Държавата прие План за справедлив преход. ТЕЦ-ове няма да се затварят, но "ще отпадат по икономически причини" с годините напред

Днес правителството прие плана за справедлив преход. Този план ще бъде изпратен на Европейската комисия (ЕК) утре. Това заяви министърът на финансите Асен Василев на брифинг след извънредното заседание на Министерския съвет този следобед. Той също каза, че това е "буквално крайният срок", за да не изгубим оставащите средства по плана. Това потвърди преди него и премиерът акад. Николай Денков. Коментарът му е във връзка с проекта на решение за одобряване на нови приоритети по програма "Развитие на регионите" 2021 - 2027 г. и на проекти на териториални планове за справедлив преход на Република България за районите от ниво NUTS3 - Стара Загора (и прилежащите общини), Кюстендил и Перник, като част от програмата. Това беше първа точка от дневния ред на днешното заседание, предаде БТА. Василев припомни, че миналата година страната ни е изгубила средства заради неизпълнението на заложените дати.

Искам да призова всички протестиращи да се вслушат в това, което ще кажа сега. Това, което правим, е най-доброто възможно и за тях, и за държавата като цяло. Голяма част от техните искания днес се основават на невярна или изопачена информация. Крайният срок да се изпрати пакетът документи до Европейската комисия (ЕК) е утре, събота, 30 септември. Това заяви премиерът акад. Николай Денков на брифинг в Министерския съвет след края на заседанието. Коментарът му е във връзка с обсъждането на Териториалните планове за справедлив преход за съдбата на въглищните централи. Той се обърна към протестиращите миньори и енергетици. Правителството в крайна сметка прие Плана за справдлив преход при въглищните региони, макар че протести срещу него имаше на много места в страната. Уверението на управляващите е, че ще има социална подкрепа за всички, а и нови работни места в икономически засегнатите от прехода въглищни региони.

Министър-председателят каза, че никакво отлагане повече не може да се направи, защото рискуваме загуба на милиарди левове. Второ - в документите, които изпращаме, ясно е казано, че централите ще работят до 2038 г., обяви Денков.

„Трето – няма дати за затваряне на конкретни въглищни централи. По икономически причини постепенно, поетапно, някои от тях ще изпаднат от енергийната система, просто защото икономически няма да бъде възможно те да функционират повече“, заяви още Денков.

Именно за това е изключително важно да се създадат механизми, с които хората, които имат необходимата квалификация, да могат да намерят реализация в същия регион. Затова създаваме, буквално вече работим по тази тема, предприятие, което ще работи в същия регион за превръщане на териториите на мините в зони, в които е подходящо да се развива икономическа дейност, например индустриални зони, обяви той.

По думите на премиера новото предприятие за конверсия на регионте трябва да бъде създадено до края на тази година.

Денков направи уточнението, че това бъдещо предприятие няма да иззема функции от мините, а ще работи в сътрудничество с работата на мините, за да се допълват, а не да се конкурират. Той добави, че очакванията са със създаването на тези зони за инвестиции да се появят нови и модерни компании, „които имат нужда от квалифицирана работна ръка, каквато е налична в този регион“.

Именно затова трябваше да проверим какъв е интересът и този тест показа, че интересът към тези региони от нови инвеститори е изключително голям. Това е важно за ЕК, за да позволи тези инвестиции да бъдат насочени към съответните региони, отбеляза също Денков.

По този начин имаме мините, които ще продължат да работят, и топлоелектрическите централи, новото предприятие, което ще бъде създадено до края на тази година, имаме инвеститори, които вече са заявили интерес, поясни той.

Премиерът обясни, че е трябвало да се обсъди опцията какво ще стане с тези работници, които не искат да продължат „с този тип дейност“. За това е имало разговори с ръководствата на двата основни синдиката е било договорено да има „сериозни социални пакети“. Денков каза, че такава е и практиката във водещите европейски икономики. „Когато има съществени сътресения в даден сектор, ако трябва да се закриват големи предприятия, се създават такива социални пакети“, добави той.

