Новите териториални планове предвиждат 60% намаляване на производството на енергия от въглища

Целта на териториалните планове на въглищните региони Стара Загора, Кюстендил и Перник е преминаването от индустрия на въглища към индустрия за възобновяема енергия, с което да се случи зеления преход към по-чиста икономика не само за тези региони, но и за страната. Плановете бяха предложени на Европейската комисия в края на редовния кабинет на Кирил Петков, но към тях бяха отправени сериозни критики особено към завода за батерии в Стара Загора. Служебният кабинет така и не ги изпрати в Брюксел, заради което загубихме милиони за първи транш по плановете. Нямаше информация как ще се преработят или сериозни обсъждания и комуникация в общественото пространство, но вероятно се е работило по тях.

Само преди няколко седмици новия кабинет представи новите варианти на плановете, които нямат съществени изменения с изключение останалото под въпрос съществуване на предприятие за батерии, предприятието за рекултивация и ангажимента за намаляване на производството на енергията от въглища. Целта е те да бъдат одобрени от Европейската комисия, за да получим средства за преквалификация, за преминаване към друг вид чисти индустрии и дигитализация. Страната ни вече е загубила 200 млн. лева и ако не представи плановете в Брюксел може да изгуби още средства, предвидени за прехода на регионите. 

В момента се провеждат обществени обсъждания на плановете във въглищните региони. Извън това ние потърсихме гледната точка на Георги Стефанов, експертът по зелени политики и началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в първия кабинет на Кирил Петков, който е участвал в подготовката на плановете. Потърсихме и гледната точка на синдикатите в лицето на Александър Загоров от КТ "Подкрепа".

60% намаляване на производството на електрическа енергия от въглища до 2026 година е едно от най-съществените изменения в новите териториални планове, които в момента са на етап обществено обсъждане във въглищните региони, а първите срещи в Перник, Кюстендил и Раднево вече изминаха, предстоят и в Стара Загора. В началото на годината депутатите гласуваха да предоговорим заложеното в плана 40% намаляване на емисиите до 2026 година спрямо 2019 година. Всъщност обаче териториалните планове предвиждат тази по-сериозна промяна. Въглищните централи осреднено произвеждат годишно около 20 TWh през последните години. Рекордната 2022 г. година те произвеждат над 25 TWh, а плановете предвиждат производството на ел. енергия от въглища да намалее до  8 TWh към 2026 година. Това реално е около 60% по-малко произведена електрическа енергия от 22 г. и автоматично значи и 60% намаление на емисиите. Това коментира специално за 3еNews Георги Стефанов, експертът по зелени политики и началник на кабинета на вицепремиера по климатични политики Борислав Сандов в първия кабинет на Кирил Петков.

Това, което не се вижда ясно в плановете е, ако трябва да мислим, че произвеждаме  25 TWh с 30 млн. тона въглища, които добиваме от няколко рудника в Стара Загора, Перник и Кюстендил, колко ще намалим въгледобива и къде, за да произвеждаме 8 TWh. Реално ще намалим въгледобива четири пъти, следователно трябва да намерим решение за тези работници, които няма да добиват въглища. Това са хората, които в най-голяма степен ще трябва да останат да работят по линия на рекултивацията и в навлизането на новите икономически дейности във въглищните региони, но е добре да е ясно предварително кои рудници до кога ще работят и с какъв капацитет, брой хора и прочее, обясни още Стефанов. 

