БСК критикува предложените изменения на Закона за енергетиката. Какви са проблемите

Българската стопанска камара (БСК), подобно на омбудсмана и КЕВР има редица забележки по предложените изменения и допълнения в Закона за енергетиката, публикуван от енергийното ведомство в пика на лятото – 27 юли за обществено обсъждане. Предвид високото обществено значение публикуваме без редакторска намеса становището на камарата, изразено в писмо до министъра на енергетиката Румен Радев.

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане на 27.07.2023 г. проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за енергетиката (ЗИД на ЗЕ), Българска стопанска камара – съюз на българския бизнес изразява следното становище:

На първо място, приветстваме дефинирането за първи път в националното законодателство на понятията и субектите „гражданска енергийна общност“, „активни клиенти“ и „агрегатори“, съответно – припознаването им като страни по сделките с електрическа енергия.

В представените към ЗИД на ЗЕ мотиви липсва обосновка и мотивация за предложението за отпадане на предоставянето на единствена лицензия за организиране на борсов пазар на електрическа енергия (§15, чл. 43, ал. 1, т. 2). Доколкото подобна стъпка теоретично би насърчила конкуренцията и, съответно – подобрила условията за потребителите, тя би могла да се приеме като подходяща. От тази гледна точка, е необходимо да се направи анализ и обоснована преценка на разходите и ползите от подобен акт.

Подкрепяме нарастващото използване на нискоемисионни енергоизточници, но обръщаме внимание, че отсъства информация и обосновка за постулирането на задължително закупуване на 60% от количествата електрическа енергия от нискоемисионни източници при формиране на доставките НН (§23, чл. 97, ал. 4).

В исторически план БСК последователно е настоявала за премахване на кръстосаното субсидиране на битовите потребители за сметка на бизнеса. Едновременно с това, сме предлагали да се приложи и изпълни предварително одобрен план за действие за премахване на кръстосаното субсидиране и пълно либерализиране на електроенергийния пазар. По включените в ЗИД на ЗЕ параметри на либерализация на електроенергийния пазар възникват редица въпроси, които нямат решение или обосновка в предложения законопроект:

Считаме за объркващо и затрудняващо ефективното прилагане на предложението за влизане в сила от 01.01.2024 г. на промяната по отпадането на НЕК като обществен доставчик за битовите потребители и премахване квотите на производители за регулирания пазар. Предложеният срок е в средата на регулаторния период по отношение на битовите потребители, който приключва на 30 юни. Това е съществено особено в случай, че не е въведен в действие механизъм за предоставяне на адекватна финансова подкрепа за лица/домакинства, които са „уязвими“ или в състояние на „енергийна бедност“, според представените в проекта на закон параметри, и при положение, че не са приети нови нормативни документи и съответните промени в подзаконовата нормативна уредба.
Мотиви: Регулират се съществени елементи от енергийните доставки, при което не е достатъчно времето за трансформация на процесите и обществените отношения, както и за информиране на потребителите. Би трябвало да се удължат или да се заменят сроковете. Например, през 2021 г. за небитовите потребители бе предоставен деветмесечен междинен период.

Представеният като основание за регулиране на електроенергийни цени под себестойност регламент (ЕС) 2022/1854 е в сила до 31.12.2023 г. Какво ще бъде основанието за тази практика след посочената дата? (§8, чл. 31, т. 14);
Концепцията за енергийна бедност все още не е дефинирана в единен акт на Европейския съюз. Вместо това, тя се определя от отделните държави-членки в съответствие със собствените им национални политики и приоритети. Предложената в законопроекта дефиниция, съдържаща ограничен брой критерии за определяне на „домакинство в положение енергийна бедност“, както и споменаването на уязвими клиенти, без да са посочени параметрите за идентифицирането и разграничаването им, не са достатъчно конкретни и ще забавят прилагането на Закона и защитата на съответните лица.
Актуализирането на понятието „уязвим клиент“ чрез определянето му като „критична зависимост от електрическо оборудване“ оставя неуточнени редица практически въпроси, вкл. как се доказва, кой е органът, който следи доказването, и др. Необходимо е да се използва точна и ясна формулировка, която да не дава възможности за оспорвания, поради различни интерпретации;
Прехвърлени са към подзаконов нормативен акт елементи, дефиниции и параметри, които е необходимо да бъдат представени в закона, и последващо да бъдат пояснени чрез Наредба, т.е. в нея да се потвърди технологията на прилагане на съответните нормативни текстове в ЗЕ. В случая „определянето на статут на домакинство в положение на енергийна бедност и/или на уязвим клиент за снабдяване с електрическа енергия… става по критерии, условия и ред, определени в наредба, приета от Министерския съвет по предложение на министъра на енергетиката, министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на труда и социалната политика“.
За целите на конкретното правоприлагане изрично регламентиран следва да бъде обменът на информация между различните компетентни органи и информационни системи.
Направеното предложение за привеждане на подзаконовата нормативна уредба в съответствие с промените в ЗЕ в шестмесечен срок след влизане в сила на Закона е времево непремерен по отношение на крайните потребители.
Не на последно място, препоръчително е разглеждането, обсъждането и приемането на промени в законодателство от определена област, когато са свързани, да се осъществява интегрирано и синхронизирано – едновременно. От тази гледна точка, визираме промените, които се правят в Закона за енергетиката, Закона за възобновяемите енергийни източници и Закона за енергийната ефективност.