В края на изказването си премиерът отново призова протестиращите да спрат с протестите. Той се обърна към тях с думите: „Вашите представители трябва да дойдат тук на преговори, защото това е начинът да се търсят решения“. Министър-председателят апелира, ако протестите продължат, то те да се случват по законен начин и да не създават пречки за останалите граждани.

Денков уточни, че следващите два месеца предстоят преговори с ЕК. Според него това време е достатъчно, за да се конкретизират решенията, които вече са се очертали, по думите му, като обща рамка.

След 30 ноември ЕК трябва да представи на всички държавите членки това, което сме се договорили. И до края на декември всяка държава членка трябва да се е съгласила с това, което предлагаме. Ако това не се случи, тогава средствата ще се изгубят и последствията за тези региони ще бъдат изключително тежки, предупреди Денков.

Асен Василев: Квотите за въглероден диоксид ще поскъпват и ТЕЦ-овете ще станат неконкурентни на пазара

Първоначалните дати, които бяха заложени за всички държави членки, бяха тези планове да бъдат изпратени към 30 септември 2022 г. Служебните кабинети не изпратиха плановете. Редовният кабинет в много кратки срокове успя да проведе обсъждания - и със синдикатите, и с бизнеса в регионите, коментира финансовият министър.

Василев обясни, че е имало "липсващ елемент" в плана какво ще правят хората от централите, ако поискат да ги напуснат. Стандартните пакети са 24-месечни, а в България е обсъждано с парламентарните партии, е, че те могат да бъдат до 36 месеца, каза министърът. Един такъв пакет би бил между 140 000 и 150 000 лева на работник, посочи той.

Проблемът с въглищната индустрия не е нов, добави Василев. Той изтъкна, че 2038 г. е годината, в която България трябва да затвори своето въглищно производство. „Тази дата се запазва. Тя не е променена", подчерта министърът на финансите.

Василев обърна внимание, че през настоящата година се вижда това, че мините и топлоелектрическите централи са изправени пред финансови проблеми, защото, по думите му, себестойността на електроенергията, която произвеждат, е много висока спрямо пазарните цени.

Тези проблеми ще се задълбочават в бъдеще, защото цената на квотите за въглероден диоксид ще се покачва и себестойността на електроенергията, която те произвеждат, също ще се повишава, смята Василев. И добави, че предприятията ще стават все по-неконкурентноспособни.

Това, което се прави в плановете за възстановяване и справедлив преход и съфинансирането от националния бюджет, е да се направи този преход по такъв начин, че хората да могат да запазят доходите си, никой да не остане във финансов проблем, да се привлекат достатъчно инвеститори в региона и да се завърши една програма, която ще трае минимум 10 години, коментира още Василев. Програмата е целият регион на мините да се рекултивира, за да може той да стане нормален за индустриална дейност, добави той.

Преходното гориво не решава нито един проблем на мините, допълни Василев. Той даде за пример, че ако се използва природен газ в топлоелектрическите централи мините няма да работят.

„Всички призиви за преходно гориво по-скоро са лобизъм от интереси, които в една или друга форма искат България да стане по-зависима от газ и внос за горива", заяви министър Василев.

Социалните пакети и по какъв начин те ще действат - ще се обсъди със синдикалните организации, обясни министър Василев.

В отговор на журналистически въпрос как ще се гарантира енергийната сигурност и дали токът ще поскъпне, ако не работят въглищните централи, Василев коментира, че в момента електроенергията, която се произвежда от въглища, е по-скъпа от тази, която е на борсата.

„Производството на електроенергия от въглища би повишило цената на електроенергията, а не би я понижило", заяви той.

На въпрос дали потенциалните инвеститори ще получат финансиране по териториалните планове, Василев отговори, че индикативният списък е от фирми, които са заявили интерес да инвестират в региона.

Това е направено, за да се прогнозира колко работни места може да бъдат създадени и какви инвестиции би имало в региона, а не дали тези фирми биха получили подпомагане. Дали ще бъдат помогнати финансово, това подлежи на допълнително договаряне с ЕК, обясни Василев.

„Ако има такава помощ, ще бъде като всички други европейски програми – с открити процедури, при които инвеститорите да могат да кандидатстват. Няма как да се прави директно договаряне с фирми, защото европейските правила не го позволяват", уточни той.