"Булгартрансгаз" започва да работи по проекти за водородна инфраструктура у нас
Председателят на КЕВР иска повече изградени газови връзки до българския бизнес
В Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) се проведе обществено обсъждане на десетгодишен план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" за периода 2023 - 2032 г., предаде БТА. В доклада до КЕВР дружеството е посочило, че гарантирането на сигурността на доставките на природен газ за страната ще се осъществи чрез инвестиции в изграждане на междусистемни връзки за осигуряване на свързаност с други газопреносни мрежи и инвестиции за разширяване на подземното газохранилище в Чирен както по отношение на съоръженията за добив и нагнетяване, така и на възможностите за съхраняване на по-голям обем природен газ.
Друга основна цел на преносния оператор е осигуряване на достъп до природен газ на нови общини и на нови крайни потребители, което ще допринесе за подобряване на екологията, качеството на живот, енергийната ефективност и реализирането на икономии от по-евтино гориво. Това се предвижда да стане чрез разширение на съществуващите газопреносни мрежи до нови региони от страната и изграждане на нови газоизмервателни и газорегулиращи станции, осигуряващи възможност за присъединяване към газопреносните мрежи на нови крайни потребители, или на газоразпределителни мрежи.
По време на общественото обсъждане председателят на КЕВР Иван Иванов зададе въпрос към представителите на "Булгартрансгаз" дали изграждането на газопровода от подземното газохранилище "Чирен" до кранов възел "Бутан" не е част от "Балкански поток". Отговорът на дружеството беше положителен, като от там добавиха, че в момента "Балкански поток" не се използва за пренос на природен газ от български дружества. Затова Иванов попита кого ще обслужи това разширение на газопреносната система, защото през Балкански поток единствено тече природен газ от руската компания "Газпром" в направление Сърбия, Унгария и Австрия. Никола Делев от "Булгартрансгаз" отговори, че връзката между подземното газохранилище Чирен и кранов възел Бутан не трябва да се разглежда като отделна мрежа, защото тя е единна, позволяваща пренос на газ от всякаква входна точка до изходна точка в страната.
Според него това не означава, че е ограничен преносът на газ към хранилището и от него към определена група потребители или изходна точка от мрежата. Той добави, че всички български или чуждестранни компании, които имат желание да съхраняват природен газ в газовото хранилище в Чирен, биха имали възможност да се ползват от новата връзка. От дружеството отбелязаха, че тази връзка ще позволи да се увеличи капацитетът до газохранилището и да се работи на по-високо налягане при нагнетяване и добив, като по този начин ще се оптимизира работата на газопреносната система като цяло.
Според Иван Иванов газовите връзки между Банско и Разлог, както и до Панагюрище и Пирдоп, е трябвало приоритетно да бъдат изградени, отколкото тази между Бутан и Чирен, защото първите две връзки засягат пряко интереса на голяма част от българския бизнес, който използва природен газ.
В плана на "Булгартрансгаз" е записано, че ключови за пазарната интеграция, диверсификация и осигуряване на възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България ще бъдат: междусистемната газова връзка със Сърбия; разширението на подземното газохранилище "Чирен"; терминалът за втечнен природен газ край Александруполис; проекти за развитие на инфраструктурата, с цел увеличаване на капацитетите за пренос от Гърция към България и от България към Румъния.
"Булгартрансгаз" разработва проекти с водородна насоченост, които са: изграждане на водородопреносна инфраструктура в България; смарт надграждане на съществуващата българска газопреносна мрежа и свързаните с мрежата активи за ефективно интегриране на нисковъглеродни и възобновяеми газове, както и проект за инфраструктура за пренос на водород и нисковъглеродни газообразни горива в източномаришкия регион.
Закритото заседание, на което КЕВР ще се произнесе по десетгодишния план за развитие на мрежите на "Булгартрансгаз" за периода 2023-2032 г., е насрочено за 13 септември, съобщи председателят на регулатора Иван Иванов.