България е 35-та в света сред най-богатите страни с нетни финансови активи от 14 510 евро на човек

2022 година беше слаба за спестителите. Следвайки най-лошия сценарий, цените на активите повсеместно отбелязаха спад. Резултатът беше спад с 2.7% на глобалните финансови активи на частните домакинства, който е най-големият след Глобалната финансова криза през 2008 г. това показва 14-ото издание на Global Wealth Report, който проследява състоянието на активите и задълженията на домакинствата в близо 60 държави, представен днес от Allianz.

Темповете на растеж на трите основни класа активи обаче се различават значително. Докато ценните книжа (-7.3%) и застраховките/пенсионните спестявания отбелязаха силен спад, банковите депозити отбелязаха стабилен ръст от 6.0%. Като цяло са загубени финансови активи на стойност 6,6 трилиона евро, а общите финансови активи възлизат на 233 трилиона евро в края на 2022 г. Спадът е най-силно изразен в Северна Америка (-6.2%), следвана от Западна Европа (-4.8%). Азия, от друга страна, с изключение на Япония, продължава да отбелязва силни темпове на растеж. Финансовите активи на Китай нараснаха значително, отбелязвайки ръст от 6.9%. В сравнение с предходната година (+13.3%) и дългосрочната средна стойност за последните 20 години (+15.9%), това е доста разочароващо развитие – локдауните си казаха думата.

Скромен растеж за България

Брутните финансови активи на българските домакинства са се увеличили със скромните 2.6% през 2022 г., далеч под рекордното предизвикано от пандемията увеличение през предходната година (29%). Основен двигател бяха банковите депозити, които нараснаха с 10%. Класът активи застраховки/пенсионни спестявания, от друга страна, загуби -3.0% в стойност, докато ценните книжа не отчетоха промяна (-0.1%). Променящото се спестовно поведение играе важна роля в това. Докато през 2021 г. новите спестявания нараснаха и по-голямата част от тях бяха инвестирани в капиталовите пазари, през 2022 г. се завърнаха старите модели: спестителите намалиха покупките на ценни книжа до нула (след като закупиха ценни книжа на стойност 20 милиарда евро през предходната година) и използваха всички свежи спестявания, които намаляха с 86%, за банкови депозити, достигайки 28%. В сравнение с предпандемичната 2019 г., финансовите активи са с 40.3% по-високи, но само в номинално изражение. Приспособено към инфлацията, ръстът е намалял наполовина – с 19.2% за три години. Растежът на пасивите остава висок  на 11.1% (10.1% за 2021 г.). Въпреки това, благодарение на високия номинален растеж, съотношението дълг/БВП спадна с 2 процентни пункта до 27.4%; сега е със 7 процентни пункта под пика си през 2009 г. В крайна сметка нетните финансови активи се увеличиха с едва 0.8%. С нетни финансови активи на глава от населението от 14 510 евро България остава на 35-а позиция в класацията на най-богатите страни (виж таблицата).

Без номинални печалби

Въпреки горчивите загуби в номинално изражение, в края на миналата година глобалните финансови активи на домакинствата бяха с близо 19% над нивата преди Ковид-19. Приспособени към инфлацията, почти две трети от номиналния растеж станаха жертва на увеличенията на цените, намалявайки реалния растеж до оскъдните 6.6% за три години. Докато повечето региони могат поне да запазят някакъв реален растеж на богатството, ситуацията в Западна Европа е различна: всички номинални печалби бяха заличени, а реалното богатство намаля с 2.6% през 2019 г.

„В продължение на много години спестителите се оплакваха от нулеви лихвени проценти“ – коментира Лудовик Субран, главен икономист на Allianz. „Но истинският враг на спестителите е инфлацията, и не само скокът ѝ по време на Ковид-19. В световен мащаб три четвърти от номиналния растеж на финансовите активи през последните 20 години бяха изядени от инфлацията. Това подчертава необходимостта от разумно спестяване и висока финансова грамотност. Инфлацията е звяр, който трудно може да се победи. Без стимули и субсидии за дългосрочно спестяване повечето спестители могат да срещнат затруднения.“

Няма добри перспективи

След спада през 2022 г. глобалните финансови активи трябва да се върнат към растеж през 2023 г. Засега това се подкрепя преди всичко от положителното развитие на фондовите пазари. Като цяло, Алианц очаква глобалните финансови активи да се увеличат с около 6%, като се има предвид и по-нататъшното „нормализиране“ на спестовното поведение. Като се има предвид световен процент на инфлация от около 6% през 2023 г. спестителите трябва да бъдат пощадени за още една година от реални загуби на финансовите им активи.

„Средносрочната перспектива е доста смесена“, коментира Патриша Пелайо Ромеро, съавтор на доклада. „Няма добри парични и икономически перспективи. През следващите три години средният ръст на финансовите активи вероятно ще се движи между 4% и 5%, при предполагаема средна възвръщаемост за фондовите пазари. Но подобно на времето, което става все по-екстремно на фона на климатичните промени, трябва да се очакват повече колебания на пазара в новия геополитически и икономически пейзаж. „Нормалните“ години може по-скоро да се превърнат в изключение.“

Затягане на коланите

Обратът на лихвените проценти се усети и в задълженията на частните домакинства. След като глобалният частен дълг се повиши със 7.8% през 2021 г., миналата година растежът отслабна значително до 5.7%. Най-рязък спад отбеляза Китай: миналогодишният ръст от 5.4% беше най-ниският досега. Като цяло, глобалният дълг на домакинствата възлизат на 55.8 трилиона евро към края на 2022 г. С разширяването на границата между дълга и икономическия растеж до 3.9 процентни пункта, съотношението глобален дълг към БВП (задълженията като процент от БВП) намаля значително – с повече от 2 процентни пункта – до 66.1% през 2022 г. Това означава, че коефициентът на глобалната задлъжнялост на частните домакинства се връща на приблизително същото ниво, както беше в началото на хилядолетието – забележително ниво на стабилност, което трудно се вписва в широкоразпространения разказ за свят, който се дави в дългове. Въпреки това има големи промени в състоянието на световния дълг. На първо място, стабилността характеризира развитието в напредналите икономики. От друга страна, повечето нововъзникващи пазари отбелязаха рязък ръст на коефициента на задлъжнялост през последните две десетилетия. Китай е начело в списъка с коефициент, който се е увеличил повече от три пъти до 61%.