Александър Загоров, КТ "Подкрепа": Естествено, че трябва да има декарбонизация, но не такава, с която разбиваме ТЕЦ Марица Изток 2 и мините

В разгара на обсъждане на новите териториални планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник за декарбонизация, за преход от въглища към чиста енергия, разговаряме с Александър Загоров от КТ "Подкрепа". Синдикатите са основният фактор за силния отпор срещу прехода. Това по-скоро не е отпор срещу прехода, а търсене на алтернатива. Кой би искал да намали дейността на индустрия, ако не е сигурен, че тя има алтернатива и тази алтернатива ще е налична скоро. Големият недостиг в разговорите е на диалог, недостиг на информация, на ясни и категорични послания, които засягат всеки от работещите в мините или в ТЕЦ-вете. Териториалните планове са основните стратегически документи на база, на които ще успеем да се възползваме от средства от Фонда за справедлив преход, над 800 млн. евро за Стара Загора, по 240 млн. евро за Кюстендил и Перник за повишение на квалификацията, за развитие на нови икономически дейности. Забавянето на плановете води до загуба на възможността да се възползваме от тези средства или част от тях.

Затова разговаряме с всички страни, за да обсъдим страховете, алтернативите и да намираме възможни реалистични решения. На фона на обсъжданията на плановете, разговаряме с Александър Загоров от КТ "Подкрепа". Без базовите мощности на АЕЦ Козлодуй и Марица Изток 2 българската енергетика е обречена. Централите в Марица Изток могат да бъдат допълващи мощности, когато соларите започнат да правят водород, но не знаем кога това ще се случи, коментира Загоров.

Работещите в мините искат да знаят какви са алтернативите на въглищата, не в бъдещето, а днес.

 

Източник: КТ "Подкрепа"

Г-н Загоров, териториалните планове предвиждат 60% намаляване на енергията от въглища, възможно ли е това? На фона обсъжданията по места, как оценявате новите планове?

Основната задача на териториалните планове беше да не нарушат социалното равновесие. Другата основна задача е да предложат варианти за декарбонизацията, обща цел за Европейския съюз. Тя трябва да бъде достатъчно добре премерена. Не е задължително да се прави измерител на тази декарбонизация вътре в плана. Това е деструктивно, защото има много застрашени групи. Когато заплахата за тях е ясно описана, нямат друг избор освен да въстанат, да противостоят със всякакви средства и мерки. Това се случва в  момента с миньорите, защото в този план вместо да се съобразим с тънки моменти като перспективата на региона и поминъка на домакинствата, ние се концентрираме върху развалянето на една готова енергетика, съществувала дълги години в Стара Загора, Кюстендил и Перник. Третото, което трябваше да направят плановете е да има посочена нова индустрия. Целта е да се развият нови дейности, които да тласнат региона от една моно индустриалност какъвто е въгледобива като например дигитализация, образование, здравеопазване, управление на водите, на горите и редица нови възможности, които ще подобрят живота на региона, икономиката му ще стане по-пъстра, ще има повече заети хора, вероятно по-добри работни места откъм заплащане и условия на труд. Но в тези планове няма такова нещо. Не само това, в тях е записано, че енергетиката ни трябва да стане не с 40% по-малко емисии, а с 60% по-малка. Това е недопустимо и произвежда скандали. Тези скандали сега не са толкова активни, ще има протести и е видимо, че е заложен конфликт, който ще се случи. За съжаление се прави така, че да се случи около общинските избори, нещо, в което се опитват да вкарат огромни маси от хора, заплашени да изгубят хляба си. Това е цинично.

Какво да се направи, за да бъдат плановете възможно най-конкретни и да решават конкретни проблеми?

Някой трябваше да формулира какви проблеми има, кои от тях са решими, кои нямат решение за момента и какво да се промени в средата, за да се намери конкретно решение. Това трябваше да бъде функцията на консултантите, не са един и двама консултантите, които работеха по тези въпроси. Не бяха малко парите, които бяха отпуснати от Европейския съюз и тези пари отидоха на халос, те не бяха използвани по най-добрия начин. Питате ме, как да подобрим плановете. „Как да подобрим планове, които не стават за нищо?“ Необходимо е да започнем отначало или нещата трябва да спрат дотук. Ако спрат дотук ние като държава се излагаме, ако не спрат дотук, ние като регион се обезличаваме, да не кажа, че предстои социална катастрофа. Какво ни се предлага да направим? Нямаме достатъчно информация, с която да генерираме идеи как да се развива и разнообрази бизнеса. Синдикатите и работодателските организации трябва да са някакъв коректив на всичко това, не се случва. Няма активност на предложенията. Постигаме боричкане за неща, които ги няма, това е безпътица.

Колкото повече се забавяме с планове, толкова по-голяма става опасността хората да не могат да се възползват от възможностите за преквалификация или да започнат собствени инициативи? Ако знам, че моят сектор ще бъде закрит, ще търся възможности за преквалификация и ако държавата ми осигурява това безплатно, защо да не го направя?

