Една година по-късно сме на същото положение по отношение на териториалните планове

Една година по-късно сме на същото положение по отношение на териториалните планове, коментира за 3eNews д-р Мария Стефанова, заместник-председател на Комисията по енергиен преход към Консултативния преход по Европейската зелена сделка към Министерския съвет. Тя работи в областта на енергийната икономика и политика и е експерт към Центъра за изследване на демокрацията. От няколко години е асистент в Стопанския факултет на Софийския университет, където преподава и координира магистърската програма „Енергийни пазари и услуги“.

На същия етап е и работата на Комисията по енергиен преход към Комисията по енергиен преход като към края на месеца ще има по-голяма яснота от работата на независимия консултант, който ще представи финален вариант за отказ от въглищата. Миналата година по това време също се работеше по плановете, а Комисията по моделиране на различните варианти за отказ от въглищата. Първоначалните изводи сочат, че въглищата след 2030 г. няма да бъдат икономически изгодни.

Всъщност според непотвърдена информация от Министерството на енергетиката и различни източници няма да има предоговаряне на Националния план за възстановяване и устойчивост каквото гласуваха депутатите  началото на миналата година. Става дума за предоговаряне на ангажимента ни да намалим с 40% емисиите на въглероден диоксид. Очаква се със започването на работата на парламента от есента да се стигне по-скоро до видоизменяне на искането на България, посочват други източници. Какво точно ще се случи предстои да видим.

Ако искаме да се възползваме и да изпълним реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост е необходимо да намалим емисиите в сектор енергетика и приемем нужното законодателство, подчерта д-р Трифонова.

Всъщност териториалните планове нямат съществени изменения от предходните варианти, става ясно от публикуваните на страницата на Министерството на енергетиката планове. 

Териториалният план на Стара Загора- най-късната дата за отказ от въглищата е 2038 година

Стара Загора ще бъде най-засегнатият регион от прехода към зелена енергия. Към момента доходите са едни от най-високите в Източна България именно заради развитието на въглищната индустрия и запазването на високия стандарт е сериозно предизвикателство.

За област Стара Загора като референтни точки са взети две конкретни години - 2030 г. (намаляване на емисиите от въглищни ТЕЦ) и 2038 г. (най-късната планирана дата за приключване на поетапното извеждане от експлоатация). През първата референтна година най-малко 12 000 работни места ще трябва да бъдат прехвърлени към други икономически сектори поради намаляване на търсенето на въглища от ТЕЦ-овете. До 2038 г. се очаква да бъдат засегнати още 15 000 работни места, тъй като преходният период продължава към завършване на постепенното спиране на използването на въглища. Концентрацията във времето на индикативния икономически ефект ще доведе до потенциална загуба на БДС в размер на 877 млн. лв. на годишна база, освен ако не бъдат предприети смекчаващи мерки.

Загуба от 877 млн. лева ако не бъдат предприети смекчаващи мерки

Създаването на алтернативни възможности за качествена заетост в съответствие с намаляването на заетостта в електроцентралите и мините е от ключово значение. Приоритетът е да се планират и реализират инвестиции, които създават дълготрайна заетост и работни места. Но експертите са в региона и трябва да се използва техния опит като се вкарат в необходимите програми за квалификация и преквалификация. 

Добивът на въглища и производството на електроенергия от въглища включват служители с умения, свързани с индустрията в районите. Тези служители обаче ще трябва да се преквалифицират и да повишат квалификацията си, за да отговорят на нуждите на бъдещата икономика в резултат на процеса на преход. Новите умения, които трябва да бъдат създадени, трябва да са свързани с чистата енергия и енергийната ефективност, в т.ч. фотоволтаични панели, електрическо оборудване и технически елементи за фотоволтаични панели, кабели, инвертори, алуминиеви рамки за фотоволтаични системи, хидролизатори за производство на водород, допълнително оборудване за водород, геотермално оборудване ‒ тръби, клапани, автоматизация и т.н., оборудване за съхранение на електроенергия, инструменти, резервни части и др.

Освен това следва да се подкрепят други активни икономически сектори, за да се създават нови работни места и да се прилагат мерки за декарбонизация, като например производство на чиста енергия и мерки за енергийна ефективност, инсталиране на оборудване с по-голям капацитет и намаляване на емисиите на парникови газове, като същевременно се подкрепя цялостната диверсификация на икономическата дейност.

