Малка България в голямата политика за климата  

Сигурно си мислите, че България не участва във формирането на политиките, свързани със справянето с климатичните промени. Това не е така.

Европейският съюз е лидер в политиките за борба и адаптация към климатичните изменения и България като част от Съюза активно участва  в тези процеси. Всички страни от Европейския съюз са приели общ ангажимент за намаляване на емисиите на ЕС с поне 55% до 2030 година спрямо 1990 г. и постигане на климатична неутралност до 2050 година. Това не означава, че светът трябва да спре да излъчва парникови газове и емисии.

Целта е да емитираме (да замърсяваме) толкова колкото може природата да погълне, целта е да запазим балансът, който сме изгубили. Не можем да спрем да дишаме, но трябва да се постараем с всичко, което правим да вредим по-малко на околната среда и това зависи от всеки от нас. До момента ние сме живели в света на CO2, на въглеродната икономика, но новата посока е декарбонизация. Вярно е, че в света има цикличност, имало е периоди с увеличаване на вредните парникови газове, имало е след това периоди на спад и така природата е успявала да задържа баланса. Но нещо необичайно се случва след 1950 г., когато започва и поредната голяма индустриална революция. Въглеродните емисии започват да се покачват толкова много, че до днес учените не виждат спад, което е повече от притеснително. Затова предупреждават, че повече от всякога трябва да променим своята въглероднa икономика.

Днес алтернативата на въглеродната икономика е водородната икономика, категорични са учените. Това може ли да бъде началото на нова и чиста революция само времето ще покаже.

Така както всеки от нас може да повлияе на природата, така и политиката на всяка страна има значение. Зад целите стоят много цифри, които трябва да са детайлно оценени, за да може да се справим и да не се провалим.

Как се вземат решенията и се формират политиките в ЕС?

Политиките на ЕС се определят първоначално от Европейския съвет, който се състои от лидерите на държавите членки. Европейската комисия изготвя задълбочен анализ и изготвя предложения за директиви и регламенти. Предложенията се обсъждат в различни формати от Съвета на ЕС, съставен от министри от държавите членки като съветът има функцията и на законодателен орган. Той прави заключения по предложенията, които се връщат към ЕК. Идентифицират се нужните законодателни промени и започват триалози между Съвета на ЕС, ЕК и Европейския парламент, за да се вземат предвид всички гледни точки и да се намери консенсус. Накрая след дълги дебати, които могат да отнемат и година се приема окончателно законодателство по определена тема, а тази информация се публикува в държавен вестник.

Как България участва в заседанията на Европейският съвет и Съвета на ЕС?

Страната ни подготвя проект на позиция, съгласува изменение и одобряване от Съвета по европейските въпроси (СЕВ), позицията се приема от Министерския съвет, след което тя се представя и защитава. Политиките по климата са отделени в Министерството на околната среда и водите, което води постоянни преговори в рамките на Съвета на ЕС по различни законодателни предложения. След законодателството за търговията със стоки и услуги, законодателството в областта на околната среда и климата е най-обемното. Ежедневно се налага на експертите в дирекцията „Политика по изменение на климата“ да участват в разговори и преговори като трябва да представят и националната позиция. Това е една дълга и понякога денонощна кореспонденция с другите министерства, браншови организации, неправителствени организации.

Не е възможно с помощта само на една дирекция в министерство да се формира националната политика по климата, защото това е хоризонтална политика, подчерта Боряна Каменова, директор на дирекция „Политика по изменение на климата“. Политиката по климата е част от всеки един икономически сектор и всяко министерство, допълни тя. Необходим е обаче по-голям капацитет за тази дейност във всички министерства. Трябва да се ангажират повече специалисти,  които да могат да участват във формирането и да оценяват изпълнението на климатичните цели.

Важната роля на политиките по климата в работата на всяко министерство

Според новите правила всеки проект както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по новите програми трябва да бъде оценяван спрямо своето въздействие върху околната среда.

Случва се да имаме нужда от бърза и навременна позиция по определени теми, които касаят националната политика, защото конкретните текстове на международно ниво често се изпращат в много кратък срок преди тяхното обсъждане, сподели Силвия Рангелова, директор на дирекция  „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ в МОСВ. Ние трябва да имаме бърз механизъм за координация, което е изключително важно, смята тя.

Експертите не отразяват своята лична позиция, а позицията на държавата и тя трябва да бъде консултирана с всички заинтересовани страни и да се представи възможно най-аргументирано.

