Euronews: Плановете на България и Румъния за 2 нови дунавски ВЕЦ пораждат екологични и ядрени страхове

Румъния и България се надяват скоро да започнат изграждането на две нови водноелектрически централи на река Дунав въпреки нарастващите опасения относно тяхното въздействие върху околната среда и ядрената безопасност, пише Euronews. Ето подробностите, които представя изданието:

Първата от новите централи ще бъде разположена между Турну Мъгуреле (Румъния) и Никопол (България), а другата ще свързва румънския град Кълъраш с българския град Силистра. Докато влязат в експлоатация през следващите десет до 15 години, те ще се добавят към 700-те язовира и бентове, които вече са построени по Дунав и неговите притоци. 

Реката е втората по дължина в Европа и се простира на повече от 2800 км през 10 държави: Германия, Австрия, Словакия, Унгария, Хърватия, Сърбия, България, Румъния, Украйна и Молдова.

Правителствата на България и Румъния подкрепят проектите като средство за повишаване на енергийния им суверенитет чрез използването на богат споделен ресурс.

„Крайно време е България да се възползва от този природен ресурс“, казва българското министерство на енергетиката на уебсайта си. Междувременно министърът на енергетиката на Румъния Себастиан Бурдуя каза пред Euronews, че първият язовир „се смята за печеливша инвестиция, с важен капацитет от над 800 MW инсталирана мощност, разделена наполовина с България."

„Огромно“ въздействие върху местната среда

Но въпреки че има политическо съгласие за изпълнението на проектите, жизнеспособността на водноелектрическите централи повдига много въпроси от екологична гледна точка. 

„Въздействието върху този конкретен граничен участък би било огромно. В тази част има стотици острови, които са много ценни“, каза пред Euronews Улрих Айхелман, главен изпълнителен директор на RiverWatch, организация с нестопанска цел, която наблюдава здравето на европейските реки. 

Изграждането на язовири в долната част на река Дунав би потопило много от тези острови. „Тези райони най-вероятно са последните места за хвърляне на хайвера на няколко есетри, а също и на херинги. За всички тези видове това би било убийствен ефект до Черно море“, добави той.

Докладът за екологична адекватност, оценяващ Енергийната стратегия на Румъния за периода 2019-2030 г., в която първоначално беше включен проектът Turnu Magurele-Nikopol, повдигна опасения относно две ключови защитени зони от Натура 2000, които централата ще пресече: Corabia-Turnu Magurele и Suhaia. 

Тези райони имат екологично значение, тъй като разполагат с жизненоважни естествени и полуестествени местообитания, включително иглолистни, върбови и тополови гори. Този регион също така служи като място за гнездене на видове, включени в Директивата за птиците на ЕС, като кълвачи, жълти чапли и големи бели чапли.

Потенциалните щети се простират отвъд тези защитени зони, като пейзажите надолу по течението са изложени на риск от значителна трансформация поради въздействието на водноелектрическите централи. „Когато течащата вода е по-бедна на седименти, които ще бъдат задържани от язовира, ще започне процес на брегова ерозия, засягащ делтата и Черно море, с допълнителни последици за техните екосистеми и биоразнообразие“, Камелия Йонеску, WWF Румъния за сладководни води Мениджър на проекта, каза пред Euronews.

Лишена от утайките на Дунав и нахлула в Черно море, делтата на река Дунав ще бъде изправена пред неизбежно унищожение. Делтата, втората по големина в Европа, е най-добре запазената на континента и е гръбнакът на биоразнообразието с богати местообитания, флора и фауна.

Ядрената безопасност е застрашена?

Намаленият воден поток може също така да застраши румънската атомна електроцентрала Черна вода, разположена надолу по течението от двете предложени водноелектрически централи. 

Ядреният обект разчита на дунавска вода за охлаждане на своите реактори. С планираните два нови реактора нуждите на централата от вода ще се повишат. Недостатъчното предлагане може да повиши рисковете от злополука или да спре операциите.

И накрая, двата проекта могат също да се сблъскат с други, които вече се оценяват. 

„Вече има проект между Румъния и България, наречен Fast Danube, който има завършено проучване за осъществимост, търсейки решения за подобряване на навигацията по Дунав“, подчерта Йонеску от WWF Румъния. 

„Има конфликт, ако, от една страна, говорим за хидротехнически решения за подобряване на навигацията, а от друга, инвестираме в проучвания за изграждане на водноелектрически централи“, каза тя, тъй като такива централи могат значително да нарушат речна навигация за плавателни съдове.

Неправителствените организации гледат към ЕС

За активистите Европейският съюз има ключова роля, тъй като двете страни се надяват да осигурят средства от ЕС за проектите. 

България интегрира хидроенергията в своята стратегическа визия за устойчиво развитие на енергийния сектор през януари тази година, очертавайки намерението си да изгради „870 MW нов водноелектрически капацитет до 2030 г.“, съответстващ много на очаквания капацитет на водноелектрическата централа Турну Мъгуреле-Никопол.

Грийнпийс България започна съдебни дела срещу правителството заради документа, позовавайки се на липсата на обществени консултации и цялостна екологична оценка, които са типични предпоставки. Правното оспорване беше отхвърлено от съда, който реши, че документът не е от обществен интерес, тъй като е необвързващ. 

„Впечатленията ни бяха, че те го подготвиха бързо, за да обосноват предоговарянето на Националния план за възстановяване и устойчивост, тъй като беше пуснат точно по времето, когато парламентът искаше да гласува предоговаряне на плана и да не намалява нашите емисии на CO2“, Меглена Това съобщи за Euronews директорът на офиса на Грийнпийс България Антонова. 

Механизмът за възстановяване и устойчивост (RRF) е фонд от 800 милиарда евро, създаден от ЕС, за да стимулира икономиката на блока, засегната от пандемията COVID-19, и който е насочен към инвестиции в зелени и цифрови индустрии. 

„Невероятни“ местни приходи

Все още не е ясно откъде ще дойдат средствата за водноелектрическите централи. Само заводът в Турну Мъгуреле-Никопол се очакваше през 2018 г. да струва над 2 милиарда евро, но предвид настоящите нива на инфлация, разходите вероятно ще бъдат значително по-високи.

Министърът на енергетиката на Румъния спомена потенциални варианти на европейско ниво, включително Фонда за модернизация и фондовете за трансгранично сътрудничество. 

„Не смятаме, че могат да направят това с национално финансиране за възстановяване и устойчивост. Ще трябва да имат стриктно одобрение за тези еврофондове“, каза Антонова от Грийнпийс България. 

„ЕС може да играе ключова роля в модерирането на този тип процеси, така че държавите-членки да не влизат в мегапроекти, без наистина да са проверили тяхната осъществимост и устойчивост, а не заради обещания на инвеститорите“, добави тя.

Местните жители обаче изглеждат ентусиазирани от водноелектрическите централи, въпреки че признават тяхното въздействие върху околната среда. 

„Този ​​проект би осигурил заплати и данъци за местните бюджети, което би било невероятно“, каза пред Euronews Анджела Добре, жител на Турну Мъгуреле, управляваща организация с нестопанска цел за местно развитие. Тя беше стажант по строителството, когато стартира първата итерация на проекта през последните години на комунизма, но никога не е завършен.

Този тип проект може да вдъхне нов живот на застаряващ град с ограничени възможности за младите хора. "Такова мащабно начинание ще изисква много специалисти. Там ще работи огромна апаратура", каза тя.

Оригиналът на статията е достъпен ТУК.