Според подхода „Справедлив преход за всички“, разработен от Световната банка, повторното предназначение на земята обикновено е дълъг процес, който има за цел да осигури безопасно и отговорно закриване и възстановяване на въглищни мини. Световната банка информира, че ако бъдат оставени без внимание, земите за добив на въглища и свързаните с тях активи могат да се превърнат в скъпоструваща отговорност за поколенията с влияние върху околната среда за бившите въгледобивни общности.

Периодът до 2027 г. ще се използва

за планиране преди закриване на мината,

но и за подготвителни дейности в минните участъци, предвидени за ранно закриване. Дейностите включват дейности по добив на въглища, така че наклонът на откосите да стане безопасен за възстановяване, както и внедряване на подходяща система за дренаж и мониторинг на водата. Тези дейности са основна отговорност на минната компания.

В периода след 2027 г. добивът на въглища ще се

извършва успоредно с дейности по възстановяване и рекултивация на земите.

Като се има предвид принципът „замърсителят плаща“, минната компания ще остане изцяло отговорна за първоначалните възстановителни дейности, но като се има предвид необходимото ранно прекратяване на дейностите по добив на въглища, бизнес моделът ще бъде преразгледан и ще бъде осигурена частична финансова подкрепа за деградирали земи, където новите (входящи) инвестиции от частния сектор биха имали ограничен или никакъв интерес от пренасочване на избрани подпарцели земя или активи от общия инвентар. Управление на публичния сектор, вместо пълно възстановяване, може също да се изисква, когато инвестиционните нужди надхвърлят наличните в момента средства, в които случай основното обновяване и последващи грижи ще се считат за достатъчни, докато не бъдат осигурени нови инвестиции от частни инвеститори.

Стабилната работа на електроенергийната система ще бъде осигурена чрез поддържане на минимален брой генериращи блокове от ТЕЦ-овете в експлоатация, особено с нарастващото навлизане на ВЕИ. В допълнение, тези мощности ще продължат да допринасят за задоволяване на по-високото търсене през зимния и летния период.

Настоящите модели поддържат оценката за необходимата

наличност от около 1 GW инсталирани мощности след 2030 г.,

което ще гарантира надеждност на системата и сигурност на доставките по време на периоди на голямо търсене, но също и в случай на криза. Тази оценка е отразена в текущия ИНПЕК от 2019 г. и ще бъде подкрепена в актуализираната версия през 2023 година. Необходимият период за развитие на нови мощности за поддържане на нетното нулево производство на електроенергия

Създаването на адекватна организация за осъществяване на екологосъобразно териториално управление, постепенно прехвърляне на персонал към нови индустрии и дейности и евентуално поддържане на демографския баланс във въглищните региони изисква устойчиво планиране и реализация в целия период до 2030 година.

През 2023 г. ще бъде създадено специално държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“ (КВР), което е част от общата концепция, базирана на активи за преобразуване на въгледобивния регион, използвайки земя, инфраструктура и умения.

Предприятието ще предприеме дейностите по рекултивация

и пренасочване в рамките на въглищните мини след 2026 г.

и ще играе ключова роля в осигуряването на инфраструктура за нови промишлени дейности.
Една важна задача е дългосрочното възстановяване на изоставени индустриални зони и справяне с всички съответни рискове и бариери за развитието на общините и
общностите – независимо дали чрез киселинен дренаж, други токсични течове, самозапалване на оставащи въглищни пластове и други.

Планираното заместване на производството на електроенергия от въглища с ВЕИ и други промишлени дейности ще повлияе значително на системата за управление на добива, което включва ограничаване и затваряне на оперативни блокове за по-кратки от планираните периоди на работа. Такова ранно ограничаване на плановете за добив изисква правилно управление на дейностите по преоборудване и след закриване, които трябва да бъдат осигурени от квалифициран персонал и с финансова подкрепа, за да се избегнат неблагоприятни въздействия върху околната среда.

Според планът на Стара Загора големите предприятия

се считат за гръбнакът за преход

Стара Загора ще бъде регионът, който ще бъде най-силно засегнат от прехода към нисковъглеродна икономика. Сегашният икономически модел зависи от приноса на големите предприятия, а именно мините и няколко ТЕЦ-а, по отношение на добавената стойност, заплатите и заетостта в региона. Според Икономическия
годишник на област Стара Загора - 2023 г. в област Стара Загора има 59 големи предприятия, в които работят 35 012 души.