Само преди няколко дни министърът на околната среда и водите Юлиян Попов обяви, че планира да увеличи състава на дирекция „Политика по изменение на климата“ в министерството. Целта е експертите да бъдат фокусирани върху различните сектори на икономиката и да подпомагат министерствата при формирането и оценката на техните политики. Екоминистърът смята, че голяма част от държавните институции се нуждаят от допълнителен капацитет, за да се занимават с политиките по климата. В други държави политиката по изменение на климата се ръководи от отделно климатично министерство или е част от министерство, например Министерство на климата и енергетиката, Министерство на климата и иновациите. В България политиката е по-различна, като такава важна хоризонтална роля се поверява на Консултативния съвет към Европейската зелена сделка. Доколко това е най-правилната платформа, предстои да видим, но експертите са на мнение, че не може само една дирекция в МОСВ да подготвя и защитава националната политика по климата.

Консултативният съвет по Европейската зелена сделка - платформата

за изготвяне на националната политика

Затова ролята на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка към Министерския съвет е изключително важна. Той беше създаден през 2020, но първоначално бяха проведени две заседания. По време на първия кабинет Петков той беше отново сформиран и негов предсетел стана министърът на околната среда и водите и вицепремиер по климатични политики Борислав Сандов. Бяха планирани да се създадат 7 тематични комисии, които да обсъждат проблемите на отделните направления и сектори, включително Комисия по енергиен преход,  но някои така и не се сформираха като Комисията по комуникация, която да изготви решения за комуникация по пътя към декарбонизация. Днес ролята на председател на Консултативния съвет ще поеме настоящият министър на околната среда и водите Юлиян Попов. По време на служебните кабинети неговата дейност ту затихваше, ту се активизираше, но нямаше постоянен ритъм. Съветът създаде работещ механизъм за диалог със заинтересованите страни. Основната му роля е да формира политиките по зеления преход, да моделира различните варианти и да намира решение за енергийния микс на страната през следващите десетилетия. На база на неговите решения се формират и други национални политики, които страната ни представя пред Брюксел.

Бюджетът на ЕС предвижда над 15 милиарда лева за България, срещу които страната ни трябва да проведе реформи и да инвестира в решения, допринасящи за енергийната независимост и климатичната неутралност на икономиката ни. Процесът ще е сложен и за да е успешен е необходимо да се управлява прозрачно, с участието на всички заинтересовани страни.

Къде сме днес на климатичната карта на Европа?

Към момента България е одобрила доброволно намаляване на 40% от емисиите на парникови газове до 2026 г. спрямо 2019 г.. Това е дискусионната тема по Плана за възстановяване и устойчивост. Според експертите на екоминистерството това се е случило без оценка за въздействието каквато е задължителна.

Ние сме първата страна, поела доброволен ангажимент за изпълнение - към вече ясната цел за 55% спад на емисиите за целия ЕС до 2030 година. Реално новата цел на ЕС за климатична неутралност до 2050 година също няма оценка за въздействието върху всички сектори, икономиката и живота на хората, посочиха специалистите от МОСВ на семинар за климата реди няколко дни. Аргументите на ЕС са, че щом страните вече постигат 40% намаление до 2030 г. спрямо 1990 г., то достигането на 55% намаление до 2030 година също изглежда възможно. А дали България ще успее да постигне очакваното намаление до 2026 г. спрямо 2019 г.? Според други експерти това вече е направено.

Новата европейска стратегия е приета на 24 февруари 2021 г. Тя определя как Европейският съюз може да се адаптира към неизбежните въздействия на изменението на климата и да стане климатично устойчив до 2050 г. Стратегията има четири основни цели, а именно да направи адаптирането по- интелигентно, по-бързо, по-системно и да засили международните действия за адаптиране към изменението на климата.

През 2021 г. е представен планът „Подготвени за 55“. Към него е включен пакет от 15 инициативи отразяващи: визията на ЕК за постигане на емисионните цели на ЕС за 2030 и 2050 г.

Най-строги са правилата към индустриите, които най-много замърсяват и за тях е създадена Европейска система за търговия с емисии на парникови газове, в която участват всички страни.

Всяка инсталация, попадаща в обхвата на ЕСТЕ трябва да притежава разрешителни за емисиите на парникови газове. Инсталациите, притежаващи разрешително, извършват мониторинг на емисиите си от въглероден диоксид и ги докладват ежегодно.

Новият дневен ред

ЕК предлага нови по-строги изисквания. Ще се ограничи общото количество квоти. Ще спре безплатното разпределени на квоти на сектори, обхванати от Механизма за въглеродна корекция по границите (CBAM) – стомана/чугун, желязо, цимент, електричество, изкуствени торове и алуминий и др. производни на тях.

Ще се създаде отделна Схема за търговия с емисии, която ще включва сградния фонд и пътния транспорт. Тя ще регулира доставчиците на горива, които ще имат задължения за мониторинг и докладване на количествата горива, които пускат на пазара. Те ще имат задължения за връщане на кореспондиращо количество квоти в края на годината, в зависимост от въглеродния интензитет на горивата. Ще има и строги изисквания за енергийна ефективност на всяка сграда. Това ще доведе до увеличаване на разходите и създаване на на практика на нов тип данък. Затова ЕК предлага създаването на „Социален климатичен фонд“.

