България приема ново законодателство за развитието на геотермалната енергия и термопомпите през септември

Централното отопление и топлоснабдяване в мащаби като за град София вече се отрича като неефективно и в Европа се залага на картата за развитие на термопомпи и децентрализирано отопление, при които има много по-малко топлинни загуби. Затова към края на годината ще излезе нова европейска стратегия за геотермалната енергия и термопомпите, споделят специалисти пред 3eNews.

Много по-икономически целесъобразно е да се планират отоплителни системи на ниво райони или сгради отколкото система от централи от типа на столичната топлофикация. Доказателството за неефективността на подобни енергийни мощности са и тяхната финансова задлъжнялост, която в частният случай за град София работи единствено, защото, ако спре да работи поставяме под риск електроенергийната система на югозападна България. Темата най-вероятно ще се превърне и в „горещият картоф“ по време на предизборната кампания в столицата, тъй като задълженията на топлофикацията надхвърлят 1,6 милиарда лева и продължават да растат всеки ден. Това коментира специалистът по зелени политики Георги Стефанов. Той е бил и научен наблюдател на първия геотермален проект в Унгария преди 7 години, когато затварят техния въглищен ТЕЦ в района на Будапеща и го заместват с геотермална централа и по неговите думи е един от малкото специалисти с практически опит в тази сфера у нас.

Още в началото на годината с  промени в Закона за възобновяемите енергийни източници, в България приехме законодателство даващо дефиниция за геотермалната енергия, каквато липсваше до момента, допълни той. Геотермалната енергия вече по дефиниция е разделена на три – нискотемпературна, среднотемпературна и високотемпературна геотермална енергия, които съответно са разположени в плитките, среднодълбочинните и дълбочинните геоложки слоеве. 

Геотермалните източници, които са на малка дълбочина на практика технологично представляват различните видове термопомпи и най-честно не са обвързани с постоянно използване на вода. Среднотемпературните в мнозинството от случаите имат пряка връзка с използването на горещата минералната вода. Дълбочинните геотермални източници също нямат нищо общо с водата, защото при тях  говорим за оползотворяване на топлина на скалите и земните недра, изясни Стефанов.

България е сред последните държави в ЕС, която въвежда законодателство за подпомагане на ускорено навлизане термопомпите и по тези показатели изоставаме от всички държави в Източна Европа.

Към момента от няколко месеца Българската асоциация за геотермална енергия има предложения за законодателни изменения през Закона за възобновяемите енергийни източници, които адресират промени в Закона за водите, Закона за подземните богатства и Закона за устройство на територията, които се очаква да бъдат разгледани и гласувани в Народното събрание след септември. Тези изменения на практика ще отключат потенциала за реализирането на геотермалните проекти в България и ще подсигурят заложените в Плана за възстановяване цели в тази област. В това отношение донякъде България изпреварваме редица други държави, които все още нямат цялостно законодателство, което да адресира геотермалните източници и термопомпите, смята експертът. Това ще ни позволи да си решим проблема и да узаконим инсталирането на термопомпи. В момента всеки, който инсталира термопомпи, ги слага по ръба на закона, коментира Стефанов, като този проблем става непреодолим, ако говорим за инсталиране на индустриални отоплителни инсталации и термопомпи, които у нас на практика отсъстват.

Редно е в България да разделим оползотворяването на тази енергия. Навсякъде в Европа плитките геотермални източници, т.е., термопомпите са без разрешителен режим и тяхното бурно развитие се базира на оползотворяването на постоянната температура на малка дълбочина, което осигурява висока ефективност за отопление през зимата и охлаждане през лятото. Именно затова, за тези инсталации не трябва да има тежки изисквания и режими за тяхното инсталиране. Тези термопомпи обикновено се инсталират на дълбочина от няколко метра до няколко десетки метра.

Среднотемпературните или среднодълбочинните геотермални източници попадат в границите, където основно попадат и водоносните хоризонти с горещи минерални води, които са в диапазона между 200 и 800 метра. Стефанов коментира, че този ресурс и неговото ползване ще остане по режима на ползване на подземни води, където имаме добро законодателство.

Дълбочинните или високотемпературните геотермални източници, са подходящи за производство на електрическа енергия, тъй като там се цели достигане на геоложки слоеве, при които температурата на земните недра може да стигне и задмине 120-150 и повече градуса. Именно при такива находища ще се проучва възможността за производство на ток, заложено в Плана за възстановяване и устойчивост на България. Тези геоложки слоеве най-често се намират на голяма дълбочина между 2800 до 6000-7000 метра, но в тези случаи говорим за топлина от скалите и в никакъв случай за минерални води. Такъв добив от високотемпературен източник ще бъде възможен по смисъла на Закона за подземните богатства и с връзка към Закона за концесиите, които два закона концентрират добива на полезни изкопаеми, като там ще се даде определение какво всъщност представлява дълбочинната геотермална енергия, която е ресурс, който трябва да бъде предварително проучен преди да бъде добиван.

България също трябва да мисли в посока развитие на своите геотермални източници. Важно е да се работи в перспектива на трябва да имаме и предвид, че при средно дълбочинните сондажиголяма част от минералната вода е богата на сяра и често имаме познатия по балнеоложките комплекси мирис на развалени яйца. Така, когато се изгражда една геотермална централа, оползотворяваща води и флуиди с високо минерално съдържание, следва да се има предвид, че може да има такива води с високо минерално съдържание, които да имат неприятни миризми.

В България има 3000 сондажа с доказани топли минерални води, от които се ползват реално около 300 за питейни нужди, спа и балнеоложки процедури. Следва да се има предвид, че много от сондажите, които не се ползват, са именно защото са с високо минерално съдържание, миришат или имат дори вредни химически съставки, което значи, че тези 90% от сондажите просто не са подходящи за питейни нужди или балнеоложко лечение. Това разбира се не означава, че тези водни ресурси не са подходящи за геотермална енергия и отопление. Въпросът е как този процес да се управлява устойчиво, така че например, ако даден сондаж няма достатъчно голям дебит, да се оползотвори. Именно за това предварителните геоложки проучвания и пилотните проекти в тази посока са от особено значение, за да може всяка една инсталация да работи безупречно и геотермалните инсталации да се припознаят от обществото, и бизнеса като базова ВЕИ мощност, която ще доведе до стабилизирането на цените на енергийните ресурси и ще подсигури енергийната сигурност и независимост и ще ускори декарбонизацията.

Министерството на енергетиката придоби и практически опит в тази посока чрез реализирането на няколко пилотни инсталации финансирани по Норвежката програма в български общини през последната година. На практика у нас вече имаме шест общини, които са инсталирали геотермални инсталации, представляващи дълбочинни термопомпи, в режим на липсващо законодателство.

Стефанов припомни, че миналата година развитие на геотермална енергия е заложена и в Териториалния план за справедлив преход на област Кюстендил с планиран ресурс от около 80 млн. лева, а сега този източник ще може да бъде разпределени и в трите териториални плана.

Геотермалната енергия и термопомпите са алтернатива на конвенционалното отопление и са най-сигурният вариант за модернизация и декарбонизация на топлофикациите на газ и въглища, заедно и с изграждането на слънчеви топлофикации. Едно е сигурно, необходимо да се направи обновяване и модернизация на топлофикационните мрежи, които са собственост на топлофикациите, тъй като всяка една технология е много по-икономически изгодна, ако намалим загубите. У нас за съжаление точно в тази област се проваляме и доказателство за това са огромните водни загуби по водоснабдителната мрежа, по които Българя все още не може да отбележи значителен напредък въпреки милиардите инвестиции във ВиК дружествата през последните години.