Цените на петрола остават високи, а горивата запазват тенденцията за поскъпване

Цената на бензина А95 е поскъпнала за един месец с 4,41% или с 0,12 лв. за литър и се предлага по бензиностанциите за 2,84 лв. за литър.  За последните три месеца обаче поскъпването е доста по-сериозно – 10,94 на сто или с 0,28 лв. за литър, става ясно от данните на fuelo.bg.

На годишна база обаче поевтиняването остава – минус 7,19 % или с 0,22 лв. за литър. На 15 септември 2022 г. обаче цената на бензина в България бе на рекордното ниво от 3,6 лв. за литър. (малко под пика от 3 юли 2022 г. – 3,40 лв. за литър).

Увеличението при цената на дизела в месечно изражение е по-високо от това на бензина – 5,54 % или с 0,15 лв. за литър. За последните три месеца скокът е с 0,40 лв. за литър или с 16,26 процента. Както и при бензина и тук на годишна база цените все още остават на минус 13,86 % или с 0,46 лв. за литър под нивото от 3,32 лв. за литър към днешната дата, но през миналата година (пикът бе в началото на юли м.г. – 3,56 лв. за литър).

Нагоре вървят и бензин А98 (плюс 3,61 % или с 0,11 лв./л и) и дизел премиум (плюс 4,53% или 0,14 лв./л).

Всички цени са с тенденция към поскъпване. Вече се наблюдава повишение, макар и несъществено и при пропан-бутана и метана.

Поскъпване заради отпадането на руския петрол ?

Горивата ще поскъпнат, след като спре да се използва руски петрол от рафинерията в Бургас. Това заяви  пред БиТиВи бившият икономически министър от служебното правителство Никола Стойнов.

„Вижте цените при съседите ни и си направете сметката. Колкото са там, плюс транспорта до България и ще видите, че цените на горивата ще скочат до 4 лева“, каза той. Стоянов разказа и за срещите си с ръководството на „Лукойл“ в периода, докато е бил министър в служебния кабинет. Той коментира и необходимостта от замяна на руския петрол с такъв от други източници.

„Плановете бяха преди дерогацията, която ЕС даде на България за две години това да може да се случи преди 2024 г. и „Лукойл“ да може да работи изцяло без руски петрол. Това е ясно и така трябва да се случи“, каза той като по този начин отговори и на критиките на премиера Денков, че не е бил постигнат напредък по дерогацията.

Стоянов обясни, че не знае в какъв контекст са думите на настоящия премиер. „Може би в контекста на това, че през последните два месеца горивата са поскъпнали с над 20%? Много е страшно да се правят някакви стъпки, без да се прави анализ. Това, което за съжаление виждаме през последните три месеца“, каза отще Никола Стоянов и допълни, че служебното правителство е оставило доста по-ниски цени на горивата.

Трябва да се отбележи, че това е вярно, но се отнася за доста по-спокоен период. Защото през септември има сериозното раздвижване на световния пазар на петрол.

Как ще се отрази оттеглянето на дерогацията ?

Именно заради раздвижването на световния пазар на петрол и скока на цените е важно да се изясни какви и кога ще са реалните стъпки по прекратяването на дерогацията на България. 

Както е известно, преди два дни в рамките на редовното си заседание на 13 септември, комисията по икономическа политика и иновации разгледа и проведе публично обсъждане на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Между другото вече бе известно, че парламентът ще излезе в едномесечен отпуск заради местните избори. Сега въпросът е дали ще се стигне до предложението за назначаването на особен търговски управител, който да е отговорен пред Народното събрание и контролиран от него. Както е предвидено, той трябва да се избира по предложение на Министерския съвет. В изключителни случаи, при които няма действащо Народно събрание, особеният управител ще се назначава от Министерския съвет. 

„След прекратяването на концесионния договор с Лукойл за експлоатация на петролния терминал Росенец следващата стъпка е отпадането на дерогацията за внос на руски петрол и петролни продукти за преработка. В случай, че компанията не спази условието за пълна диверсификация на доставките на суров петрол, правителството ще трябва да постави рафинерията и всички останали активи, притежавани от Лукойл, под държавен контрол чрез особен търговски управител“, се казва в доклада от 13 септември.

В същия ден ръководството на рафинерията увери българските институции в лицето на премиер и президент, че ще изпълни ангажиментите си да премине към преработката на неруски петрол.  

Сега въпросът е дали ще има надпревара с времето, касаещо датата на оттеглянето на дерогацията. Ще бъде доста любопитно и състезанието на авторитети в лицето на „Лукойл“ и евентуалният особен управител, което ще се отрази при всички случаи на пазара на горива.

Според новите текстове, в  30-дневен срок от влизане в сила на промените в закона, Министерският съвет отменя дерогацията за внос на руски петрол. Така реално ще бъде забранен вносът на петрол от Русия. Ако Съветът по сигурност към Министерски съвет счита, че този срок е недостатъчен, ще може да предложи на парламента друг срок, който ще стане задължителен за Министерски съвет, гласят новите текстове.

В основата е цената на петрола

При отнемането на концесията на пристанището „Росенец“ всички високо поставени лица бяха категорични, че нито този процес, нито прекратяването на дерогацията за руския петрол ще се отразят на цената на горивата.

Може и да има известна истина. Проблемът е обаче, че предприетите мерки от страна на българските законодатели съвпадат със сложни геополитически събития, в които те не участват, на които няма как да повлияят, а и не са в състояние да предвидят. Друг е въпроса, че последователността на събитията допуска определени лица да се възползват от ситуацията на вътрешния пазар.

Цената на петрола сорт Brent на 16 септември миналата година беше на ниво от 80,82 долара за барел, а на 14 септември т.г. търговията затвори на ниво от 93,70 долара за барел. Това е поскъпване с 15,94 % спрямо миналата година. Но спрямо 15 юни тази година увеличението е 24,62 % (75,19 д/б).

Българските институции нямат механизми, с които да повлияят нито на съкращенията, обявени от ОПЕК и в частност намаляването на добива на Саудитска Арабия от 1 млн. барела до края на годината, нито на свиването на руския експорт с 300 хил. барела.  България е напълно зависима от вноса на суров петрол по пазарни цени при спазване на механизма за "таван на цените".

Страната ни обаче има едно съществено предимство – рафинерия и пазар, отворен за достъп на вносни горива. При сравняване на цените на горивата в Европа все още страната ни е една от тези с ниски стойности. Безспорно последните събития и във вътрешнополитически план се отразяват на пазара. Играта с понятието "оттегляне на дерогацията" вече със сигурност кара някои да потриват доволно ръце.