Задачите на териториалните планове беше да не нарушат социалното равновесие. Второто нещо е декарбонизацията, общата цел за Европейския съюз. Тя трябва да бъде достатъчно добре премерена и не е задължително да се прави измерител на тази декарбонизация вътре в плана, напротив това би било деструктивно, защото има застрашени групи. Когато заплахата за тях е ясно описана, нямат друг избор освен да противостоят със всякакви средства и мерки, за да може заплахата за тях да не съществува. Това се случва в  момента с миньорите, защото в този план, вместо да се съобразим с тънки моменти като перспективата на региона и поминъка на домакинствата, ние се концентрираме върху развалянето на една готова енергетика, съществувала дълги години в Стара Загора, Кюстендил и Перник. Третото, което трябва да направят плановете, е да има нова индустрия. Целта е да се развият нови дейности, които да тласнат региона от една моно индустриалност, какъвто е въгледобивът, към други сфери - например дигитализация, образование, здравеопазване, управление на водите, на горите и редица нови възможности, които ще подобрят живота на региона, икономиката му ще стане по-пъстра, ще има повече заети хора, вероятно по-добри работни места откъм заплащане и условия на труд, но в тези планове няма такова нещо. Не само това, в тях е записано, че енергетиката ни трябва да стане не с 40% по-малко емисии, а с 60% по-малка. Това е недопустимо и произвежда скандали. Тези скандали сега не са толкова активни, но ще има протести и е видимо, че е заложен конфликт, който ще се случи. За съжаление се прави така, че да се случи около общинските избори, нещо, в което се опитват да вкарат огромни маси от хора, заплашени да изгубят хляба си. Това е цинично, смята Александър Загоров от КТ „Подкрепа“.

1-2 GW базова мощност категорично не са достатъчно, ако тръгне електротранспорта, тогава консумацията ще бъде драматично по-голяма. Кой ще осигури производството? Лесно ще счупим ТЕЦ, както си счупихме ПАВЕЦ-а и ако имаме проблеми с АЕЦ, съчетанието от проблеми с всички тези източници е равносилно на катастрофа. Това не са просто рискове, а реална възможност и те няма засегнат само енергетиката, коментира Загоров. Ако нямаме нормална електроенергетика, нашите предприятия ще загинат, коментира Загоров. Помните колко милиарди отидоха за компенсации, защото имаше катаклизъм в пазара на електроенергия, допълни той.

Марица Изток трябва да работи, да има добив на въглища и той да бъде допълнен с работа на ТЕЦ като се предвидят оптимистичен и песимистичен вариант, важно е да се вземе решения с какво още трябва да се допълни за осигуряване на необходимия капацитет. Централите в Марица Изток могат да бъдат допълващи мощности, когато соларите започнат да правят водород. Но не знаем кога това ще се случи, подчерта Загоров.

С какво ще заместим въглищната енергия?

Другата промяна в интегрираните териториални планове, а и по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), е амбицията по главата RePowerEu. Това е желанието на ЕС да се откъсне от  зависимостта от изкопаемите горива и основно от руските такива. По тази нова цел и финансова рамка България получава допълнително 480 млн. евро. Те са за подкрепа за ускорено постигане на целите за ВЕИ до 2030 година. Годината за териториалните планове е 2029 г., а за ПВУ е 2026 г. Според тези нови цели, засега на непотвърдено от ЕК концептуално ниво, залагаме да постигнем израждането на нови 6GW ВЕИ и повече инвестиции за енергийна ефективност. На фона на българската консумация на ел. енергия, това са достатъчно нови мощности, а като включим и всички други типове ВЕИ, които не са част от националната стратегия и планиране, т.е. частните инициативи и решения, в България няма да имаме проблеми с осигуряването на електрическата и топлинната енергия през идните години, точно обратното, ще навлезем във времена, в които енергията ще става по-евтина и основният проблем ще бъде финансов, а именно на поддържането на големи държавни структури и мощности, като ТЕЦ-те у нас.

В плановете не става ясно, посочените оставащи 1-2 GW въглищни мощности, дали ще бъдат в ТЕЦ Марица Изток 2 или от другите частни централи и как те ще работят под режим на студен резерв, на каква цена ще е произведеният ток, и каква ще е цената, която българското общество ще трябва да плаща на годишна база, за да поддържа един сектор, който повече от десетилетие работи на загуба.

Кои ТЕЦ ще останат базови все още е дискусионен въпрос?

Според източници от кабинета бъдещето е много ясно. Очаква се до края на 2026 г. частните AES и Контурглобал да спрат работа - но това са най-модерните и с най-значителни екологични инвестиции термични централи у нас, а и на Балканите. С Брикел се очаква да се случи това, което стана с ТЕЦ в Габрово т.е. ще затвори заради недопустимото замърсяване, което причинява. Държавната ТЕЦ ще бъде запазена най-вероятно за стратегически резерв, защото 1600 MW  (1-2 GW) е значителен капацитет, като половината е в относително добро състояние. Тази централа може да бъде консервирана, за бъде отворена за една седмица в случай на война или бедствие, посочиха източници от правителството. След 2027-2028 г. Марица изток 2 може да остане като базова мощност, която да работи на минимум особено през зимата.

