Премиерът Николай Денков: Работим да не изгубим още 1,4 млрд. лева за въглищните региони до края на годината

През 2022 г. вече загубихме 200 млн. лева заради липсата на териториални планове. Днес работим да не изгубим още 1,4 млрд. лева за въглищните региони до края на годината, съобщи премиерът Николай Денков на брифинг в Министерския съвет след среща с европейския комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс, който бе на официално посещение у нас.

Когато влязохме в Министерски съвет се оказа, че трябва да стартираме от нула, каза министър-председателят Николай Денков. Първо трябваше да довършим процеса по моделиране на очакванията за консумация на ток, които да използваме за подготовката на териториалните планове. Не съм съгласен с критиките, че няма достатъчно конкретика в плановете, в новите варианти има много повече конкретика. Най-трудната част беше да започнат преговорите с местните общности и синдикатите, да се минимизират рисковете от социалната цена и как най-ефективно да използваме 1,4 млрд. лева. Според премиера централите няма да могат да оцелеят по чисто икономически причини. Постепенно намаляват мощностите, а основната ни цел е да намалим замърсяването и да защитим хората, които ще бъдат засегнати и да развием тези региони с новите технологии. Идеята е да наваксаме закъснението и да използваме всички възможности, които имаме. 

Разговорите с Европейската комисия за предоговарянето на Плана за възстановяване започнаха и продължават. На въпрос на 3eNews и Dir.bg дали ще се стигне до преразглеждане на решението на Народното събрание за предоговаряне на възможностите да намалим 40% емисиите с аргумента, че това е неизпълнимо, той подчерта, че Моделите обаче показват друго. Икономическите механизми работят така, че емисиите намаляват доста бързо и вече почти сме постигнали тези показатели, стана ясно от думите му. Въпросът сега е да намерим правилната формулировка с ЕК, която да съответства на решението на парламента. Но ако това изисква преразглеждане на решението, ще го направим, но не сме стигнали до този етап, каза премиерът.

По отношение на завода за батерии, който претърпя много критики и все още търпи, министър-председателят каза, че идеята за завод за батерии в Плана все пак остава, но с три пъти намаление в киловатчаса. Денков припомни, че служебното правителство прекъсна преговорите с компанията за изграждане на завода и преди няколко седмици компанията е обявила, че инвестира в Румъния. Не сме се отказали, водим преговори с производители, които биха могли за инвестират, подчерта той.

Финансирането на рекултивацията също е дискусионен въпрос. България с години не е извършвала почвена рекултивация, а по един начин се извършва почвена рекултивация, по друг вече техническа рекултивация.

Смятаме, че ще намерим решение, да се направи и мините ще трябва да поемат отговорност за това, но все още търсим елементите, които биха били допустими за финансиране по Плана, за да останат, а други да отпаднат.

Радвам се, че правителството признава важността на зелената сделка, говорихме за ключови реформи в тази област, които са включени в Плана за възстановяване и устойчивост,  заяви еврокомисарят Синкявичюс. "Какви са възможните механизми, които да бъдат използвани.  Никой не знае по-добре от българското правителство как това може да се случи, сроковете са спешни и се зарадвах, че министър-председателят има политическа воля", посочи Синкявичюс.

България отчита по-високо качество на въздуха, но има какво още да се направи, каза еврокомисарят Синкявичюс

България има напредък по процедури за неизпълнение на ЕК, но има и какво още да се направи, подчерта еврокомисарят. 

Сред тези области са качеството на въздуха и управлението на отпадъците.

България към момента няма да плаща санкции за замърсяване на въздуха, защото явно отчитаме резултати и напредък. Еврокомисарят посочи, Той отчете важната роля на програмите за качество на въздуха в София като електрификацията на транспорта и други градове, което е свързано с намаляване работа на ТЕЦ. Важното е, че виждаме решителни стъпки да бъдат затворени или технологично обновени, коментира той. Естествено виждаме в някои страни членки неравномерно и неправилно разположение в станциите например в паркове вместо на най-замърсените булеварди, но това трябва да се прецизира. В тези случаи наистина е важно как се прави измерването, за да се показват реални резултати. Препоръчваме да се увеличат, стана ясно от думите на еврокомисаря. В тази посока най-бързо трябва да се реагира във въглищните региони, защото там замърсяването е най-сериозно.               

Смъртните случаи, които се дължат на мръсния въздух продължават да бъдат сериозен проблем за Европа. От 1 милиона до 300 000 са намалели отрицателните резултати, но са необходими още стъпки в тази посока, посочи Синкявичюс.

България остава последна в Европейския съюз, която използва различна система за изчисляване на такса смет

В същото време България е сред 14 държави членки, които не са изпълнили целите за периода, но все пак 113 сметища са вече закрити. България е последна в ЕС, която има различна система за изчисляване на такса смет. Това е не само решение на правителството, но и на властите за местно самоуправление, често нещата зависят от решения по места, това затруднява нещата, коментира еврокомисарят.

По отношение на Струма, уверих се, че трябва този важен проект да се финализира, но той трябва да бъде изпълнен в съответствие с екологичното законодателство, допълни еврокомисарят.

България тепърва прави оценка на щетите от наводненията по Южното Черноморие и вероятно ще кандидатства за възстановяване на щетите от Фонда за солидарност на Европейския съюз. Синкявичюс подчерта, че България първо трябва да кандидатства за такава помощ, Европейският парламент и Европейската комисия ще оценят, но по-важното е, че процедурата е отворена и България има няколко месеца да кандидатства.

Eвропейският комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс беше на официално посещение у нас.