Бъдещето на въглищата в сянката на рекултивацията, през очите на един миньор и през погледа на един зелен експерт

Миналата седмица синдикатите съобщиха, че ще организират национален протест за начина, по който се планира прехода на въглищните региони у нас от изкопаеми горива към възобновяема и чиста енергия. Само преди месец бяха представени промените в териториалните планове на трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник, но като че ли предложените в тях промени не удовлетворяват миньорите. Проблемът е не че преходът е необходим, а начинът, по който ще се случи. В плановете няма конкретика, има по-скоро визия и намерения и бъдещи планове. Липсата на комуникация през последните 15 години, липсата на действия по подготовка на прехода, липсата на дейности по рекултивация на мините доведоха до ситуацията на конфронтация, на конфликт между държава и работещи в мините. Става дума за живота на десетки хиляди хора, които искат да получат посока. Хората искат да се преквалифицират за същото или по-високо заплащане. При положение че дълги години са получавали най-високите заплати в региона, сега за тях е трудно да променят нагласите си и да се насочат към друга икономическа дейност.

Всъщност никой не гарантира, че когато си смените работата и сферата на дейност, ще получавате веднага по-висока заплата, защо държавата да го гарантира на хиляди души в мините. Но пък от друга страна трябва да е начертала ясно посоката, а хората получават постоянно от различните правителства различни сигнали. Затова планират национален протест. Какво ни сподели синдикалистът от КТ "Подкрепа" Александър Загоров?

Може ли миньорът да стане програмист?

„На вашата възраст хората предпочитат да са програмисти, ясно е, че се върви в тази посока. Само че един миньор да стане програмист, ще бъде повече от чудо. Аз съм програмист нищо че съм миньор, завършил съм програмиране. Заради по-добрите условия и заплащане станах миньор, сега от миньор да стана добър програмист, трябва да върша чудеса“, подчерта Загоров. Баща ми е минен инженер и работата ми хареса. Имаме лекар директор на рудник, това му харесва, мъжка професия. Освен това едно е да работиш на бюро, друго е да работиш с природата и да се опитваш да я управляваш, говорим за вътрешна мотивация, коментира Загоров.

Въпросът е наистина много комплексен. Едно е на 40 години да се преквалифицираш и да станеш програмист, друго е да започнеш тепърва на над 50 години.

Кой ще ръководи процеса по преквалификация?

Необходимо е да създаде център, който да ръководи процесите по преквалификация и извършване на прехода към зелена икономика, а териториалните планове не дават гаранция с нужното убеждение как ще се случат промените и кога. Министерство на регионалното развитие, Министерство на икономика имат много задачи и някой трябва да ги обединява. Може да е министър- председателят, но и той има ли сили и енергия за толкова много неща, коментира Загоров. Няма да е лесно, не сме хора, които търсят конфликт, но се опитваме той да не ни въздейства толкова много, подчерта Загоров.

Ние трябва да имаме информация колко въглища имаме и как можем да ги добиваме във времето. Ако се окажем в ситуация на земетресение, военна обстановка няма да може да минем без Марица Изток 2 особено ако имаме развитие на електроенергетиката. Ако не се поддържа производство, трябва да се поддържа капацитет, трябва да има възможност за това производство, защото времето му ще дойде. Седем пъти ще се вдигне консумацията на електроенергия от домакинствата, когато навлязат електромобилите.  А те ще навлязат, защото ще има такса, данък, които са свързани с данък върху емисиите от транспорта. Защо ще има по-сериозно саниране на сгради, защото ще има допълнителни разходи за сграда, която не е санирана. Схемата за търговия с емисии ще обхване сградите и транспорта, което ще засегне всеки от нас.

От въглища към рекултивация, имаме ли хора, техника, пари?

Необходимо е да се разработи оптимистичен и песимистичен вариант за запазване на Марица Изток и с какво трябва да се допълни за осигуряване на необходимия допълнителен капацитет. Централите в Марица Изток могат да бъдат допълващи мощности, когато соларите започнат да правят водород. Но не знаем кога това ще се случи? Сигналите и на правителството са, че Марица Изток 2 ще остане да работи, но ще служи като резерв, ще бъде базова мощност. Силите на миньорите може да се впрегне в рекултивацията на терените. Но това също е един от сложните въпроси, необходимо е обучение, необходима е техника, необходимо е планиране, а това ще бъде сериозно предизвикателство, смятат специалистите.

В така коментираните териториални планове държавното предприятие за рекултивация също остава под въпрос, защото Мини Марица Изток са държавна компания, естествен монопол, която добива въглищата чрез концесия и тя е задължена да има специален фонд и да извършва възстановяване и рекултивация на нарушените терени.

10-15 години рекултивацията от въгледобива е близка до нула

Публична тайна е и това е въпрос, за който никой не обича да говори, е че през последните 10-15 години рекултивацията от въгледобива е близка до нула, коментират специалистите.

Дългогодишният натиск за поддържане на ниски цени на въгледобива от страна на предходните правителствата е довело до липсата на генериране на достатъчно средства, с които да се финансира рекултивацията. 15 години държавата си е затваряла очите, за да поддържа ниски цени и тази рекултивация на практика не се е случвала или поне не се случва в необходимия мащаб и очакван резултат. ЕК иска да има пълно изясняване на това нарушение на концесионните договори, а и смятат, че затова не трябва да плащат европейските данъкоплатци. ЕК няма против предприятието за рекултивацията, но очаква да отговорим на основният въпрос, как това предприятие ще бъде икономически жизнеспособно и ще може да работи и на пазарни начала. Такъв отговор липсва към момента.