Не е изяснен и въпросът кои ТЕЦ-ве ще успеят бързо да се възползват от смесването на въглища с биомаса, биогаз, водород или отпадъци. Като не бива да забравяме, че изгарянето на отпадъците вече се отрича и с новата европейска стратегия и план за кръгова икономика от 2020 г, се предвижда то да бъде ограничено. Една от основните причини е, че при изгарянето на отпадъци се отделят т.нар. устойчиви органични замърсители (УОЗ), които са силно канцерогенни и за тези вещества на практика няма филтри, коментира Стефанов. Единственият начин да не допускаме емисии от УОЗ е да имаме високотемпературно, плазмено изгаряне над 2800 градуса, което засега е доста скъпо удоволствие и затова не се прилага от инвеститорите.   

В актуализацията на Националния план климат и енергетика, което се изготвя в момента от Министерство на енергетиката, се очаква да бъдат посочени конкретните цели, т.е. мощности, произвеждащи електрическа и топлинна енергия от различните видове, които са обвързани и с капацитета на електропреносната мрежа високо и ниско напрежение, както и топлопреносните мрежи. Единственото, което е категорично ясно на този етап е, че въглищата ще стават все по-малко в енергийния микс, а ВЕИ от целият им спектър ще навлизат все по-масово и ускорено. Как обаче въглищата ще бъдат компенсирани и как мрежата ще бъде модернизирана в краткосрочен план, за да може да поеме тази промяна, е много важен въпрос, за който все още нямаме ясен отговор. По данни на ЕСО България ще продължи да увеличава енергийната консумация. Критици на енергийната ни структура в момента твърдят обаче, че от 15 години консумацията непрекъснато намалява, а имаме много ясни цели за намаляването на енергийната консумация, обясни Стефанов. Това е подвеждащо, защото това в крайна сметка излиза твърде скъпо на българският бизнес и общество, които трябва да платят двойна или тройна сметка. За скъпи и неефективни въглища, за еднопосочно изграждане на само един ВЕИ източник, вместо за микс от ВЕИ, и не на последно място за поддържане на електропреносна мрежа, която не е достатъчна гъвкава.

Слабост на териториалните планове е, че въпреки европейските цели за намаляване на консумацията на енергия с 1.5% годишно, у нас нямаме базова година, спрямо която говорим за намаляване на консумацията на енергия, както и нямаме план къде ще сме 2030 и годините след това. Това обаче не означава, че нямаме задължение да намаляваме емисиите си, както и да ставаме по-ефективни и да ограничаваме загубите. Именно затова основният проблем е, че ЕСО не отразява задължителните цели за намаляване на енергийната консумация в техните планове за развитие на мрежата, коментира още Стефанов. На последното заседание на Комисия по енергиен преход този месец от ЕСО казаха, че държат да имат 989 MW стратегически ресурс, който да стои за критични и пикови периоди на консумация. Най-вероятно говорим за запазване на толкова въглища, най-вероятно ще запазят ТЕЦ Марица Изток 2 - да затворят трите стари блока като останат трите нови за 700 MW, но това са хипотези, които трябва да ни помогнат с обосновката към Европейската комисия, какво пазим, за колко време го пазим и как то ще работи. Това към момента липсва в териториалните планове.

Каква е алтернативата за ТЕЦ, могат ли да търсят инвестиции, за да преминат към по-екологични горива газ, водород, биомаса?

Още през 2014 г. на политическо ниво в ЕС бе решено, че ТЕЦ-вете няма да могат да получават средства от европейските фондове, които ще подпомагат процесите на декарбонизация. Впоследствие почти всички финансови институции също спряха да дават средства, включително заемни за изкопаемите горива, но най-основно това е валидно за въглищата, тъй като те са основният глобален, европейски, но и национален източник на въглеродни емисии. Тази радикална промяна през последното десетилетие доведе до това, че въглищният сектор бе оставен на доизживяване и инвестициите се насочиха към други източници. България изпусна последните 10 години, не отразявайки и на практика отричайки този процес и сега сме в състояние на изкуствена кома на този сектор. Припомням, че само след 15 месеца става забранено и националното субсидиране и това съвсем ще изостри проблемът след 2025 г. През последните години само Фондът за въглища и стомана позволяваше подкрепа за този сектор, но и това се променя вече се залага на подкрепа на иновативни решения, но ние никога не сме се възползвали от тези възможности, твърди експертът.