След Протокола от Киото, Парижкото споразумение от 2015 г. е новият световен меморандум за намаляване на емисиите на парникови газове. Той обаче предвижда доброволни ангажименти за намаляване на емисиите. Въпреки че Европейският съюз е лидер в правенето на политики, той не е сред лидерите емитери, като емитира едва 8% вредни парникови газове, за разлика от САЩ, Китай, Индия, Бразилия, Русия.

Целта на Европейския съюз обаче е всички държави на световно ниво да бъдат ангажирани в политиките по изменение на климата, така както са ангажирани страните членки. Ако за останалите страни в света ангажиментите са доброволни, то за страните в ЕС, те са обвързващи и задължителни. Международните конвенции нямат санкционен характер, нямат и механизъм за контрол. За разлика от тях европейските ангажименти са задължителни и са свързани с постоянна работа.

Защо е важно участието на българската наука в IPCC

за формиране на световния дневен ред за климата

Всяка година световните лидери се събират на най-големия международен форум за климата на Конференцията на страните към ООН или както е познат COP, който тази година ще се проведе в Дубай. Изключителна роля за новите политики по изменение на климата има световната наука.

През 2023 г. IPCC финализира шестия доклад за оценка за изменение на климата. Новият доклад се отличава с по-голяма категоричност и нови научни изводи. Средната температура на повърхността на Земята през последните 50 години се променя със скорост, невиждана за последните 2000 години. Ако емисиите от парникови газове продължат да нарастват и в бъдеще, до края на века средната температура на повърхността на Земята ще се повиши с до 4-5°C. Измененията на климата вече оказват въздействие върху множество екстремни метеорологични явления във всеки един район на планетата.

Затова е необходимо участието на българската наука в Междуправителствения панел по климата на ООН (IPCC), където се формират политиките на световно ниво и целите за изпълнение по отношение на климата, както и измерването им, което се случва по международната методика на IPCC. Досега сред участниците от научната общност все още няма представители от България въпреки комуникацията, която имаме с БАН, Софийски университет и други университети въпреки поканите, каза Каменова. Но от научната общност изразяват позицията, че участието в международни организации е изключително важна задача и отговорност, която не се заплаща.

България иска да посрещне световните лидери и да участва активно в новия дневен ред

За сметка на това България настоява да бъде домакин на най-големия международен форум за климата на Конференцията на страните към ООН следващата година. Това беше обявил бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов, кандидатурата ни беше обявена официално на COP27 миналата година в Египет от президента Румен Радев.  

Всяка година над 30 000 души политически лидери, компании и неправителствени организации от цял свят обсъждат основните предизвикателства пред страните за справяне с измененията на климата. Изглежда че България може да бъде фактор, на нейна територия да се вземат най-важните решения за борба с климатичните промени. Да, но не е точно така. Страната ни беше блокирана първо от Русия, а преди няколко дни и от Беларус. Русия ще блокира всяка страна от ЕС, която се кандидатира за домакин на световната среща за климата. Повече от ясно е, че и Русия няма да бъде избрана.

Изборът на страна председател се извършва на ротационен принцип и следващата година трябва да се поеме от групата на страните от Източна Европа, в която попада и България. Други кандидати са Армения и Азербайджан, но заради конфликта помежду си те се блокират една друга, заради което също е малко вероятно една от тези страни да поеме председателството на следващата среща за климата. След това председателството се поема от групата на страните от Латинска Америка, където най-вероятният кандидат е Бразилия.

Ако пък не се стигне до консенсус и избор на страна от Източноевропейската група, за втора поредна година президентството на COP ще се ръководи от ОАЕ. Експертите от МОСВ допълниха, че на 16 октомври Съветът на ЕС ще вземе окончателни решения за позициите, които ще защитава ЕС на предстоящата среща за климата в Дубай, която ще бъде от 30 ноември до 12 декември в Дубай. 

Затова България ще предложи държавите от Югоизточна Европа да организират COP29 следващата година, съобщи министърът на околната среда и водите Юлиян Попов.

Идеята е разговорите и преговорите на COP29 между преговорните екипи и срещите на официалните лица да се проведат в Бон, където се намира Секретариата на ООН, а страните от Югоизточна Европа да организират тематични сесии по сектори. Според министъра страните от Югоизточна Европа биха проявили интерес да участват в подобен формат. Очаква се финално решение за това коя държава ще бъде следващия председател на COP да се вземе най-късно по време на срещата COP28 в Дубай до 12 декември, обясни Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ в МОСВ.

Анализът е подготвен и публикуван първо в Dir.bg.