Гражданска кампания убеди депутатите да защитят горите в последния си работен ден

Гражданска кампания убеди депутатите да защитят горите в 23:30 ч. в последния си работен ден преди лятната ваканция на 49-тото Народно събрание. Депутатите не подкрепиха промените в Закона за горите, въпреки първоначална заявка за скоростно приемане на текстовете на ДПС, предвиждащи повече дърва, разпределяни от кметовете на преференциални цени за домакинства по места. Обратът се случи след силен граждански отзвук през последния месец, включително от инициативата „Зелени закони" и отворено писмо от организации и общественици, инициирано от Асен Асенов, Борислав Сандов и Тома Белев и подкрепено към момента от над 2000 граждани.

Вечерта на 28 юли показа отказ на мнозинството депутати от подкрепата, потвърдена в нощно гласуване в парламентарна комисия на 26 юли, за искането на ДПС за увеличението на квотите за евтина дървесина, раздавана на домакинствата от кметовете. Макар че в гласуването не участва цялата група на „Продължаваме промяната - Демократична България", която първоначално бе подкрепила скоростното приемане на законопроекта за увеличена сеч, финалното гласуване показа подкрепа от по-голямата част от обединението за опазване на горите, заявена и в предизборната програма на коалицията.

Гражданското възмущение бе предизвикано от законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите на народни представители Ализан Яхова и други. Внесен на 11 юли, той бе приет на 14 юли на първо четене в зала без особени дискусии - като предвиждаше 2.5 пъти увеличаване на сечта за дърва за огрев, раздавани от кметовете на домакинства. В сряда вечерта 22:30 ч. извънредно заседание на парламентарната Комисия по земеделие, храни и гори подкрепи отново увеличаването на сечта, макар да отхвърли разрешението да се сече от лица без сертификат. В резултат на това решение имаше силен граждански отзвук с призиви за протести и Отворено писмо от природозащитници и общественици. В крайна сметка текстовете бяха отхвърлени с инфарктно равенство на гласовете.

Отвореното писмо на общественици и природозащитници убеди парламентарното мнозинство да преосмисли вота си преди финалното гласуване. То бе инициирано от 25 общественици от сферата на културата (например, Асен Асенов и Георги Господинов) и природозащитата (Борислав Сандов, Тома Белев и лидери на организации от коалицията „За да остане природа в България") и бе подкрепено в първите 24 часа от публикацията си от над 1600 граждани.

В текста е описано, че изменението на Закона за горите дава възможност на местното население във всяко горско стопанство да добие от държавните или от общинските гори определено количество дървесина на фиксирани (ниски, непазарни) цени, което ще доведе до увеличаване на сечта в България през следващите години. Тази законова възможност е останала от годините след 1912 г., когато с цел да се подпомогне населението от новоприсъединените територии е позволено да се ползва дървесина от държавните гори по ниска тарифа, за да се избегнат гладът и нищетата по онова време. Тази възможност, с нарастване на благосъстоянието на населението, е ограничавана през годините и днес е придобила съвсем различен характер. Това не е помощ за социално слаби домакинства, но законът я позволява за всяко от 2,86 милиона домакинства у нас. Енергийните помощи за социално слабите вече минават по реда на Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление.

Помощта, която се оказва през дървесината за местното население, не се отнася само до дървата за огрев, а за всякаква дървесина, вкл. едра строителна. Така се и ползва от правоимащите. "Ние не искаме да влизаме в спора дали количеството за едно домакинство трябва да е 10 пространствени, 10 плътни или 15 плътни кубически метра дървесина, защото този ангажимент държавата не може да изпълни към всички свои граждани. И това е пределно ясно. Даже и при най-ниското количество от 10 пространствени куб.м. дървесина, на национално ниво размерът на законовия ангажимент достига до 17 милиона плътни кубически метра дървесина, което е два пъти и половина над целия дърводобив в България," коментират обществениците.

Ясно е, че само в общините с висока концентрация на гори и малък брой жители може да бъде постигнат ангажиментът, даден от закона, а това представлява реална дискриминация към домакинствата на основание местоживеене. Отделен е въпросът, че съществуват множество данни, които говорят за злоупотреба и политическо използване на тази възможност от кметовете и това засилва феодализацията на малките общини.

Нека помощта към социално слабите и енергийно бедни домакинства не преминава през Закона за горите, а през Наредбата за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, предложиха екологични организации и политически фигури. "Приемете определение за енергийна бедност и планирайте мерки за подобряване на енергийната ефективност, така че домовете да изискват по-малко енергийни ресурси за отопление. Така реално ще помогнете на тези домакинства и същевременно ще позволите на българската гора да изпълнява по-ефективно своите водозащитни и екологични функции", обясниха участниците в подписката.

Българската гора действително изисква спешни законодателни промени, но те трябва да са насочени именно към подобряване на нейното състояние в контекста на климатичните промени и новите европейски политики за управление на горите, какъвто е предложеният от Европейската комисия Закон за възстановяване на природата, завършва отвореното писмо.