Екоминистърът ще поеме председателството на Консултативния съвет по Европейската зелена сделка

До месец държавата ще е готова с визията си за бъдещето на държавната ТЕЦ. Това са очакванията на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов. Очаква се той да оглави Консултативния съвет по Европейската зелена сделка към Министерския съвет. Консултативният съвет по Европейската зелена сделка е координационното звено с представители от бранша, синдикатите, неправителствения сектор и министерствата, който би трябвало да формира политиката ни на национално ниво по отношение на климата.

Министър Попов съобщи, че съвсем скоро ще е готов докладът на Комисията по енергиен преход към Консултативния съвет с моделите, които представят какви са вариантите за енергийния микс а страната. Моделирането на практика ще покаже какви са перспективите за всеки един от секторите в енергийния микс и това ще бъде отразено в Интегрирания план енергетика и климат, който държавата ни подготвя и се очакваше да представи като  първоначален вариант пред ЕК още в края на юни. На базата на тези документи предстои страната ни да изготви  и нова енергийна стратегия на България. Да припомним, че преди няколко месеца беше представена без обществено обсъждане енергийна стратегия от служебния кабинет, която много експерти и представители на новия кабинет оцениха като изключително слаба.

Важно е Консултативният съвет по Европейската зелена сделка  да се превърне в онова звено, което формира цялостната национална политика, подчерта Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“.

Политиките по климата са отделени в Министерството на околната среда и водите, което води постоянни преговори в рамките на Съвета на ЕС по различни законодателни предложения. След законодателството за търговията със стоки и услуги, законодателството в областта на околната среда и климата е най-обемното.

 

Български учени не участват във формирането на световните политики по климата

 

Не е възможно с помощта само на една дирекция в министерство да се  формира националната политика по климата, защото това е  хоризонтална политика, подчерта Боряна Каменова, директор на дирекция „Политика по изменение на климата“. Политиката по климата е част от всеки един икономически сектор и всяко министерство, допълни тя. Необходим е обаче по-голям  капацитет за тази дейност във всички министерства. Трябва да се ангажират повече  специалисти,  които да могат да участват във формирането и да оценяват изпълнението на климатичните цели. Според новите правила всеки проект както по Плана за възстановяване и устойчивост, така и по новите програми трябва да бъде оценяван спрямо своето въздействие върху околната среда.  

Случва се да имаме нужда от бърза и навременна позиция по определени теми, които касаят националната политика, защото конкретните текстове на международно ниво често се изпращат в много кратък срок преди тяхното обсъждане, сподели Силвия Рангелова, директор на дирекция „Координация по въпросите на ЕС и международно сътрудничество“ в МОСВ. Ние трябва да имаме бърз механизъм за координация, което е изключително важно, смята тя.

Експертите не отразяват своята лична позиция, а позицията на държавата и тя трябва да бъде консултирана с всички заинтересовани страни и  да се представи възможно най-аргументирано.

Необходимо е също така участието на българската наука в Междуправителствения панел по климата на ООН (IPCC), където се формират политиките на световно ниво и целите за изпълнение по отношение на климата, както и измерването им, което се случва по международната методика на IPCC. Досега сред участниците от научната общност все още няма представители от България въпреки комуникацията, която имаме с  БАН, Софийски университет и други университети, каза Каменова.

Предстои да започне работа по пътна карта за климатична неутралност на България

Другата седмица предстои да започне работа по пътна карта за климатична неутралност на България, която ще бъде отново задача на Консултативния съвет. Изключително важна е неговата роля за формиране на политиките по зеления преход, по моделиране на различните варианти и за намиране на решение за енергийния микс на страната през следващите десетилетия. На база на неговите решения се формират и други национални политики, които страната ни представя пред Брюксел.

Екоминистърът смята, че голяма част от държавните институции се нуждаят от допълнителен  капацитет, за да се занимават с политиките по климата. Министър Попов планира да увеличи състава на дирекция „Политика по изменение на климата“ в министерството. Целта е експертите да бъдат фокусирани върху различните сектори на икономиката и да подпомагат министерствата при формирането и оценката на техните политики.

В други държави политиката по изменение на климата се ръководи от отделно  климатично министерство или е част от министерство, например Министерство на климата и енергетиката, Министерство на климата и иновациите. В България  политиката е по-различна, като такава важна хоризонтална роля се поверява на Консултативния съвет към Европейската зелена сделка.

 

В Министерството на околната среда и водите се проведе семинар за популяризиране на политиките по изменение на климата и начина на формирането им на международно, европейско и национални ниво.