведат до бързи, обективни и обосновани разяснения какво предстои – просто защото институциите работят на парче и видимо се водят от посоката на вятъра. Та според последни медийни съобщения господата Бойко Борисов, Асен Василев и Делян Пеевски рязко се събрали и бързо се разбрали, че въглищните централи щели да работят до 2038 г. И това става на фона на няколко налични национални документа,  в които между другото отдавна се мержелее и такъв срок. Та възниква въпросът досега политиците сериозно ли са гледали на написаното в Плана за възстановяване и устойчивост, в подлежащия на актуализация Интегриран план за енергетика и климат, както и в представените териториални планове. Към списъка може да се добави и лансираната в парламентарната комисия по енергетика в четвъртък, 28 септември, Пътна карта за климатична неутралност, приета от правителството в средата на месеца. А липсата на интегритет между всички тези документи е повече от очевадна. Вместо да се концентрират върху цялостна визия, политическите действия видимо са насочени към приспивни песнички, вкл. и с цел предизборно успокояване на електората.

Обективно погледнато обаче,  нищо не зависи нито от подобни патетично представени политически договорки, нито от наличните още от 2020 г. и задължителни решения на Народното събрание, насочени към спасяване на въглищата.  А и, освен всичко останало, тези решения бодат очи и с необосноваността си, и с откровената си противозаконност, че и противоконституционност в някои направления. Подобен прах в очите бяха и щедро промотираните само преди дни идеи на премиера и синдикатите за някакво вече пътуващо към небитието споразумение за справедлив преход.

Реално, за мен ще бъде чудо, ако въглищата успеят да домъждукат в енергийния микс на страната не до 2038, а дори до 2028 г. независимо дали това ни харесва или не. И причината за това не са някакви решения в Брюксел (във вземането на които, между другото, участва и България), а пазарът, който ги отвява с бясна скорост. И това не може да бъде променено нито с политически заклинания на управляващи и опозиция, нито с административни мерки. Фактите са красноречиви –миналогодишните милиардни печалби по време на енергийната криза може да бъдат само приятен спомен към днешна дата, когато вече се очертава, че свързаните с въгледобива дружества ще са доволни, ако тази година излязат на нула. Но вместо да се концентрират върху обосновани и добре разяснени реформи, за политиците явно е доста по-лесно да замазват ситуацията с всички възможни средства.

Неотчитането на тези факти продължава да носи само негативи най-вече за хората по места, но и в национален план. И вината на политиците в това отношение е безспорна – въпреки съветите на експертите, липсата на национална визия за подхода и пътна карта за реализацията му от години се заменя от политическата класа и институциите с мъгляви приказки и неизпълними обещания.

Неколкократно и официално и аз предлагах Парламентът да зададе стратегическа рамка за сектора и на тази база правителството да предложи конкретни стъпки за реализацията й. За последен път направих това до председателя на Народно събрание преди три месеца, но видимо за него и за народните представители това не е водещ приоритет. Та и формалният отговор, който получих едва след като напомних за предложението си, беше явно с цел да се разкарам - при това демонстрираше откровена юридическа неграмотност и опит за евтини административни тарикатлъци.  Хайде сега за сравнение да си припомним депутатския светкавичен подход със среднощните бдения за изменение на Изборния кодекс или с приеманите набързичко изменения в законодателството, та да може подходящите хора да бъдат о време бетонирани на възлови позиции. Има разлика, нали?!

В контекста на въглищата се забравя и едно друго обстоятелство – териториалните планове трябва да бъдат съгласувани от Европейската комисия, а това е обвързано и с финансови средства. Нещо повече – то е обвързано и със създаване на реален интерес у чаканите големи инвеститори, които отдавна се опитват да разберат какво точно става, за да решат какво да правят и къде и как да инвестират парите си.  

Е, в крайна сметка пак се стигна до пари, но не за инвестиции, а за раздаване. Да си спомним, че преди 3 години, на ръба на закона и за да се предотвратят протести, бяха отпуснати едни 50 милиона лева за заплати на миньорите. Сега се обещават по 36 заплати на човек – само мир да е – особено преди избори! А какво ще стане, ако всички заинтересовани ги поискат – по груби сметки вече става дума за около милиард и половина лева, платими от данъците на всички български граждани.  Същевременно фактът, че едни хора ще бъдат облагодетелствани и противопоставени на други, които ще плащат за това облагодетелстване, явно няма значение; както няма значение и обстоятелството, че блокажите на централни пътища водят до милиони левове загуби и излишно опънати нерви на стотици хиляди граждани, които нямат никакво отношение към проблема.  Появиха се данни и за едни други милиард и седемстотин милиона, някакси предварително поразпределени тук-там – но по случая някой щял нещо да уточнява в рамките на отдавна доказалите своята тотална нефелност парламентарни комисии от типа „за установяване на всички факти и обстоятелства“.

Без съмнение, на тема „въглища“ ножът е опрял до кокала – само че измерението на този факт за хората от въглищните региони и за националната икономика е съвсем различно от измерението за тези, които са овластени да вземат решения. И затова се връщам отново на споменатото предложение – без ясна визия накъде върви секторът, последиците от действията на пазарните механизми най-вече спрямо въглищата не могат нито да бъдат предвидени, нито да бъдат контролирани в интерес на гражданите, които пак ще платят сметката. Та Парламентът да се концентрира най-после върху това, а Министерският съвет да представи писмено какво следва от териториалните планове – стъпка по стъпка,  ден по ден – и как това ще се отрази на заетостта, на демографията и на енергийната сигурност.

Същевременно, само преди дни от министерство на енергетиката ни информираха, че на 26 септември по време на посещението си в САЩ  министър Радев представил на домакините си основните направления за развитие на енергийния сектор у нас до 2050 година.  Ами няма да е лошо същите все пак да бъдат представени официално и в България.

*Предоставеното мнение е изцяло лично на автора.