Средствата за рекултивация по Фонда за справедлив преход може да осигури частично финансиране за рекултивация, но основно в посока на изследвания и проучвания и най-вече да се научим в България, да не говорим само за рекултивация на почвата, да успеем да подготвим бившите минни терени за нови икономически дейности, за което ние в България нямаме почти никакъв опит, коментира за 3eNews експертът по зелени политики и бивш началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов. Това е много сериозен проблем за въглищните региони, защото решения в тази област не се реализират от много години.

Всички ще платим цената от няколко милиарда за рекултивация,

които сме си спестили през годините

В крайна сметка като общество и данъкоплатци трябва да сме наясно, че ще се наложи да намерим тези няколко милиарда, които не са инвестирани за рекултивация през последните години, каза Стефанов. Както с ядрените отпадъците целият този въгледобив ще ни излезе много скъпо и следващите поколения, ще трябва да платят сметката. Именно затова има и една друга логика, че колкото по-бързо се спре въгледобива, толкова по-ниска сметка ще платим, включително следващите поколения, които трябва да направят рекултивация на тези основни площи, категоричен е Стефанов. Най-важното обаче е за този проблем да започне да се говори във всичките му аспекти в българското общество. Както да сме наясно как може от една бивша мина и нарушен терен да направим една нова икономическа единица, която има бъдеще и е печеливша, до това, отговорните лица, които са допуснали този проблем в миналото да си понесат своята наказателна отговорност във всички аспекти. Само ако сме честни с хората и обществото за ползите и загубите от въглищата, ще сме склонни да приемем необходимите промени. А те са ясни: Въглищата нямат бъдеще и това вече е настоящето, което ние все още не сме готови да посрещнем.

Колкото по-бързо се спре въгледобива, толкова по-ниска сметка ще платим

Рекултивацията се случва, но не по начина, по който трябва, коментира и Александър Загоров от синдиката КТ „Подкрепа“. Истината е, че не могат да се отделят средства, нещо повече те потънаха, когато потъна една банка, припомня синдикалистът. Второто нещо е ако има достатъчно добра цена на въглищата и сметката на Мини Марица Изток излиза, рекултивацията ще се извърши.

Но Марица Изток е предприятие за добив, а рекултивацията трябва да се случи по концесионен договор в годините след 2035 година. Не е задължително в момента да тече рекултивация, която да е с пълен обем. Рекултивацията е забавяна поради още една причина, защото няма достатъчно средства. Но ако средствата от продажбата на въглища не достигат, няма да има средства за рекултивация и няма да се трупат пари във фондовете за рекултивация, коментира синдикалистът.

Рекултивацията се извършва в много малък обем и не е достатъчна. Дружеството е оставено без да има добро финансиране заради ниската цена на въглищата, ниската цена на въглищата се поддържа ниска, защото е висока цената на емисиите, които плащат ТЕЦ-вете. Цената на емисиите убива цялото производство в момента, каза миньора.

За рекултивацията трябва да се преместят не по-малко от 200 млн. кубически метра откривка, за да има устойчивост, да могат да се управляват процесите по отцеждане на водата, по устойчивостта на откосите, коментира Загоров. Това се прави, за да може след това да се ползват терените за нещо друго например, селско или горско стопанство или икономически зони, най-различни неща за бъдещето на тези терени. Това количество трябва да се премести, имате ли идея как става това за една година, попита Загоров. Глините над въглищата наричаме откривка, а въглищата са полезното изкопаемо, за да се вземе полезното изкопаемо, тези пластове трябва да се открият, разяснява синдикалистът. Когато я работим всеки ден, тя може да бъде по-малко, защото откосът е по-стръмен, но когато се работи с нея, откосът трябва да бъде достатъчно добре оформен, за да се даде още много откривка. Рудничните полета трябва да бъдат заравнени и преместени, а това ще струва милиони. Според други експерти ще струва милиарди. Как се рекултивират толкова много открити и издълбани терени?

Това са не само много пари, но и няма толкова много хора, които да могат да извършат тази рекултивацията, каза миньорът.

Насипването на почвата е различно ако искаме да направим градинка, да направим къща или построим предприятие.

Находището е навлязло над 100 метра в дълбочина, толкова метра сме взели откривка щом сме стигнали до полезното изкопаемо, това са огромни маси. Това не може да се остави, обясни специалистът. Плюс това има сяра във въглищата, още в първите хоризонти с глина. Това трябва да се темпонира, защото ако влезе във водата няма как да го изчистим, така става сярна или друга киселина, разясни още той.

„Ако мините продължат да работят, да има фотоволтаици, да се санират сгради, да се правят транспортни въведения, електрификация, да се извършва рекултивация, нямаме хора, категоричен е Загоров.

Необходимо е сериозно планиране, което в плановете липса. Как искаме от Европа пари за рекултивация, която не е извършвана през годините. Почвената рекултивация ще подготви терените за земеделие, но други икономически дейности е необходима и по-сериозна техническа рекултивация.