Може ли в тъмните галерии на въгледобива да изникне ПАВЕЦ?

Да, една от иновациите, които може да се финансира от фонда за въглища и стомна, е в подземните галерии на въгледобива, каквито ние имаме в Кюстендил като структура на подземни въглищни галерии, да се изградят инсталации за електрическа енергия по модела на ПАВЕЦ или ВЕЦ, ако има подземни реки. Представители на ЕК и Фонда обявиха, че търсят решения, които биха финансирали подобни иновации, като вече има един пилотен проект в Холандия, а на идея ЕК залага значителни надежди. Предложиха ни да помислим го направим и тук, но не го възприехме сериозно и това е един проблем основно свързан с далновидното мислене и развитие на бъдещи перспективи, посочи специалистът.

Модернизационният фонд ще финансира инвестиции в топлофикационна мрежа

По Модернизационния фонд има друга добра новина. Съществува възможността за финансиране на електропреносни и топлофикационни мрежи, което е част от приоритетите, които България посочи през миналата година. Нашите топлофикационни мрежи са много остарели с много ниско КПД и енергийна ефективност, с много топлинни загуби. Не бива да забравяме обаче, че инвестициите в мрежи е въпрос на цялостна преценка, кои ТЕЦ-ве и населени места ще модернизираме и кои не. Когато имаме ТЕЦ-ве като тези в Сливен, Перник, Гълъбово, Габрово дали ТЕЦ ще оперира, на какво гориво, на какви цени и какви нужди ще има от него, за да се инвестира в мрежата е въпрос на една обща стратегия, базирана на много анализи преди нея. Има и друг национален проблем. В България мрежите обикновено са част от топлофикационните дружества. В Полша, Румъния например мрежите са разделени от топлофикациите и обикновено са държавни или общински. В Полша има модерни ТЕЦ и мрежи в лошо състояние и обратното, оказва се, че новите решения понякога не са въпрос на финансиране, а на далновидно управление. Централното топлоснабдяване в мащаби, като това в София, вече се отрича като неефективно.

И все пак е важно да кажем, че гръбнакът на икономиката в ЕС са малките и средни предприятия, а във въглищните райони това не е така. Именно затова Механизмът за справедлив преход дава фокус за финансиране върху малки и средни предприятия. Това е така, защото при големите индустриални производства обикновено идва момент, като затварят и тогава винаги се получава икономически и социален колапс без значение в кой сектор на икономиката работят. Затова ЕС подпомага МСП, защото там такъв колапс не може да се получи.

Какво се крие зад идеята за голям завод за батерии?

България не успя да защити миналата година създаване на голяма производствена мощност, въпросният завод за батерии, който е много повече от завод за батерии. Той щеше да прави, да ремонтира, рециклира батерии и фотоволтаични панели и щеше да запълни този сегмент от тази нова индустрия свързана с ВЕИ технологиите, каквато мощност на Балканите няма, посочи Георги Стефанов. Тази мощност трябваше да позволи затварянето на ТЕЦ-вете и мините, и да се създаде друго голямо икономическо звено, което щеше да задоволи и синдикалните страсти, че като няма такова голямо предприятие, няма как да се намерят нови места, на които да се развива синдикална дейност в големи мащаби, допълни той. Но точно тази идея стана жертва на техните опити да бламират модернизацията и трансформацията на въгледобивните региони, която всъщност не е от вчера.  В момента заводът остава несигурен като изпълнение и непотвърден заедно с държавното предприятие за рекултивация, което е в подобна ситуация, защото ЕК смята това за нерегламентирана държавна помощ, а и защото почти всички държавни компании у нас имат лошо управление и големи дългове, което всъщност заплашва България, а от там региона и целия ЕС, за влошаване на икономическите показатели, ако най-лошото се случи.