Броят и добавената стойност на големите предприятия в този регион предопределя тяхната значима роля в процеса на преход. Направеният анализ на пропуските показва лимита на МСП да поемат служители, които евентуално могат да загубят работата си поради прехода и от друга страна да създадат достатъчно потенциал за бъдещото икономическо развитие на региона. Следователно големите предприятия се считат за гръбнакът за преход, базиран на активи, докато МСП ще поемат ефекта на преливане. Това заключение на плана обаче изглежда притеснително и търпи критиките на голяма част от професионалната общност. Опасността е средствата да отидат главно в големите предприятия в региона за сметка на малкия бизнес, а една от основните препоръки на Европейската комисия е малките и средни предприятия да бъдат двигателите на енергийния преход.

Устойчиви енергийни решения, които ще се подкрепят?

• Рекултивация на кариерите за лигнитни въглища
• Схема за подпомагане на създаването на вериги на добавена стойност, базирани на водород
• Подкрепа за създаването на индустриални паркове за чисти технологии (с нулеви емисии)
• Схема за подпомагане на фотоволтаични паркове с електролизьорни и/или системи за съхранение на енергия
• Схема за подпомагане на използването на зелен водород
• Подкрепа за производството и разпределението на биометан и производството на енергия от вятърни турбини

Подкрепа на заетостта

• Картографиране на уменията на засегнатата работна сила
• Преквалификация и повишаване на квалификацията
• Мерки за енергийна ефективност и ВЕИ с фокус върху енергийната бедност

Разнообразяване на местната икономика

• Диверсификация и адаптиране на предприятията към икономическия преход
• Подкрепа за научни изследвания и иновации за предприятия

Ключовите икономически дейности в региона са ТЕЦ-овете и съпътстващите ги услуги.
Освен това икономическата структура е представена от производството, строителството, търговията на едро и дребно.

Енергийният комплекс „Марица Изток“ включва:

1. „Мини Марица-изток“ - най-голямото дружество за добив на лигнитни въглища в
България. То експлоатира три рудника, разположени на територията на община
Раднево (рудник „Трояново-1“ и рудник „Трояново-север“) и община Гълъбово (част
от рудник „Трояново-1“ и рудник „Трояново-3“). Дружеството експлоатира
лигнитния басейн „Марица Изток“ и има водеща роля в енергийния баланс на
национално ниво. Мините осигуряват въглища за следните ТЕЦ-ове: ТЕЦ „Ей И Ес
Гълъбово“, ТЕЦ „Марица Изток 2“, ТЕЦ „Марица Изток 3“, както и за фабриката за
брикети и ТЕЦ „Брикел“.

2. ТЕЦ „Марица Изток 1“ ‒ наричана ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ ‒ разположена на
територията на община Гълъбово. Тя произвежда електроенергия от местни
лигнитни въглища от басейна „Марица Изток“ и осигурява над 350 работни места.
Годишно ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ използва средно над 5 млн. тона лигнитни
въглища, което е между 23 и 27 % от годишното производство на „Мини Марица Изток“. ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово“ е с обща мощност 700 MW.

3. ТЕЦ „Марица Изток 2“ - разположена на територията на община Раднево. Тя
произвежда електроенергия от местни лигнитни въглища и в нея работят над 2 300
души. Годишно централата използва средно 13,7 млн. тона въглища, което е 30-40 %
от производството на мини „Марица Изток“. След основната модернизация и
рехабилитация на ТЕЦ-а през 2014 г. общата инсталирана енергийна мощност е 1620
MW.

4. ТЕЦ „Марица Изток 3“ - наричана ТЕЦ „Контур Глобал Марица Изток 3“ -
разположена в община Гълъбово. В ТЕЦ-а работят над 400 души. Общата мощност
на ТЕЦ-а е 908 MW. Реконструкции/подобрения на ТЕЦ-а са извършени в периода
2004 ‒ 2009 г., а също и през 2015 г. ‒ в съответствие с регламентите на ЕС за
емисиите. От ТЕЦ „Марица изток 3“ са изградени два електропровода -
междусистемни връзки с Република Турция.

5. Брикетната фабрика и ТЕЦ „Брикел“ ‒ намира се в община Гълъбово. Това е
единствената брикетна фабрика в България. Дейността ѝ включва производство на
електроенергия, производство на брикети и отопление. Във фабриката работят 1280
работници, а инсталираната ѝ електрическа мощност е 200 MW.