Вашият анонс е принципно правилен. Ако говорим за тези неща в детайли обаче в Плана за възстановяване и устойчивост, в териториалните планове, в плана за климат и енергетика и различните програми виждаме, че това, което казвате не се случва. Аз искам да се преквалифицирам и искам да вземам по-голяма заплата при по-добри условия на труд. Кой ще ми създаде подобна посока В какво да се преквалифицирам, в горски работник, в овчар, друга търсена професия, не? Сами разбирате, че трябва да се създаде друга икономика, която да разнообрази икономиката на региона. Естествено, че трябва да има декарбонизация, но не такава, с която разбиваме ТЕЦ-вете и мините. Трябва да имаме възможност за кредити или грантова схема в най-лошия случай да получим фотоволтаик, климатик или термопомпа. Ако хората, които получат тази възможност имат и още допълнителна възможност за преквалификация например да монтират фотоволтаиции и да превърнат това в своя професия, с удоволствие биха се впуснали. Не виждаме такава посока. Нито един човек, чието място е застрашено не му се дава ясна посока къде може да се реализира. Това е деструктивен план точно заради това. Това не е план за изграждане, а план за разрушаване.

Такава безпътица е обхванала всички участници в процеса, че не мога да помисля как ще тръгнем в някаква посока заедно. Ясно е, че ще има протести, ясно е, че ще има конфликти, ясно е, че социалната цена ще бъде голяма.

Необходим е лидер, който да покаже посоката. Въпреки че посоката трябва да е ориентирана към хората, нищо подобно не е записано в плановете. Ще има пари за преквалификация- в какво, ще има работни места- какви, кога?

Естествено трябва да се уважава посоката, която всеки ще поеме сам. Всеки трябва да реши сам в каква нова професия ще избере. Процесът на преквалификация трябва да бъде напълно доброволен.

Какви са възможностите за развитие на енергетиката тогава според вас и мястото на въглищата в нея пред ясната посока, че ще намаляваме техния дял докато спрат през 2038 година най-късно?

Без базовите мощности на АЕЦ Козлодуй и Марица Изток 2 българската енергетика е обречена. Тази обреченост се случва много целенасочено, защото АЕЦ Козлодуй трябва да работи в чудесна кооперация с ПАВЕЦ Чаира, който е буфер за електроенергията, произвеждана в АЕЦ Козлодуй. Когато има нужда от повече енергия ПАВЕЦ работи като генератор, когато има нужда от по-малко енергия като консумация отколкото се произвежда в АЕЦ Козлодуй, тя се акумулира в ПАВЕЦ. Затова се казва акумулираща помпена водноелектрическа централа. Ако една от тези мощности не работи добре, ще доведе до счупването на другата. Това реално се случва в момента в нашата енергетика. Водните централи не работят нормално. АЕЦ Козлодуй ще има проблеми заради липсата на ритмичност в кооперацията с ПАВЕЦ-а. Мини Марица Изток и ТЕЦ ще намалят добив и производство на електроенергия. Слънчевите централи са несигурни, защото сега бълват енергия, но нощем или зимно време не произвеждат достатъчно. Тогава как ще осигурим българската енергетика като няма газ, няма нефт. Изводът е един без Марица Изток нямаме никакви шансове нашата енергетика да бъде балансирана и да бъде двигател за бъдещето икономическо развитие.

Планираните 1-2 GW достатъчни ли са за базова мощност?

Те категорично не са достатъчно, ако тръгне електротранспорта, тогава консумацията ще бъде драматично по-голяма. Кой ще осигури производството? Лесно ще си счупим ТЕЦ, както си счупихме ПАВЕЦ-а и ако имаме проблеми с АЕЦ, съчетанието от проблеми с всички тези източници е равносилно на катастрофа. Това не са просто рискове. Те няма да са само върху енергетиката. Ако нямаме нормална електроенергетика, нашите предприятия ще загинат. Помните колко милиарди отидоха за компенсации, защото имаше катаклизъм в пазара на електроенергия.

Какъв да бъде базовия капацитет и как да се случи намаляването на дейността на ТЕЦ във времето?

Ние трябва да имаме информация колко въглища имаме и как можем да ги добиваме във времето. Ако се окажем в ситуация на земетресение, военна обстановка, няма да може да минем без Марица Изток. Ако имаме развитие на електроенергетиката не можем да минем без Марица Изток. Ако не се поддържа производство, трябва да се поддържа капацитет, трябва да има възможност за това производство, защото времето му ще дойде. Седем пъти ще се вдигне консумацията на електроенергия от домакинствата, когато навлязат електромобилите. Те ще навлязат, защото ще има данък за емисиите от транспорта. Ще има по-сериозно саниране на сградите, защото ще има допълнителни разходи за сграда, която не е санирана. Схемата за търговия с емисии ще обхване сградите и транспорта, което ще засегне всеки от нас. 

Марица Изток трябва да работи, да има добив на въглища и той да бъде допълнен с работа на ТЕЦ като се предвидят няколко варианта- оптимистичен и песимистичен вариант. Трябва да се вземе решения с какво още трябва да се допълни за осигуряване на необходимия капацитет. Централите в Марица Изток могат да бъдат допълващи мощности, когато соларите започнат да правят водород. Но не знаем кога това ще се случи?